17Юли Свети Цар Николай II - Православен календар

Свети мъченици Цар Николай II, Царица Александра, Алексей Николаевич, Великите княгини Олга, Татяна, Мария и Анастасия († 6.05.1868 - 17.07.1918)

Автор: монах Мартиниан (Боянов)

Император Николай II въплътил в себе си най-прекрасните черти на Царете, които знаел, обичал и почитал руският народ.

Царят-мъченик най-много приличал на Цар Алексей Михаелович Най-тихи, но го превъзхождал със своята кротост. Русия познавала Александър II Освободител, но Цар Николай II защитил още повече народи от братското славянско племе. Русия почитала Александър III Миро-творец, а по инициатива на Николай II била свикана първата международна конференция за мир в Хага. Русия се възхищавала на Александър I и го назовала Благословен за това, че той освободил Европа от чуждата власт на един човек. Император Николай II в многократно по-трудни условия въстанал против пак такъв опит на друг човек да разпространи своята власт над чужд по кръв и вяра славянски народ. Русия се прекланяла пред великия преобразовател Петър I, но ако си припомним всички преобразования на Николай II, не знаем на кого да отдадем предпочитание.

В Ако Петър I казал: “За Петър знайте, че животът не му е скъп, да би живяла Русия”, - то Николай II действително изпълнил това на дело. Много преди мъченическата си кончина Император Николай II казвал: “Може би, за спасението на Русия е нужна изкупителна жертва. Аз ще бъда тази жертва. Да бъде волята Божия!”¹

Архиепископ Никон (Рклицкий)² казвал: “За Русия била нужна изкупителна жертва и кроткият Цар безтрепетно я принесъл” ³.

¹Сергей Нилус. На Берегу Божьей Реки. 4.2. 1992. С. 149-150.
² Архиепископ Никон (Рклицкий), 1892-1976 — архиерей на

руската Православна Задгранична Църква; от 1960 г. - Архиепископ

Вашингтонски и Флоридски.

³Фомин С.В. Скорбный ангел. М. 2005. С. 127.

Вътрешният духовен нравствен облик на Цар Николай II бил така прекрасен, че дори болшевиките, желаейки да го опорочат, можели да го упрекнат само за едно - за Неговата набожност.

Царското Семейство е прославено от Руската Православна Задгранична Църква в 1981 г., а от Руската Православна Църква (МП) в 2000 г.

Детство и Юношество

Императорът на Русия свети Николай II е роден в град Санкт Петербург на 6 май 1868 година в деня на свети Иов Многострадални. Негови родители са Император Александър III, син на Император Александър II Освободител на България и Императрица Мария, дъщеря на датския Крал Кристиян IX. Николай Александрович е първото дете на своите благочестиви родители, които по Божия милост се удостояват с раждането на още пет деца: Александър (20 май 1869 - 21 април 1870), Георгий (27 април 1871 - 28 юни 1899), Ксения (6 април 1875 - 20 април 1960, Лондон), Михаил (5 декември 1878 - 13 юни 1918) и Олга (13 юни 1882 - 24 ноември 1960).

Император Александър III се отличавал с искрена дълбока православна вяра, бил твърд пазител на православните канони и обичал църковните служби. Далеч не всички свещенослужители познавали тънкостите на сложното църковно богослужение така добре, както Императорът. Той редовно посещавал Исакиевския храм, Петропавловския храм, Апександро-Невската лавра, дворцовите храмове. Охотно жертвал средства за манастири, за възстановяване на древни и построяване на нови храмове. Откритата и пряма душа на Царя не познавала нито религиозни съмнения, нито показност и фалш. Затова и в семейните отношения Той пазел строг морал, бил любещ съпруг и грижовен баща. Своето патриархално-отеческо отношение Александър III пренасял върху огромната страна. Стремял се с личния си пример на правда, честност, прямота и доброжелателност да бъде образец на поведение за своите поданици. Нито един от царствения род Романови, по свидетелството на съвременниците, не съответствал до такава степен на традиционната народна представа за истински руски Цар, както Александър III. Могъщ русобрад гигант, извисяващ се над каквато и да е тълпа, Той изглеждал като въплъщение на силата и достойнството на Русия. Любовта му към отеческите традиции и интереси още повече увеличавала популярността му сред руския народ. Имайки богат военен опит от славната война с Турция за освобождаване на България (1877-1878), по време на която командвал Рущунския отряд, изпълнил в тактическо отношение важна и трудна роля, Александър III отделя голямо внимание на армията. През времето на своето царуване Той положил особени усилия за развитието на руския флот. Били построени 114 нови военни кораби, в това число 17 броненосци и 10 бронирани крайсери, благодарение на което Русия не отстъпвала по военноморска мощ на Англия и Франция. Не се намесвайки в европейските конфликти, Александър III умело и твърдо създавал политическо равновесие в Европа, заради което спечелил името Миротворец. Характерен е един случай, когато Александър III се намирал на риболов. Пристигнал спешно министърът на външните работи и настойчиво молел да бъде приет посланикът на някаква европейска държава по важен европейски въпрос, на което Императорът отговорил: “Когато руският Цар лови риба, Европа може да почака”.

Старанията на Императора били насочени не само към материално развитие. От ранна възраст Той се обучавал да рисува с помощта на професора по живопис Н. И. Тихобразов, а впоследствие заедно с жена си Мария Феодоровна под ръководството на академик А. П. Боголюбов. Поради Неговата любов към изкуството, Русия се сдобила срещу огромни средства с безценни колекции от картини, скулптури и други уникални предмети, които по своето количество отстъпвали само на колекциите, събрани от Императрица Екатерина II. Всички тези съкровища на световното изкуство едва се събирали в галериите на Гатчинския, Зимния, Аничковия и други дворци. Затова по инициатива на Императора бил основан Руски музей за съхранение на голяма част от произведенията на изкуството.

В личния си живот Александър III се отличавал с голяма скромност и пестеливост. Придворният етикет и церемониал по време на Неговото царуване станали значително по-прости. Той съкратил щата на министерствата, намалил броя на слугите и въвел строг надзор над разхода на пари. Скъпите вносни вина били заменени с кримски и кавказки, а количеството на баловете били ограничени до четири в година. Дори в начина на обличане у Него имало нещо умишлено непретенциозно, често можели да го видят с износени панталони, палто и ботуши. Въпреки това личността му излъчвала царствено величие, отчасти поради високия му ръст (193 см.) и огромна физическа сила (можел с пръсти да огъва монети и да чупи подкови), отчасти поради природния му характер, прекрасно сърце, благодушие, справедливост и заедно с това твърдост. Той бил много трудолюбив владетел. Всяка сутрин ставал в 7 часа, умивал се със студена вода, сварявал си сам чашка кафе и сядал до бюрото. Нерядко работният му ден свършвал късно през нощта. Увлеченията му също били прости и безизкусни. Обичал лова и риболова. Често през лятото Царското Семейство заминавало за финландските шхери⁴. Тук, сред живописната полудива природа, в лабиринтите на многочислените острови и канали, освободена от дворцовия етикет, Августейшата Фамилия се чувствала като обикновено и щастливо семейство, посвещавайки по-голямата част от времето на дълги разходки, риболов и возене на лодки. Понякога Императорското Семейство вместо на отдих в шхерите заминавало за Полша⁵, в Ловическото княжество, където се предавало на ловни забави, особено лов на елени, а завършвало отпуската обикновено с пътуване до Дания, в замъка Бернсторф – родовия замък на Мария Феодоровна, където чест събирали от цяла Европа Нейните короновани роднини.

⁴Финландия се е намирала в състава на Руската Империя (1809 - 1917).

⁵Полша е била в състава на Руската Империя (1815 - 1917).

Царят привиквал Своите Деца да спят на прости войнишки койки с твърди възглавници, сутрин да се обливат със студена вода, на закуска да ядат обикновена каша. В своето детство и юношество Николай спял на тесен железен креват е прост дюшек. Значителна част от времето Той прекарвал на въздух, занимавайки се със спорт. Дори през студеното време на годината, за да закали Сина Си, Царственият Родител настоявал на разходките. Поощрявали се подвижните детски игри, физическата работа в градината Николай и другите Деца на Цар Александър III често посещавали птичия двор, оранжерията, фермата, работели в зоопарка. Подарявали им птици, гъски, зайчета, мечета, за които те сами се грижели: хранели ги, чистели. В детския стаи постоянно живеели птички – синигери, папагали канарчета, които Децата взимали със себе си, когато през заминавали за Гатчина.

От 1876 година до десетгодишна възраст възпитателка на Николай била Александра Петровна Оленгрен, дъщеря на адмирал, георгиевски кавалер, вдовица на руски офицер от шведски произход. Между нея и бащата на Николай се състоял следният разговор:

- Дават ви се двама малчугани⁶, на които е още рано да мислят за Престола, които трябва да не се изпускат от ръце. Имайте предвид, че нито аз, нито Великата Княгиня желаем да правим от тях оранжерийни цветя. Те трябва да се веселят с мярка, да играят, да учат, добре да се молят на Бога и за никакви престоли да не мислят, - казал Александър III.

⁶Заедно с Николай се възпитавал и неговият брат Георгий.

- Ваше Височество! - възкликнала Оленгрен. - Но аз имам още малък син, Владимир.

-На колко е? - попитал Престолонаследникът.

-На осем.

-Тъкмо е връстник на Ники. Нека той се възпитава с моите деца и вие няма да се разделяте, а и на моите деца ще бъде по-весело.

-Но той е с характер, ваше Височество.

-Какъв характер?

-Войнствен, ваше Височество...

-Няма нищо, мила. Моите също не са ангели небесни. Двама са. С обединени сили те бързо ще приведат вашия юнак в християнската вяра. Не са направени от захар. Учете добре малчуганите, не ги глезете, изисквайте по цялата строгост на законите, изобщо не поощрявайте леността. Ако има нещо, адресирайте го направо към мен, а аз зная какво трябва да се прави. Повтарям, че не ми трябва порцелан. Трябват ми нормални, здрави руски деца. Ще се сбият - моля! Но за доносника - първия камшик. Това е най-първото ми изискване. Разбрахте ли ме?

