Св. мъченици от манастира Квабтахеви в Грузия († 10 април, 1386)
През 14 век, по време на управлението на крал Баграт V (1360-1394 г.), Тимур (Тамерлан) нахлува в Грузия седем пъти. Неговите войски нанесоха непоправими щети на страната, като иззеха вековни съкровища и разрушиха много древни църкви и манастири.
Воиските на Тимур опустошиха Картли, след което взеха в плен царя, кралицата и целия кралски двор и ги изпратиха в Карабах (в днешен Азербайджан). По-късно Тимур се опита да примами цар Баграт да се откаже от християнската вяра в замяна на разрешение за връщане на трона и за освобождаване на останалите грузински затворници.
Известно време Тимур не успя да подчини крал Баграт, но в крайна сметка, безсилен и изолиран от родствениците си, кралят започна да се разколебава. Той измисли двулична постъпка: да изповядва исляма пред врага, но да остане християнин по сърце. Доволен от решението на крал Баграт да „премине към ислям“, Тимур разрешава на краля да се върне на престола на Картли. По молба на крал Баграт Тимур изпрати дванадесет хилядна войска със себе си, за да започне насилственото помохамеданчване на Грузия.
Когато наближаваха село Кхунани в Югоизточна Грузия, Баграт тайно уведомява сина си Георги за всичко случило се и призовава него и армията му да избият нашествениците.
Новината за предателството на Баграт и унищожаването на армията му вбесиха Тимур и той призова за незабавно отмъщение. По заповед на техния водач неговите последователи унищожаваха всичко по пътя си, подпалваха градове и села, опустошаваха църкви и по този начин си пробиха път към манастира Квабтахеви.
Монаси и миряни се бяха събрали в Квабтахеви, когато врагът нахлуваше. Принудени да отворят портата, нападателите нахлуха в манастира, след което грабeха и иззеха всичките му съкровища. Плениха младите и силните, като ги отведоха в плен.
Старите и немощните бяха посечени с меч. Като най-голямо унижение те се решиха да унижат духовенството и монасите, като ги връзваха с камбани на шиите и скачаха и танцуваха около тях.
Вече опиянени от кръвта, която бяха пролели, варварите поставиха ултиматум на онези, които оставаха християни: да се отрекат от Христос и да живеят или да бъдат изгорени живи в църквата.
Изправени пред такива изпитания, верните извикаха: „не се бавете и изгорете нашата плът - в Небесното царство душите ни ще горят с божествен пламък, по-лъчезарен от слънцето!“ И в пълно смирение мъчениците поискаха мъченическата им смърт да бъде тайна, а не пред всички: „Молим само да не извършите този грях пред очите на хората и ангелите. Сам Господ знае искреността на нашата воля и ни утешава в нашите праведни страдания! ”
Подгонени като зверове в църквата, мъчениците издигнаха последна молитва към Бога: „Но чрез твоето изобилно милосърдие аз ще вляза в дом ти; С благоговение към тебе ще се поклоня към светия твой храм. Господи, води ме в правдата си поради неприятелите ми; Направи пътя си ясен пред мене. (Пс. 5: 6-7-8), та с чист ум да мога да Те прославя завинаги .... "
Палачите струпаха все повече и повече дърва, докато пламъците, обгърнаха църквата, пламъците се издигнаха толкова високо, колкото небето и ехото от пукане на дървесина, отзвучаваше ололните планини. Заобиколени в огнен пръстен, блажените мъченици пееха псалми, докато предаваха душите си на Господа.
Клането в Квабтахеви се случило през 1386 година. Отпечатъците на овъглените тела на мъчениците остават на пода на църквата и до днес.
Превод Vseh†Svetih: https://www.oca.org/saints/lives/2019/04/10/103836-martyrs-of-the-kvabtakhevi-monastery-in-georgia