-Разбрах, ваше Императорско Височество.

От ранно детство бъдещият Цар Николай II възпитавал у себе си дълбоко религиозно чувство и неподправено благочестие. Неговият ден започвал с молитва и завършвал с молитва. Дългите църковни служби, които в двореца протичали строго и тържествено, не го отегчавали. Църковните песнопения му били добре познати и обичал да приглася на хора. По време на Великия пост Той с цялата си душа съпреживявал мъките на Спасителя и с детска непосредственост размишлявал, как да Му помогне. Възпитаваният заедно с Николай син на А. П. Оленгрен например си спомнял как чинът на изнасянето на Плащаницата в Страстния петък, тържествен и скръбен, поразявал въображението на Николай. Той през целия ден бил тъжен и подтиснат, и молел да разкажат, как злите първосвещеници измъчили добрия Спасител. Очите му се наливали със сълзи и той често казвал, стискайки юмруци: “Ех, нямаше ме тогава там, щях да им покажа!“ А през нощта, останали сами в спалната стая, тримата разработвали планове за спасяване на Христа. Особено Николай ненавиждал Пилат, който можел да Го спаси, но не Го спасил.

“Помня, - разказвал Владимир Оленгрен, - бях вече задрямал, когато при моя креват дойде Николай и, плачейки, скръбно каза: “Жал ми е за Боженцето. За какво така са го заковали?” И до сега не мога да забравя неговите възбудени очи.”⁷

⁷Сургучев И. Детство Императора Николая II. Париж. С. 108.

Николай Александрович растял тих и замислен. От ранно детство се проявявала основната черта на Неговия характер - самообладанието. Понякога, при голямо скарване с братята или с другарите в детските игри, според свидетелството на неговия възпитател К. И. Хис (Heath), Николай, за да се удържи от рязка дума или движение, мълчейки, отивал в друга стая, взимал книга и, едва след като се успокои, се връщал при обидилите го и отново се заемал с играта, сякаш нищо не е имало.

Николай се стараел да подражава в добродетелите на праведния Йов Многострадален, в деня на паметта на когото се бил родил, и на светител Николай, в чест на когото бил назован. “Родил съм се в деня на Иов Многострадални, - казвал Той, - и ми е предназначено да страдам”. Близките отбелязвали: “Николай има чиста душа, като кристал, горещо обичаща всички”. Дълбоко го трогвала всяка човешка скръб и всяка нужда.

Друга негова черта е чувството за дълг. Той учел уроците с прилежание; четял много, особено това, което касае народния живот. Любовта на своя народ... Ето за какво Той винаги мечтаел. Веднъж четял със своя възпитател Хис за един епизод от историята на Англия, в който се описвало пристигането на крал Джон, който обичал простонародието. и когото тълпата приветствала с възторжени викове: “Да живее кралят на народа!” Очите на момчето заблестели, то цялото почервеняло от вълнение и възкликнало: "Ах, eто такъв бих искал да бъда!”

Да умее да се сдържа... мълчаливо да се отдръпне... да изпълни своя дълг... да обича обикновените хора... В тези черти на момчето се формирал образът на бъдещия Император Николай II.

Възпитанието и образованието на Николай протичали под личното ръководство на Неговия Царствен баща в строго руски православен дух. Тъй като Николай от самото си раждане се предопределял за бъдещата върховна власт, на Неговото възпитание и образование се обръщало изключително голямо внимание. Систематичното му обучение започнало от осем годишна възраст по специална програма, разработена от генерал-адютант Г. Г. Данилович, когото Александър III задължил да осъществява надзор върху учебните занятия на Николай. Програмата се деляла на две части - осемгодишен общообразователен курс и петгодишен висш курс на обучение. През 1876-1879 години Николай преминал всички предмети по програмата за постъпване в средно учебно заведение. За проверка на Неговите знания била събрана особена комисия, която му провела изпит. Комисията останала много доволна от успехите на единадесетгодишното момче.

Общообразователният курс в общи черти съответствал на гимназиалния, макар със съществени изменения. Древните (класически) езици - гръцки и латински - били изключени, а вместо тях на Престолонаследника преподавали в разширен обем политическа история, руска литература, география, минералогия и биология. Особено внимание се отделяло на занятията по съвременни европейски езици. Николай в съвършенство овладял английски, френски, немски и добре датски. Любовта му към родния богат руски език обаче надделявала. Той казвал: “Руският език е така богат, че позволява във всички случаи да се заменят чуждоезичните изрази. Нито една дума с неславянски произход не трябва да загрозява нашия език“. Николай още от дете обикнал историческата и художествената литература, четял както на руски, така и на чужди езици и дори веднъж споделил, че ако би бил обикновен човек, би се посветил на исторически трудове.

Висшият курс на образование се посвещавал на изучаване на военното дело, юридическите и икономическите науки. Преподаването на тези науки се водело от изтъкнати руски учени със световни имена.

Ежедневно Престолонаследникът прекарвал в учение много време. На петнадесет години имал повече от 30 уроци в седмица, без да се смятат часовете за самоподготовка. В процеса на обучение наставниците не можели да му поставят оценки за успеваемост и не му задавали въпроси с цел проверка на знанията му. Отличавал се с усърдие педантизъм и вродена прецизност. Винаги слуша внимателно и бил много изпълнителен. Както всички деца на Александър III и Николай обладавал прекрасна памет. Лесно запомнял чутото или прочетеното. Достатъчна му била мимолетна среща с човек (а такива срещи в Негов живот били хиляди), за да запомни не само собственото бащиното име на събеседника, но и неговата възраст произход и служебен стаж.

За да може бъдещият Цар на практика да се запознае с войсковия бит и ред на строевата служба, баща му го изпращал на военни сборове. Отначало две години Николай служил в редовете на Преображенския полк, изпълнявайки задълженията на субалтерен-офицер, а след това на ротен командир. Два летни сезона бил на служба в редовете на кавалерийски хусарски полк в качеството на взводен офицер, а после на ескадронен командир.

В гвардейските полкове обичали Престолонаследника, отбелязвайки неговата удивителна безпристрастност доброжелателност в отношенията с другарите-офицери, независимо от чиновете и званията. Той не се плашел от трудностите на походния живот. Бил издръжлив, здрав, непретенциозен в бита и истински обичал армията.

През есента на 1891 г., когато десетки губернии в Русия изнемогвали поради лоша реколта, Александър III поставил сина си начело на Комитет по оказване на помощ за гладуващите. Бъдещият Цар лично видял народната мъка и неуморно се трудел, за да облекчи страданията на малоимащите.

На 6 август 1892 година Николай бил произведен в чин полковник. Дейността му обаче не се ограничавала само с военната служба. Успоредно Александър III го въвеждал в делата по управление на огромната страна, канейки го да участва в заседанията на Държавния съвет и комитета на министрите.

Към 21-та си година Николай станал високообразован човек с широк кръгозор, прекрасно познаващ руската история и литература, в съвършенство владеещ основните европейски езици. Блестящото образование се съединило у Него с дълбока религиозност и знание на духовната литература, което не се срещало често сред младежта от висшата, управляваща класа в това време. Император Александър III съумял да възпита у своя син беззаветна любов към Русия, чувство на отговорност за нейната съдба. От дете на Николай му станала близка мисълта, че неговото главно предназначение е да следва руските православни, духовни основи, традиции и идеали.

Краят на безметежното детство на Николай настъпил още на 1 март 1881 година, денят, в който тринадесет - годишното момче се сблъскало със страшно злодейство, поразило го с чудовищната си жестокост - убийството от политически бандити на дядо му - Император Александър II. Безбожници анархисти хвърлили бомби срещу Царя.

Николай бил любимец на своя дядо Александър II, който го наричал “мой слънчев лъч”. Ето как разказвал за своето детство самият Николай II на своите деца:

“Когато бях малък, ежедневно ме пращаха да навестявай моя дядо. Брат ми Георгий и аз обичахме да играем в неговия кабинет, когато той работеше. Той имаше такава приятна усмивка! Макар обикновено лицето му да беше красиво и безстрастно. Помня нещо, което в ранното ми детство много ме впечатли... Моите родители отсъстваха,, аз бях на всенощна служба с дядо ми в малката черква в Александрия. По време на службата се разрази силна буря мълниите блясваха една след друга, гръмотевиците, сякаш, разтърсваха и църквата, и целия свят до основи. Изведнъж стана съвсем тъмно, порив на вятъра през отворената врата загаси пламъка на свещите, запалени пред иконостаса. Раздаде се продължителен грохот от гръм, по-силен, отколкото преди, и изведнъж видях огнено кълбо, летящо от прозореца точно към главата на Императора. Кълбото (това беше мълния) се завъртя по пода, после заобиколи паникадилото и излетя през вратата в парка. Моето сърце замря, погледнах към дядо ми - лицето му бе напълно спокойно. Той се прекръсти също така спокойно, както и тогава, когато огненото кълбо прелиташе покрай нас, и почувствах, че не е мъжествено и не е достойно така да се плаша. Разбрах, че трябва просто да гледам на това, което ще стане, и да вярвам в милостта на Господа така, както той моят дядо, направи това. След като кълбото обиколи цялата църква и изведнъж излезе през вратата, пак погледнах към дядо. Лека усмивка имаше на лицето му и той ми кимна е глава. Уплахата ми премина, и оттогава повече никога не съм се боял от буря”.

Това събитие се явило знаменателно в съдбата на Император Александър II и в съдбата на светия мъченик Николай II, то предвещавало страшната буря, от която скоро била обхваната Русия. Самият цар Николай Александрович така разказвал на своите деца за цареубийството и за смъртта на Царя-освободител: “Закусвахме в Аничковия дворец, брат ми и аз, когато притича изплашен слуга: "Случило се е нещастие с Императора, - каза той, - Наследникът (Александър III) даде нареждане, Великият Княз Николай Александрович (т.е. аз) незабавно да пристигне в Зимния дворец. Не бива да се губи време.” Генерал Данилов и ние изтичахме надолу, качихме се в някаква карета, и се понесохме по Невски към Зимния дворец. Когато се изкачвахме по стълбите, видях, че всички срещнати бяха с бледи лица, а на килима имаше големи червени петна - от дядо ми, когато са го носели по стълбите, е изтичала кръв поради страшните рани, получени от взрива. В кабинета вече бяха родителите ми. До прозореца стояха чичо ми и леля ми. Никой не говореше. Дядо ми лежеше на тесен походен креват, на който той винаги спеше. Беше покрит с военен шинел, служил му преди като халат. Лицето му бе смъртно бледо, беше осеяно с малки ранички. Очите му бяха затворени. Баща ми ме доведе към постелята: "Татко. - каза той, повишавайки глас, - Вашият слънчев лъч е тук". Видях потрепване на миглите. Сините очи на дядо ми се отвориха. Стараеше се да се усмихне. Помръдна пръст, но не можеше да вдигне ръце и да каже това, което искаше. Несъмнено ме позна. Протопрезвитер Баженов приближи и го причасти за последен път, всички застанахме на колене, и Императорът тихо се помина. Така беше угодно на Господа".

Покорността на Божията воля била твърда основа в живота на Николай II. Неговата вяра в Божествената мъдрост, която насочва събитията, му давала това съвсем свръх естествено спокойствие, което никога не го напускало.

Император Александър II превърнал в домашен “Храм върху кръв” спалнята, където бил убит Император Павел I в резултат на заговор, разработен в английското посолство, но чрез ръцете на руски офицери, забравили своите клетви да служат заради вярата и правдата на своя Император. От прозорците на този “Храм върху кръв” зад дърветата на парка на Руския Музей отчетливо се вижда друг “Храм върху кръв” - Храм “Възкресение Христово”, построен на мястото, където Император Александър II бил смъртно ранен в 1881 година.

За подрастващия Николай толкова ужасната кончина на дядо му станала незарастваща душевна рана. Той не можел да разбере, защо убийците вдигнали ръка срещу Царя, прославил се в руския народ със справедливост, благост и кротост, освободил крепостните селяни, утвърдил гласния съд и самоуправлението на местните органи на властта. Още тогава Николай започнал да осъзнава, че далеч не всички поданици на Русия желаят нейното благо.

Преживяното потресение останало в паметта на Николай II дори до последните дни на Неговия живот. Той си спомнял за него и в далечния Тоболск. “...Годишнина от кончината на дядо, - отбелязал той в дневника си на 1 март 1918 година. - В 2 часа у нас бе отслужена панихида. Времето беше същото като тогава - мразовито и слънчево...”⁸

⁸Дневники Императора Николая II. М. 1992., с. 669.

Чудесно спасение на Царското Семейство

На 17 октомври 1888 година Престолонаследник Николай изживял страшен потрес. В този ден близо до гара Борки поради железопътна катастрофа можело да загине цялото Царско Семейство. Когато Царският влак преминавал над голям склон, станало свличане на земни маси и няколко вагона на пълна скорост попаднали в яма. Царското Семейство в момента на катастрофата се намирало във вагона-столова. Закуската приключвала, когато всички почувствали страшно по сила сътресение. Катастрофата имала три момента. Два труса, а после не минала и секунда, когато стената на вагона се разлетяла на парчета.

След първия трус последвало спиране. При втория трус от силата на инерцията бил избит подът на вагона. Всички паднали на насипа. Последвал третият момент, най - ужасният: стените на вагона се отделили от покрива и започнали да падат навътре. По произволение на Господа падащите стени се срещнали и образували покрив, на който се стоварил покривът на вагона: вагонът-столова се превърнал в сплескана маса. Под отломките, както изглеждало, било погребано Царското Семейство. Но Господ явил велико чудо. Царят, Царицата и Царските Деца били запазени по милостта на Всевишния. Пръв изпълзял изпод рухналия покрив Императорът. След това Той го приповдигнал и го държал докато Императрицата, Децата и останалите пасажери се измъкнали от разрушения вагон. Това било наистина Херкулесов подвиг, за който му се наложило по-късно скъпо да заплати - разболял се от нефрит.

Стоейки сред разбитите вагони, Царят се прекръстил и казал: “Само Бог ни спаси и яви над нас чудо!”

От целия влак, състоящ се от 15 вагона, оцелели само 5 вагона и двата локомотива. Имало много ранени и 21 убити. Въпреки пронизващия вятър, дъжд и голяма кал Цар Александър сам ръководел действията по извличане на пострадалите изпод отломките на разбитите вагони. Той няколко пъти се спускал под откоса, при разположените там ранени, на които Императрица Мария правела превръзки с направени от бельо бинтове. Императрицата всячески се стараела да облекчи страданията на ранените, въпреки че самата Тя била получила увреждане на лявата ръка над лакътя.

Едва когато вече се стъмвало и били транспортирани всички ранени, така че не бил останал нито един ранен, Царското Семейство заминало за гара Лозова, където по височайше разпореждане през нощта от духовенството били отслужено първото благодарствено молебствие за чудесното избавление на Царското Семейство от смъртна опасност.

В същия ден бъдещият Цар Николай II записал в дневника си. “Всички ние можехме да бъдем убити, но по Божия воля това не се случи”.

Знаменателно е, че сред разрушенията и отломките иконата на Спасителя “Неръкотворна”, намираща се във влака, била намерена непокътната на своето място.

Месец след катастрофата Александър III си спомнял; “През какво на Господа бе угодно да ни преведе, през какви изпитания, морални мъки, страх, тъга, страшна скръб и, накрая, радост и благодарение на Създателя за спасението на всички скъпи на сърцето, за спасението на цялото мое семейство, от малко до голямо! Този ден никога няма да се изглади от нашата памет. Той беше твърде страшен и твърде чудесен, защото Христос желаеше да докаже на цяла Русия, че Той и до сега твори чудеса и спасява от явна гибел вярващите в Него и в Неговата велика милост”.

Околосветско пътешествие

В качеството на завършване на своето образование Николай II предприел околосветско пътешествие. За девет месеца Той преминал Австрия, Триест, Гърция, Египет, Индия, Китай, Япония, а след това през цяла Сибир.

В Япония Престолонаследникът посетил на един остров гробище на руски моряци от фрегатата “Асколд”, която извършвала в 1860-те години околосветско плаване и дълго се намирала на ремонт при този остров. В свитата на Наследника били синовете на двама офицери от „Асколад“ – Ухтомски и Еристов. Николай II очаровал със своето ласкаво и внимателно отношение старец японец, пазител на гробовете на руските моряци. По време на угощението в чисто японски дух и вкус този японец казал:

- Високият гост се кани да посети нашата древна столица Киото. Недалеч от нея се подвизава нашият известен отшелник монах Теракуто, пред взора на който са открити тайните на света и съдбите на хората. За него няма време и той дава само признаци на сроковете. Той не обича да прекъсва своето съзерцателно уединение и рядко излиза при някого. Ако Царственият пътник пожелае да го види, той ще излезе при него, ако има за това благословение от небето.

Нека си спомним думите на свети апостол Павел: не слушателите на закона са праведни пред Бога, а изпълнителите на закона ще бъдат оправдани; защото щом езичниците, които нямат закон, по природа вършат законното, те, без да имат закон, сами на себе си са закон; че делото на закона е написано в техните сърца, те Показват в туй време, когато тяхната съвест свидетелствува (Рим. 2, 13-15). Будистите са езичници, нямащи закона Христов, но по своята природа, спазвайки нравствените закони, могат да получат познание за Истината, която да се окаже записана в техните сърца. Раждането на Богомладенеца - Спасителя на света указали влъхви, по време на Входа в Йерусалим Господа са приветствали неразумни младенци, а ако на Бога е угодно, и ослица ще започне да пророчествува.

В светско облекло, съпровождан от гръцкия принц [Георги и преводача маркиз Ито, виден деец на Япония, [Престолонаследник Николай пеш се насочил към Теракуто, който живеел в една от горичките близо до Киото. Още [отдалеч приближаващите се видели разпростряната фигура на затворника-будист. Наследникът се наклонил и внимателно го повдигнал от земята. Никой не произнесъл нито дума, очаквайки, какво ще каже затворникът. Гледайки с невиждащи очи, сякаш откъснат от всичко земно, Теракуто заговорил:

- О, ти. небесен избранико, о, велики изкумителю, аз ли да прорека тайната на твоето земно битие? Ти си по-висок от всички. Няма лукавство, нито лъст в устата ми пред Всевишния. И ето знамение за това: опасност витае над главата ти, но смъртта ще отстъпи и тояжката ще бъде по силна от меча... и тояжката ще засияе с блясък. Два венеца са ти отсъдени, Престолонаследнико: земен и небесен. Играят само цветните камъни на твоята корона, Владико на могъщата държава, но славата на света преминава и ще помръкнат камъните на земния венец, сиянието пък на небесния венец ще пребъде вовеки. Наследието на твоите предци те зове към свещен дълг. Техният глас е в твоята кръв. Те са живи в теб, мнозина от тях са велики и любими, но из всички тях ти ще бъдеш най-велик и най-любим. Огромни скърби и потресения чакат теб и твоята страна. Ти ще се бориш за всички, а всички ще бъдат против теб. На ръба на бездната растат красиви цветя, но отровата им е смъртоносна; децата се устремяват към цветята и падат в бездната, ако не слушат бащата. Блажен е, който полага душата си за своите приятели⁹. Три пъти по-блажен е, който я положи за своите врагове. Но няма по-блажена жертва от твоята за целия твой народ. Ще настане време, ти ще си жив, а народът мъртъв, но ще се сбъдне: народът спасен, а ти свят и безсмъртен. Твоето оръжие против злобата е кротостта, против обидата - опрощението. И приятелите и враговете ще се преклонят пред теб, враговете пък на твоя народ ще се изтребят.

⁹Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели (Иоан. 15, 13)

Виждам огнени езици над главата ти и семейството ти. Това е посвещение. Виждам безчислени свещени огньове в олтарите пред вас. Това е изпълнение. Да бъде принесена чиста жертва и да се извърши изкупление. Ти ще станеш осияна преграда на злото в света. Теракуто ти каза, каквото му бе открито от Книгите на съдбите. Тук е мъдростта и част от тайната на Създателя. Началото и краят. Смъртта и безсмъртието, мигът и вечността. Да бъде благословен денят и часът, в който ти дойде при стария Теракуто.

Като докоснал земята. Теракуто, без да се обръща. започнал да се отдалечава, докато не се скрил между дърветата.

Престолонаследникът стоял, склонил глава. Спътниците му - също. Развълнуван се връщал Наследникът и молил да не разказват за предсказанието на Теракуто.

След няколко дни в Киото се състояло покушение срещу бъдещия Цар на Русия. На 11 май (29 април по стар стил) 1891 година Престолонаследник Николай, гръцкият принц Георги и японският принц Арисугава седнали на току-що изпратени от Токио нови каляски. Обикновено каляската дърпал рикша, комуто помагал едни блъскач. Този път от уважение към статуса на пътниците, били определени по двама блъскачи. Но дори за височайшите пътешественици не бил възможен конен екипаж поради тесните улички. Съпроводени от свита, принцовете посетили град Оцу, на брега на живописното езеро Бива, най-голямото в Япония. Когато се връщали обратно, дългата процесия се проточила на около двеста метра. Николай се намирал в петата каляска, Георги в шестата, Арисугава в седмата. Тесният път се охранявал от полицаи, стоящи на разстояние 18 метра един от друг. Един от тези полицаи се хвърлил към Николай и му нанесъл удар със сабя по главата. Един от тласкачите изскочил иззад каляската и отблъснал нападателя, но този все пак успял да нанесе втори удар със сабята. И двата удара за щастие се получили коси. Пръв Георги се опитал да задържи престъпника, като го ударил по тила с купената от него в този ден бамбукова тояжка. Не му се удало да го повали, но онзи се забавил, и това било достатъчно, за да успее рикшата на Николай да се хвърли срещу полицая. Сабята паднала от ръцете му и тогава рикшата на Георги взел сабята, а полицаят бил заловен.

На двамата рикши, спасили живота на наследника. Русия назначила огромна пожизнена пенсия; размер хиляда йени, което се равнявало на годишна; заплата на член от парламента. Месечната заплата на полицай тогава била 8 -10 йени.

Раните на Престонаследника се оказали повърхностни и бързо заздравели, но впоследствие Император Николай II цял живот страдал от болки в главата. На тази дата Той винаги поръчвал молебени за здраве.

Веднага след покушението Николай записал в своя дневник: “Всичко японско сега също ми харесва, както и преди, 29 април, и никак не се сърдя на добрите японци за отвратителната постъпка на един техен фанатик”.

Японският Император Мейдзи пристигнал спешно в Киото и посетил руския Престолонаследник. Повечето членове на правителството също се събрали в Киото. Мейдзи помолил да се яви в Киото за заглаждане на конфликта и православния епископ Николай (Касаткин), ползващ се с огромно уважение сред японците. Именно с неговите старания в Токио по това време бил вече издигнат гигантски храм, “Възкресение Христово”, осветен в началото на март. Посещението на храма бил един от пунктовете на програмата по пребиваването на Престолонаследника в Токио. Обаче програмата на визитата не се осъществила. Наследникът по съвет на родителите си се отказал от по-нататъшно пребиваване в страната, въпреки настойчивите уговаряния на Император Мейдзи, който още веднъж посетил руския принц на кораба “Памят Азова“. Утешавайки Мейдзи, Николай казал, че раните са незначителни, а умопобъркани има навсякъде. Никакви искания за компенсации не били предявени.

След завръщането на Наследник Николай в Санкт Петербург, беседвайки с принц Георги, Император Александър III изразил желание да получи за известно време бамбуковата тояжка. Императорът я върнал на принц Георги вече с най-фина бижутерска украса, цялата обсипана с брилянти. Сбъднало се знамението, първото предсказание на стария Теракуто: тояжката се оказала по-силна от меча и тояжката засияла.

Русия не нападнала Япония поради желание да отмъсти, обаче след 13 години Япония нападнала Русия.

Принцеса Аликс - бъдещата Руска Императрица

Първото сериозно изпитание за силата на волята на Престолонаследник Николай възникнало във връзка с Неговата женитба, когато, благодарение на своята упорита настойчивост, твърдост и търпение, Той успешно преодолял три сякаш неотстраними препятствия.

Още в 1884 година, когато Той бил едва на шестнадесет години, за първи път срещнал дванадесетгодишната поразително красива принцеса Аликс Хесен-Дармщатска, пристигнала за бракосъчетанието на по-голямата си сестра Вел. Кн. Елисавета Феодоровна и Вел. Кн. Сергей Александрович - чичо на Престолонаследника. От този момент между Тях се зародила близка дружба, а впоследствие свята, беззаветна, самоотвержена и непрекъснато възрастваща любов, съединила Техния живот до съвместно приемане на мъченически венци.

Принцеса Аликс била родена на 25 май (8 юни) 1872 г. в Дармщат - живописен немски град на градини и изкуства, лежащ сред гори при хълмистия край на широката долина на река Рейн. Тя се родила в нов дворец, построен в английски стил по желание на Нейната майка принцеса Алиса Великобританска и Ирландска, втората по големина дъщеря на Английската Кралица Виктория. Бащата на принцеса Аликс бил Хесенски Херцог, а в 1877 г. станал Людвиг IV Велик Херцог Хесен-Дармщатски. Той се ползвал от всеобща любов и уважение, бил прекрасен баща на многочисленото дружно семейство, в което принцеса Аликс била 6-то дете, наречена от майка си за своята красота, веселост и привлекателност “Слънчева”. Сред възприемниците на принцеса Аликс при Нейното кръщение били: Уелските принц и принцеса (бъдещите Крал и Кралица на Великобритания - Едуард VII и Александра, сестра на бъдещата Руска Императрица Мария Феодоровна) и Руският Велик Княз Александър Александрович (бъдещият Император Александър III) със своята съпруга (бъдещата Императрица Мария Феодоровна).

В 1889 година, когато Престолонаследник Николай навършил двадесет и една години и достигнал според руските закони пълнолетие, Той се обърнал към родителите си с молба да го благословят за брак с принцеса Аликс. Отговорът на Император Александър III бил кратък: “Много си млад, за женитба има още време, освен това запомни следното: ти си Наследник на Руския Престол, съчетан си с Русия, а жена ще успеем да намерим”. Пред волята на баща си - тежка, неотклонима, - каквото е казано, това е закон, Великият Княз Николай Александрович безропотно се смирил и започнал да чака. След година и половина Той записал в дневника си: “Всичко е в Божията воля. Уповавайки се на Неговото милосърдие, спокойно и покорно гледам към бъдещето”.

В семейството на принцеса Аликс Техните брачни планове също не срещали съчувствие. Тъй като Тя загубила майка си, когато била едва на 6 години, а баща си - на осемнадесет, за Нейното възпитание се грижела най-вече баба й от страна на майка й - Английската Кралица Виктория. Тази Кралица в течение на своето дълго 64-годишно царуване (1837-1901) водела враждебна политика спрямо Русия, въпреки че Нейният втори син принц Алфред се оженил за дъщерята на Император Александър II, Великата Княгиня Мария Александровна. Поради недружелюбните отношения между дворовете на Русия и Англия руският Престолонаследник Николай Александрович не срещнал поддръжка от страна на бабата на принцеса Аликс.

За Александър III влюбеността на сина му не изглеждала нещо сериозно. Бракът на Наследника на Руския Престол винаги бил твърде сериозно политическо събитие. Царствените родители предлагали на Николай в различно време няколко варианта за възможен брак. Вниманието му насочвали към дъщерята на графа на Париж, глава на династията на Бурбоните. Този брак можел значително да укрепи руско-френския съюз.

Като на друга претендентка за Императрица гледали на принцеса Маргарита Пруска. Николай писал в края на 1891 година: “21 декември. Вечерта у Мама ... разсъждавахме за семейния живот...; неволно този разговор докосна най - живата страна на душата ми, докосна мечтата и тази надежда, с които живея от ден на ден. Вече година и половина минаха, откакто говорих за това с Папа в Петергоф... Моята мечта е да се оженя някога за Аликс X. ...Единственото препятствие или пропаст между нея и мен е въпросът за религията!”

Минали пет години от деня, когато Престолонаследник Николай Александрович се обърнал към своя Августейши баща с молба да му разреши да се ожени за принцеса Аликс. В началото на пролетта на 1894 година, виждайки непоколебимото решение на своя син, неговото търпение и кротка покорност на родителската воля, Император Александър III и Императрица Мария Феодоровна дали най-сетне своето благословение за брак. Едновременно в Англия принцеса Аликс получила благословение от Кралица Виктория. Оставало последното препятствие - промяната на религията, приемането на Светото Православие от Августейшата Невеста.

Принцеса Аликс била дълбоко религиозна. Тя била възпитана в протестантство и била искрено убедена в истинността на своето вероизповедание. Заедно с това тя знаела, че не може да стане Руска Императрица без да приеме Светото Православие. Промяната на религията Тя смятала за измяна на своите най-святи чувства и убеждения. Бидейки изключително честна сама пред себе си, отличавайки се с благородство и преданост на своите идеали, и при това бидейки прекрасно образована - имала от Оксфордския Университет докторска степен по философи, - Тя не била способна да принесе целия си вътрешен свят в жертва на любовта към обичания човек. Този въпрос станал за принцеса Аликс въпрос на съвест, тъй като Руският Престол макар и най-блестящ в тази епоха, сам по себе си не я прелъстявал. Благодарение на своята поразителна красота и вътрешна привлекателност, Тя се ползвала с огромен успех сред европейските короновани кандидати за брак.

Последното препятствие за брака на Престолонаследник Николай и принцеса Аликс изглеждало непреодолимо. Имало само един възможен изход - пълна промяна на Нейните религиозни възгледи, т.е. искрено разбиране на лъжовността на протестантското вероизповедание и чистосърдечно приемане на Светото Православие. С тази трудна и сложна задача в Кобург пристигнал самият Велик Княз Николай Александрович. Повод за Неговото пристигане, била сватбата на брата на принцеса Аликс, Ернест, с принцеса Виктория Кобургска, дъщеря на Единбургския Херцог (син на Английската Кралица Виктория) и Великата - Княгиня Мария Александровна, единствената сестра на Александър III. Престолонаследник Николай прекара дванадесет дни в двореца на Великата Княгиня Мария Павловия¹⁰, където едновременно гостувала принцеса Аликс. Тук трябвало да се реши Тяхната съдба, зависеща от убедителността на Наследник Николай. На третия ден между Тях се състоял решаващият разговор. В гостната нямало никой, оставили ги да решат въпроса на своя живот. Принцесата била прекрасна. Той знаел, че любовта им е взаимна, че в тази любов е щастието на бъдещия им живот. Оставало едно препятствие - промяната във вярата. Сега от Николай зависело да я убеди, че не извършва отстъпничество, че приемайки Православието, Тя се приближава към Бога в най-светлите форми на общение с Него. И Престолонаследникът намерил в своето сърце чудни думи:

¹⁰Велика Княгиня Мария Павловна (1854 1920) - съпруга на Великия Княз Владимир Александрович (третия син на Руския Император Александър II), дъщеря на великия Мекленбург-Шверински херцог Фридрих Франц II.

- Аликс, аз разбирам Вашите религиозни чувства и благоговея пред тях. Но нали ние вярваме в един Христос, друг Христос няма. Бог, Който е сътворил света, ни е дал душа и сърце. И моето сърце и Вашето Той е напълнил с любов, за да се слеем душа с душа, за да станем единни и да тръгнем по един път в живота. Без Неговата воля няма нищо. Нека не Ви тревожи съвестта за това, че моята вяра ще стане Ваша вяра. Когато узнаете после колко прекрасна, благодатна и смирена е нашата Православна религия, колко величествени и великолепни са нашите храмове и манастири и колко тържествени и величави са нашите богослужения - Вие ще ги обикнете, Аликс, и нищо няма да ни разделя...

В този момент пред Него сякаш се простирала великата, необятна - от Соловецките скитове до Ново-Атонските манастири, от северните сиво-сини води на Балтийско море до ярко синия Тихи океан - негова държавна Майка-Русия, Светата Богоносна Православна Рус. На очите му се появили сълзи на умиление и възторг. Принцесата слушала внимателно, гледайки в Неговите сини очи, на развълнуваното му лице, и в душата й ставало преобразяване. Като видяла сълзите. Тя самата не се сдържала. После прошепнала само две думи: „Съгласна съм“

Вечерта, когато Николай Александрович останал сам, написал писмо на своята Августейша майка.

“Мила, скъпа, безценна Мама. Ти не можеш да си представиш колко съм щастлив, не може да се изкаже. Свърши се, аз съм годеник на Аликс...”

Той изложил последователно хода на своите беседи, разказал как я убеждавал да промени религията си и как Тя се чувствала.

…„Тя плачеше през цялото време и само от време на време произнасяше шепнешком: “не, не мога”. Аз обаче, продължавах да настоявам и да повтарям своите доводи, и макар този разговор да продължи два часа, не доведе до

нищото, защото нито тя, нито аз не отстъпвахме. ... Що се отнася до мен, в течение на тези три дни през цялото време ... Се намирах в изключително тревожно състояние... Днес сутринта ни оставиха сами и тогава, още от първите думи, тя се съгласи. Само на Бога е известно, какво стана с мен. Плаках като дете и тя също. Но лицето й изразяваше пълно доволство.

Не, скъпа Мама, не мога да Ви изразя, колко съм щастлив, и в същото време, колко съжалявам, че не мога да притисна към сърцето си Вас и моя скъп Папа. Целият свят изведнъж се измени за мен: природата, хората, всичко; и всички ми се струват добри, мили и щастливи. ... Спасителят ни е казал “Всичко, каквото искаш от Бога, Бог ще ти даде¹¹“ Тези думи са ми безкрайно скъпи, защото в течение на пет години се молих с тях, повтаряйки ги всяка нощ умолявайки Го да облекчи прехода на Аликс в Православната вяра и да ми я даде за жена...

¹¹Искайте и ще ви се даде (Мат. 7,7);
И Каквото искате от Отца в Мое име, ще го направя, за да cе прослави Отец в Сина. Ако поискате нещо в Мое име, Аз ще го направя (Иоан. 14, 13-14).

Време е да завършвам писмото. Прощавай, моя скъпа Мама. Силно Те прегръщам. Христос с Теб. Горещо и от цялата душа Вас обичащ Ники”.

Той взел изящната тъмномалинова тетрадка с шагренова кожа - Своя дневник и внесъл в него следния запис:

“Чуден, незабравим ден в моя живот - деня на моето сгодяване със скъпата, ненагледна Аликс... Боже, каква планина падна от плещите ми; с каква радост се удаде да зарадвам скъпите Папа и Мама. Цял ден ходих като замаян, не съзнавайки напълно какво собствено стана с мен... След закуската отидохме в черквата на л. Мари и отслужихме благодарствен молебен”.

В същия ден, 8/21 април 1894 година, Тяхното сгодяване било обявено официално. Аликс до самата си смърт носила на шията си заедно с кръста годежния подарък на Николай - пръстен с рубин, а Николай до края на живота си носил (пръстен с голям сапфир, годежен подарък от Аликс.

Доставеното в същия ден в Русия известие предизвикало [ответна телеграма от Родителите, а след няколко дни пристигнало лично послание от Александър III. “Мили, скъпи Ники, - пишел Той, - можеш да си представиш с какво чувство на радост и с каква благодарност към Господа ние узнахме за твоя годеж! Признавам, че не вярвах във възможността на такъв резултат и бях уверен в пълния провал на твоя опит, но Господ те е наставил, подкрепил и благословил, безмерно сме Му благодарни за Неговите милости. ...Сега съм уверен, че двойно се наслаждаваш и всичко минало, макар и забравено, но уверен съм, ти е принесло полза, като доказа, че не всичко се придобива така леко и даром, а особено такава отговорна крачка, която решава цялото твое бъдеще и целия твой семеен живот!”

Десет години били минали откакто Августейшите годеник и годеница се срещнали за първи път, и пет години откакто Родителите отказали да дадат благословение за Техния брак. Престолонаследникът кротко се смирил, но търпеливо чакал и постоянно се стремял към своята цел. През тези години му се удало постепенно да надвие своя, Августейши баща - могъщ богатир, отличаващ се с непоколебима сила на волята, да пребори несъчувствието към своите планове от страна на Императрица Мария Феодоровна и бабата на принцеса Аликс - Английската Кралица Виктория, и накрая да разкрие на принцеса Аликс истинността на своята вяра, да промени Нейните твърди религиозни убеждения и да я склони към искрено, чистосърдечно приемане на Светото Православие. Да преодолее всички тези препятствия можел само дълбоко вярваш и беззаветно любещ човек, обладаващ изключително твърд характер.

Възцаряване и брак с принцеса Аликс

Не за първи път в историята принцеса от Хесен-Дармщат се възкачвала на Престола на Великата Северна Империя.

На 10 октомври 1773 г. Наследникът на Руския Престол Павел Петрович (бъдещият Император Павел I) встъпил в брак с Великата Княгиня Наталия Александровна (25.6.1755 - 26.4.1776), по рождение принцеса Вилгелмина-Луиза - дъщеря на ландграф Хесен-Дармщатски Людвиг IX (1719 - 1790).

На 28 април 1841 г. друг наследник на Руския Престол, Великият Княз Александър Николаевич (бъдещия-Император Александър II), се оженил за Великата Княгпн-Мария Александровна - по-малката дъщеря на Велики
Хесенски херцог Людвиг II (1777-1848) Максимилиана-Вилгелмина-София-Мария.

Това била Тази, за която преподобни Серафим Саровски предсказал преди Тя да пристигне в Русия, че ще бъдe “благодатна” и майка за Русия и за Православната Църква. Като пристигнала веднъж в Дармщат заедно със своя съпруг Император Александър II и видяла принцеса Аликс, Тя, обръщайки се към съпровождащата я фрейлина баронеса Анна Пилар фон Пилхау, казала: “Целунете на това момиченце ръка. Това е вашата бъдеща Императрица”¹² .

¹²Кинг Г. Императрица Александра Федоровна. Биография. С. 26

През август 1894 г. Император Александър III опасно се разболял. Вече известно време Той страдал от възпаление на бъбреците - нефрит, пренебрегвайки своето здраве, но сега в състоянието му настъпило рязко влошаване. Въпреки неговото могъщо телосложение, всички предприети мерки за лечение и благотворния климат на Крим, в Ливадия, където превозили августейшия болен, здравето му не се подобрявало.

В началото на октомври 1894 г. в Дармщат пристигнала телеграма за принцеса Аликс от Император Александър III: “Много съм трогнат от Твоята сърдечна депеша. [...] Чакам Те с нетърпение. Сърдечно Те прегръщам. [...] Папа” ¹³.

¹³Гереш ℈. Александра. Трагедия жизни и смерти последней Русской Царицы. С. 117.

На 10 октомври принцеса Аликс пристигнала в Ливадия. Било около пет часа вечерта. Заедно с Наследника Николай Александрович Тя отишла при Императора, който преди това бил наредил да бъде вдигнат и облечен в своя мундир. Униформата на Царя се оказала твърде голяма за Неговото изтощено тяло, доскоро така могъщо и здраво. Присъстващата при това Велика Княгиня Олга Александровна по-късно свидетелствала: “Веднага Я обикнах. А каква радост бе Нейното пристигане за моя Баща. Помня, че Той дълго не пускаше Алики от Своята стая”.¹⁴

¹⁴Вел. Кн. Ольга Александровна. Мемуары М. 2003. с. 62.

В същия ден се състояла първата среща на бъдещата Императрица с праведния Кронщадски Пастир, Йоан Сергиев, който отслужил кратък молебен.

Два дни преди своята смърт Император Александър III завещал в беседа на Престолонаследника следното:

“На теб ти предстои да вземеш от плещите ми тежкия товар на държавната власт и да го носиш до гроб, така както го носих аз и както са го носели нашите предци. Предавам ти царството, връчено ми от Бога. Приех го преди тринадесет години от пролелия кръвта си мой Баща. [...]

Самодържавието е въздало историческа индивидуалност на Русия. Падането на изначалната руска власт ще открие безкрайна ера на смутове и кървави междуособици. Завещавам ти да обичаш всичко, което служи за благото,
честта и достойнството на Русия. Пази Самодържавието, помнейки при това, че носиш отговорност за съдбата на твоите поданици пред Престола на Всевишния. Вярата в Бога и в светостта на твоя Царски дълг да бъде за теб основа на твоя живот. [...]

Във външната политика имай независима позиция. Помни: Русия няма приятели. От нашата огромност се боят. Избягвай войните. Във вътрешната политика – преди всичко, покровителствай Църквата. Тя не веднъж е
спасявала Русия в години на беди. Укрепвай семейството, защото то е основа на всяка държава.”

На 20 октомври/2 ноември, в Ливадия, Император Александър III, заобиколен от своето семейство, в присъствието на свети Йоан Кронщадски, безвременно и
неочаквано се поминал, горещо оплакван от руския народ.¹⁵

¹⁵В 1921 г. руската емигрантска организация Съюз „Единство на Русия“, публикувала в брошура “Кой е убивал руските царе?“

твърденията на европейския писател Е. Салатус, според които Император Александър III бил отровен от еврейския лекар Г.А.Захарин по указание на тайна юдейска власт.

Престолонаследникът записал в своя дневник: “Боже мой, Боже мой, що за ден! Господ призова при Себе Си нашия обожаем, скъп, горещо обичан Папа. [...] Това бе смърт на светец!”

На следващия ден след кончината на Императора, 21 октомври, принцеса Аликс била миропомазана в ливадийската дворцова църква от праведния Кронщадски пастир, Йоан Сергиев, като при това станала Велика Княгиня Александра Феодоровна, получавайки бащино име по името на бащата на първия Цар от династия Романови. Църквата, в която Тя приела Православната вяра, била осветена в чест на Въздвижението на Честния Кръст Господен. Дълбоко символично е, че именно в този храм Царицата-Мъченица приела на плещите си своя Кръст. През всичките следващи години Царското Семейство неизменно отбелязвало този ден, причастявайки се със Светите Тайни.

Бракосъчетанието било извършено в придворния храм на Зимния дворец на 14 ноември 1894 година, в деня на рождения ден на Императрицата Майка Мария Феодоровна. Тайнството на брака било извършено от известния в цяла Русия, поради неговия праведен и свят живот, протойерей Йоан Сергиев Кронщадски и придворното духовенство.

За един ден в Русия траурът бил снет. “Сватбата бе лъч светлина сред дълбокия траур”¹⁶, писал Йоркският херцог Георг на Кралица Виктория.

¹⁶Мейлунас А., Мироненко С. Николай и Александра. Любовь и

Жизнъ. С. 125

На следващия ден младоженците приемали всички роднини, започвайки с Вдовстващата Императрица, с Нейната сестра Уелската принцеса и нейния съпруг, бъдещия Крал на Великобритания Едуард VII. Получили много сватбени подаръци, безчислено количество поздравления, на които заедно отговаряли. Никакви празненства след сватбата нямало.

“Това беше много странно бракосъчетание, - спомняла си Вел. Княгиня Олга Александровна. - Никакви приеми не се правеха. Младите нямаха дори собствен дом. Те Се заселиха в шест неголеми стаи на Аничковия дворец […]
нямайки право да се намесват в стопанските дела. […] Младият Император и Неговата съпруга нямаха дори Своя столова. Те се хранеха заедно с всички в просторно помещение на маса, първенствуващо място на която заемаше вдовстващата Императрица. [...]

...Мама обичаше сплетните. Дамите от Нейния Двор още в самото начало приеха Алики на нож. [...] Императрицата Майка [...] настояваше Самата Тя да подбира фрейлините и статс-дамите за Своята Невестка. [...] Тя никога не се
съобразяваше с вкусовете на Самата Алики. Често Мама поръчваше за Нея рокли, но Алики не ги носеше. [...]

От всички нас, Романови, Алики най-често ставаше обект на сплетни и дори клевети. Тя така и влезе в историята оклеветена. Вече не съм в състояние да чета всички лъжи и всички гнусни измислици, написани за Нея. Дори в нашето
Семейство никой не се опита да я разбере. [...] Каквото и да правеше Аликс, всичко, според мнението на Двора и Мама, беше не така. [...] Дори през първата година, по време на Нейното пребиваване в Аничковия дворец¹⁷ - това много
добре помня - щом Алики се усмихнеше, злите езици заявяваха, че Тя се присмива. Ако Тя имаше сериозен вид, говореха, че е сърдита. [...]

¹⁷През пролетта на 1895 г. Царят и Царицата се преселили " Александровския дворец в Царско Село

Нима можеше Алики да бъде щастлива? Но никога не съм чувала от Нея и дума на оплакване. [...] ...Откровени скандали в Аничковия дворец не се случваха. Но именно през този период бяха посяти семената на взаимна
неприязън.

Тя беше изключително грижовна към Ники. [...] Без всякакво съмнение, Алики оставаше единствения слънчев лъч във все по-сгъстяващия се мрак в Неговия живот. [...] ...Появяваше се Ники - уморен, понякога раздразнен - след безчислените приеми и аудиенции. Алики никога не произнасяше нито една излишна дума и никога не допускаше нито една погрешна постъпка. Харесваше ми да наблюдавам Нейните спокойни движения”¹⁸.

¹⁸Вел, Кн, Ольга Александровна. Мемуары. С. 67, 69, 71-73.

Впоследствие свети Йоан Кронщадски казвал, че “Великата Княгиня Александра Феодоровна от Господа е предназначена за младия Цар и Русия”¹⁹.

¹⁹Последние дни Императора. Из дневника А. Е. Комаровской. С. 16.

С дела на любов и милосърдие отбелязал Цар Николай началото на Своето управление: получили облекчение заключените в затворите; имало голямо опрощаване на дълговете; била оказана значителна помощ на нуждаещите се учени, писатели и студенти.

В Аничковия дворец Царското Семейство живеело тихо, скромно. Царят бил зает с държавни дела, а Царицата, макар вече да владеела добре руския език, продължавала да го изучава. В свободните часове се возели с шейна, карали кънки, свирели с четири ръце на роял. Били много музикални - Царицата пък освен че прекрасно свирела на роял, имала изключително хубав глас контралто. Много четели - Царят обичал да чете на глас. Понякога им се удавало да избягат за няколко дни в Царско Село, което Те така обичали и което впоследствие им станало толкова родно. Там Те, откъсвайки се от официалния живот, оставали сами, наслаждавайки се на природата.

През пролетта на 1895 г. Царят и Царицата се установили в Александровския дворец в Царско Село, където на 3 ноември се родила първата им дъщеря - Олга. Според устройството на своя характер Императрицата била готoвa да се посвети изключително на своето зараждащо се семейство и да му отдаде цялото си внимание, любов и сили. Но точно в това време бил снет годишният траур, възраждащият се живот на Големия Двор задължава, младата, блестяща с красота Императрица към широк, светски живот. Започнал зимният петербургски сезон с тържествени приеми, балове, спектакли, с всичката сложност на взаимоотношенията.

За пролетта на следващата година било насрочено най - знаменателното и дълбоко по своето значение събитие - Коронацията, за което Русия била оповестена още с новогодишния Манифест.

Коронацията и трагедията на Ходинското поле

За тържествения ден на предстоящата Коронация на младите царствени особи в Москва от цял свят пристигали представители на чужди страни. Начело на тези посолства били: Кралицата на Гърция Олга Константиновна; принц Хенрих Пруски - брат на Вилгелм II; Конаутският херцог син на Английската Кралица; Италианският принц - наследник Виктор Емануил; Княз Фердинанд Български; Княз Николай Черногорски; Гръцкият принц-наследнм Константин; Румънският принц-наследник Фердинанд; Германски велики херцози и принцове и делегация от Китай.

Докато древната столица на Руската държава се украсявала и илюминирала, в Императорския Дворец течал друг живот. Готвейки се за великия празник на своето тържествено венчание за Царството, Императорът ежедневно присъствал на богослуженията в Дворцовата църква подвизавайки се в пост и молитва до самата Коронация.

На 14/27 май 1896 г. в Успенския храм в Москва, в който били короновани всички Царе от династия Романови в необикновено тържествена обстановка влезли Император Николай II и Императрица Александра Феодоровна. За Тях и Императрицата Майка Мария Феодоровна било подготвено срещу олтара възвишено място с балдахин, към което водели широки стълби. За Великите Князе, Великите Княгини и чуждестранните принцове и принцеси били определени места на странични площадки.

Ето впечатленията на Румънската Кралица Мария, присъствала при Коронацията в качеството на съпруга на Наследника на Румънския престол: “Ясно виждам Царица Александра, стояща права с целия си блясък, редом с Императора, в коронационния катедрален храм. Всичко блестеше в злато, дори самият въздух сред тази дивна събрала се тълпа, която бе дошла да се поклони и да се закълне във вярност на най-младите Държавни Съпрузи в Европа.”

Когато Царят и Царицата заели своите тронове, митрополитът на Санкт Петербург Паладий предложил на Царя да прочете Символа на Вярата. Негово Величество Николай II с ясен, силен глас произнесъл Символа на Вярата.

След това започнал чинът на Коронацията. Император сам, като Самодържец Всеруски, възложил на себе си царската корона и след това короновал Императрицата, стояща пред Него на колене.

След като взел в ръце царските регалии - държавата и скиптъра, Император Николай II застанал на колене и произнесъл полагащата се Коронационна молитва. След молитвата Той станал и веднага всички присъстващи в храма преклонили колене. Само Всеруският Император с корона и порфира стоял до своя Престол.

Митрополит Паладий, стоейки на колене, прочел от името на целия руски народ молитва за Царя.

   След чина на Коронацията започнала Божествена Литургия. Царят слушал Светата Литургия стоешком. По време на тази Литургия над Царя било извършено тайнството миропомазване. Когато миропомазването приключило, камбанен звън от Кремълските църкви и салют от 101 артилерийски изстрела известили на целия руски народ, че тайнството е извършено.

   Православният Цар при извършването на Тайнството Миропомазване по време на венчанието за Цар става свещено лице и носител на особена благодат на Светия Дух. Тази благодат действа чрез Него и удържа разпространението на злото в света. По словото на свети апостол Павел, „тайната на беззаконието е вече в действие, но ням, да се извърши, докато не бъде взет от средата Удържащият“ (2 Сол. 2,7)²⁰ . Император Николай II бил дълбоко проникнат от осъзнаването на тази духовна мисия, възложена на Божи Помазаник.

²⁰Според Църковнославянския текст на Библията. – б. на прев.

Митрополит Паладий въвел Царя в олтара през Царски врати и там Той се приобщил със Светите Тайни.

За Царя и Царицата, сърдечно възприели истината за Божественото начало на върховната власт на православни самодържавен Монарх и ясно съзнаващи, че няма по-тежко бреме от Царското служение, този ден бил ден на най-сили душевни преживявания. От тази минута Царят се почувствал като действителен Божий Помазаник. Чинът на Короноването, толкова чуден и непонятен за голяма част от руската интелигенция, бил за Него пълен с дълбок смисъл. От дете сгоден за Русия, Той в този ден сякаш се венчал с нея. За Александра Феодоровна емоционалният подем също бил огромен. “Службата съвсем не ме умори, по-скоро ме вдъхнови със съзнанието за това, че встъпих в духовен брак с Русия, - писала Царицата на сестра си Виктория, - сега действително съм Царица”. Оттогава до последните минути на своя живот “немкинята” Александра Феодоровна чувствала своята отговорност пред Бога за живота и здравето на своите поданици, за съдбата и щастието на Русия.

По време на коронацията с Царя се случило нещо, което впоследствие се оказало дълбоко символично. След дългата и уморителна коронационна служба, в момента, когато Императорът се изкачвал на църковния помост, изнемогвайки под тежестта на царските одеяния и короната, той се препънал и за известно време се лишил от чувства.

По фатално стечение на обстоятелствата, по време на коронационните празненства, на 18 май, станала голяма катастрофа на Ходинското поле. На обширно пространство се била събрала тълпа, превишаваща половин милион души, очаквайки обещаното раздаване на коронационни подаръци. Нещастието се случило около шест часа сутринта. Макар раздаването на подаръците да било назначено за 10 часа, тълпата, възбудена от слух, че раздаването е започнало, изведнъж скочила като един човек и се втурнала напред с такава стремителност, сякаш гонена от огън... Задните редове напирали на предните. Който паднел, го тъпчели, загубили способност да усещат, че ходят по живи тела. След 10-15 минути полицията възстановила реда, но вече било късно. Загиналите се оказали 1282 човека, а ранени няколко стотин.²¹

²¹С.С. Олъденбург. Царствование Императора Николая II. Т.1. Москва. 1992. С. 60 – 61.

По-късно, през 1920 година, богомъдри духовници предлагали да се осъзнае, че отсъствието на Богопомазаника води до гибелта на синовете и дъщерите на богоизбрания руски народ. По време на Коронацията Император Николай II за 10-15 минути се лишил от чувства, за много кратко време оставил Своя народ, и това довело до гибелта на 1.5 хиляди човека, а липсата в течение на десетки години на Божий Помазаник води до гибелта на десетки милиона човека. Трагедията на Ходинското поле в 1896 година е предобраз на трагедията на Русия след загиването на Император Николай II в 1918 година. “²²

²²Игумен Серафим (Кузнецов). Православный Царь-Мученик. С. 138

Господ Бог показал на Цар Николай II тежкото духовно състояние на богоносния руски народ още в 1896 година. В тълпата бил пуснат слух и хората, изплашени, че за тях няма да стигнат подаръците, се хвърлили, помитайки всичко по пътя си. Подбудителен мотив за порива на тълпата бил грехът - грехът на липса на смирение пред Божията воля, ако Господ не е благословил получаването на подарък от Царя по случай Неговата Коронация, грехът на завист към тези, които вече са получили този подарък, грехът на страстна привързаност към материалните предмети. Хората се блъскали един друг, загубили човешкото си съзнание.

Страшната катастрофа на Ходинско поле направила ужасяващо впечатление на Императорското Семейство. Царят и Царицата присъствали на панихидата за загиналите, а след това няколко пъти посещавали ранените в болниците. На семействата на загиналите или пострадалите по нареждане на Царя били дадени по 1000 рубли, огромни средства за това време. Всички разходи за погребенията, всекиго в отделен гроб, били поети също от Царското Семейство. По височайше разпореждане за осиротелите деца бил учреден специален приют. Не желаейки да обременява Държавната хазна, Цар Николай от личните си средства заплатил за всички разходи по провеждане на коронационните тържества и за разходите, направени поради Ходинската катастрофа.

Освен тежките преживявания Императорът понесъл и нравствено изпитание. За същия ден бил насрочен блестящ прием във френското посолство, за който съюзниците французи се готвели отдавна, като употребили за тези тържества огромни средства и много усилия. От Версай и Фонтенебло били доставени за украсяване на бала безценни гоблени, от южна Франция докарали сто хиляди рози. Визитата по желание на Негово Величество не била отменена, за да не бъдат предизвикани политически недоразумения. Дългът на Царското служение за Николай II стоял по-високо от всичко. Той не искал да огорчи френския посланик маркиз де Монтебело със своето отсъствие, въпреки угнетяващата го страшна мъка. В назначения час Той пристигнал във френското посолство, оставайки там минимално време, предвидено от протокола. Външно изглеждал съвсем спокоен, само мъртво бледото му лице издавало душевното му състояние. Това била Неговата първа публична проява на необикновена издръжливост и самообладание. Мъжественият му жест бил по достойнство оценен в чуждестранния печат, а руската либерална общественост използвала случая, за да го представи като безсърдечен, безжалостен и жесток човек.

“Катастрофата, - смятала Великата Княгиня Олга Александровна²³, - доведе московчани до униние. Тя имаше много последствия. Враговете на Царската власт я използваха в качеството на пропаганда. [...] Много разногласия, съществуващи сред членовете на Императорската Фамилия, станаха достояние на гласност. [...] Възложиха вината за случилата се трагедия върху чичо Сергей²⁴, генерал- губернатор на Москва. [...] Със своите опити да стоварят вината само върху един човек, при това свой роднина, моите братовчеди по същество поставиха под удар цялото Семейство именно тогава, когато бе необходимо единство. Повече от това дори: като разбраха, че Ники отказа да прати в отставка чичо Сергей, те се нахвърлиха на Царя”²⁵.

²³Сестра на Император Николай II.
²⁴Великият Княз Сергей Александрович.

²⁵Мейлунас А., Мироненко С. Николай и Александра. Любовь и жинь . С. 160

Цар Николай имал пълно основание да напише на 29 юли 1896 г. на своя първи братовчед Джорджи²⁶ в Англия: “Сегашната година е някаква каторжна година, в която Аликс и аз се явяваме като мъченици...”²⁷

²⁶Бъдещият Крал на Великобритания Георг V.
²⁷Мейлунас А., Мироненко С. Николай и Александра. Любовь и жинъ. С. 162.

Щастливи години на царуване

След коронационните тържества, завършили на 26-ти май с Височайши церемониален парад на войските, Императорът и Императрицата заминали за Илинское, имението на Великия Княз Сергей Александрович и Великата Княгиня Елисавета Феодоровна, сестра на Императрицата. Скоро след това последвало първото пътешествие на Царското Семейство из страната. Те посетили в Нижни Новгород промишлен и художествен панаир, където били посрещнати възторжено. Този Всерусийски панаир бил набелязан още при Александър III и трябвало да покаже постиженията на руското стопанство за последните 14 години. Царят останал доволен от изложбата, даваща ярка и нагледна представа за производителните сили на Неговата страна.

Последвали множество задгранични визити. От тях първата била към най-стария от европейските Монарси. Император Франц-Йосиф много тържествено приел Царската Двойка, а Императрица Елизавета била изключително
мила и внимателна.

Ог Виена Царствените Съпрузи отпътували за родината си, за да присъстват в Киев при освещаването на Владимирския храм. Те живо се интересували от църковната живопис и дълго беседвали с художниците Васнецов и Нестеров.

След това - Бреслау, на гости у Император Вилхелм; Кил - парад на германския флот; после Дания, на гости у дядото и бабата на Цар Николай, - където се събрали многo роднини. Новата Императорска яхта, красавецът “Щан-дарт”, извършил първото плаване с Височайшите Особи до Англия, при бреговете на която ги посрещнал английският флот. След това в Балморал на гости у Кралица Виктория, където Царица Александра така била радостна да покаже на баба си правнучката й Олга. В съюзна Франция Техни Величества ги очаквал изключителен по пищност и сърдечност прием. Завършило пребиваването в западните страни с посещение на родния за Царицата Дармщат.

В 1897 г. следвали един след друг ответни визити на главите на европейските държави, започвайки с Австрийския Император Франц-Йосиф. През лятото приемали Императора и Императрицата на Германия. През есента бил тържественият прием на президента на Франция Феликс-Фор.

На 4 октомври 1897 г. в Дармщат, Германия, в присъствието на Император Николай II и Императрица Александра бил заложен православен храм в чест на света Мария Магдалина. Храмът бил построен с лични средства на Императорското Семейство. Изключително благолепният храм бил изграден буквално на руска земя, която специално доставили от Русия. Освещаването на храма станало на 8 октомври 1899 г. отново в присъствието на Руското Царско Семейство. Редица хоругви и покривало за аналой били изработени лично от Императрица Александра Феодоровна.

През тези години на Царската Двойка се налагало приблизително всеки две години или да приемат главите на европейските държави, или да пътуват зад граница.

Император Николай II бил проникнат от любов към човечеството и в политиката следвал заветите на Христа. Руският Император станал инициатор на първата световна конференция за мир, която се състояла в Хага, Холандия, в 1899 година. Той пръв сред владетелите излязъл за защита на Вселенския мир и станал Цар Миротворец. Неговото желание било да се създадат условия за мир, за да могат народите да се развикат и благоденстват.

Едно след друго у Царствените Съпрузи се раждали дена: 29 май 1897 г. - Татяна, 14 юни 1899 г. - Мария, 5 юни 1901 г. - Анастасия.

През януари 1901 г. починала Кралица Виктория, която така обичала своята внучка Аликс. Английския престол заел Крал Едуард VII и Кралица Александра, брат и сестра съответно на майките на Царица Александра Феодоровна и Цар Николай II.

За това, че Цар Николай II е знаел, че 1918 година ще бъде фатална за Русия, свидетелства следният случай.

На 6 януари 1903 година, в деня на църковния празник Богоявление, на река Нева при Зимния Дворец извършвали традиционно освещаване на водите. При салют на оръдия от Петропавловската крепост се оказало, че едно от оръдията е заредено с бойни снаряди, които ударили по двореца и беседката за церемонията, където се намирали Царят със своята свита и духовенството. Като с брадва било отрязано дръвцето на църковната хоругва над Царската глава. Спокойствието, с което Монархът се отнесъл към произшествието, било толкова поразително, че силно впечатлило лицата от обкръжаващата го свита. Нито един мускул не трепнал на Неговото лице, но в лъчистите му очи се отразила безкрайна тъга и само попитал:

- Кой командваше батареята?

И когато му назовали името, с болка и със съжаление промълвил, знаейки на какво наказание трябва да бъде подложен командващият офицер:

- Ах бедният, бедния, (името му), как ми е жал за него!

Попитали Царя, как му е подействало произшествието.

Той отговорил:

- До 18-та година от нищо не се боя.

Командирът на батареята и офицерът (Карцев), разпореждал се със стрелбата, били простени от Царя, тъй нямало ранени, по особена Божия милост с изключение на един полицай, получил най-леко нараняване. Фамилията пък на този полицай била - Романов.

Зарядът, насочен и предназначен от зъл умисъл за царствения Романов, наранил Романов, но не този когото към когото бил насочен: не се били изпълнили времената и сроковете било още далече до 1918 година.²⁸

²⁸Нилус С.А. На берегу Божьей реки. Т. 2. С. 187.

Саровските тържества

В тържественото прославяне на преподобни Серафим Саровски Чудотворец в Саров на 17-19 юли 1903 г. участвала почти цялата Царска Фамилия.

Прославянето на Саровския Чудотворец, дълбоко почитан в цяла православна Русия, станало по височайшето благоизволение на самия Император Николай II. На Царя била преподнесена книга с жизнеописание на преподобни Серафим - “Летопис на Серафимо-Дивеевския манастир”. Авторът на книгата, свещеник Леонид Чичагов (впоследствие митрополит Серафим), бил получил духовно известие от преподобни Серафим чрез дивеевската блажена Параскева Ивановна, която му казала: “Преподобни Серафим нареди да ти предам, да доложиш на Царя, че е настъпило времето за откриване на неговите мощи, за прославяне”. Отец Леонид решил да напише книга за великия Саровски
Божий угодник, използвайки всички достъпни спомени и документи, и да я поднесе на Императора. След като Царствените Съпрузи се запознали с жизнеописанието, станали горещи почитатели на преподобни Серафим.

Поради съпротивата на повечето членове на тогавашния Синод, прославянето на преподобни Серафим дълго време се бавело, докато на Царя не се наложило да нареди:

“Незабавно да се прослави”. Великият руски светец Серафим Саровски смятал за крайно необходимо всецялото анатемосване на масонството, затова масоните и техните съобщници всячески препятствали за канонизацията на светеца.

Както е известно, свети Серафим Саровски имал Божествен дар на прозрение. В неговото жизнеописание се привеждат множество поразителни примери за точно изпълнение на предсказанията му. Дивният подвижник предсказал и настъпващия момент - пристигането на царстващия дом на Саровските тържества. Ето какво казал той на една монахиня от Дивеевския манастир: “Ето каква радост ще бъде! Посред лято ще запеят Пасха, радост моя! Ще пристигне при нас Царят и цялата Фамилия...” - “А щом Царската Фамилия пристигне при вас, майчице, - казвал старецът на друга монахиня, - излезте пред светите врати, пък ги отворете широко, широко, - пък ниско, ниско се поклонете до земята, и кажете: “Покорно молим да заповядате, покорно молим...” И самият отец три пъти се покланял до земята.²⁹

²⁹Священник Л. Чичагов. Летопись Серафимо-Дивеевского монастыря. С.274.

В 4 часа след обяд на 17 юли околността на Саров се огласила от звуците на голямата манастирска камбана, известяваща пристигането на Венценосния Поклонник. Но скоро възторжено “ура” на десетките хиляди богомолци³⁰ заглушило мощния звън на камбаната. Щом екипажите с Царствените Пътници спрели, настъпила такава тишина, сякаш около манастира нямало жива душа. Сред тази дълбока тишина митрополит Антоний се обърнал към Негово Величество с кратко приветствие. Отново забили камбаните и Царската Фамилия влязла в манастира. Редом с Императора, от лявата му страна, шествали Императриците - Мария Феодоровна и Александра Феодоровна. Съпътствали ги Великата Княгиня Олга Александровна, Великият Княз Сергей Александрович с августейшата си съпруга Великата Княгиня Елисавета Феодоровна, Великите Князе Николай Николаевич, Петър Николаевич с августейшата си съпруга Великата Княгиня Милица Николаевна, Княз Георгий Максимилианович и Княгиня Анастасия Николаевна Романовски, херцог и херцогиня Лейхтенбергски, принц Петър Александрович Олденбургски. След Техните Величества и Августейшите Особи вървяла група високи придворни чинове - дами и кавалери, с тях - министрите на вътрешните работи и на пътищата и съобщенията.

³⁰Общо богомолците, присъствали на Саровските тържества, били около 400 хиляди.

За светите мощи на преподобни Серафим били дарени от Царствените Съпрузи изключително красиви и скъпоценни рака, балдахин и кандила. Около раката били постлани четири тъмнозелени килими-пътеки с обща дължина 28.5 метра. Бортовете им били украсени с изящни орнаменти от жълта копринена материя, съшити от Царица Александра.

По време на пребиваването си в Саров, Царското Семейство посетило с трепетно благоговение всички кътчета, осветени от молитвените подвизи на преподобни Серафим. Ставали безчислени чудеса, безброй хора получавали изцеление от душевните си и телесни недъзи. Особено умилителна била гледката при Серафимовия извор, където чрез чудотворната вода свети Серафим дарявал на богомолците здраве от Господа. Царственото Семейство горещо молело Саровския Божий угодник да ги дари с Наследник. Царица Александра с голямо упование на молитвеното застъпничество на преподобни Серафим се потопила във водите на извора. Надеждата й не останала напразна - на следващата година им се родил син, Цесаревич Алексей.

Величествена и умилителна картина представлявало шествието при пренасянето на светите мощи от Зосимо-Саватиевската църква в Успенския храм. Приживе отец Серафим бил най-смирен и най-беден сред старците, богат само със своята простота и любвеобилна душа, а сега гроба на този най-смирен човек носел Самодържецът на руската земя с Великите Князе и йерарсите на църквата...

Както по време на кръстния ход със светите мощи, така и при внасянето им в храма, ставали поразителни случаи на изцеление. Девица от Астраханска губерния, село Промисловка, Вера Чернишева, на 29 години, намирала се 5 години в състояние на парализа, сама станала и започнала да ходи без чужда помощ.

Дванадесет годишната дъщеря на московския търговец Маслеников се изцелила от каталепсия, а пък не била изговорила нито дума вече две години.

Майката на нямо момиче, когато покрай тях носели гроба със светите мощи, допряла гроба с кърпа и избърсала с нея лицето на дъщеря си. Последната веднага след това пред очите на всички започнала да говори.

На 20 юли Царската Фамилия посетила Дивеево. В Дивеевския манастир в това време живеела знаменитата в цяла Русия юродива заради Христа блажена Паша Саровска (Параскева Ивановна, † 1915). Царят бил осведомен не само за Дивеево, но и за праведната старица. Майката игумения, разбира се, знаела за тази предполагаща се визита и наредила да бъдат изнесени от килията всички столове и да бъде постлан голям килим. Техните Величества, Князете и трима Митрополити едва могли да влязат в нейната килия. Параскева Ивановна седяла както почти винаги на кревата, гледала Царя, а после казала: “Нека само Царят и Царицата останат”. Всички излезли и седнали в своите екипажи, очаквайки Техните Величества. Майката игумения излязла последна от килията, а послушницата останала. Излизайки, майката игумения чула, как Параскева Ивановна, обръщайки се към Царстващите Особи, казала: “Седнете”. Царят се огледал и, като видял, че няма къде да се седне, се смутил, а блажената им казала: “Седнете на пода“³¹ . Царят и царицата седнали на килима, иначе нямало да устоят на ужаса, който им говорела Параскева Ивановна.

³¹По-късно, в 1917 г., Царят бил арестуван на гара Дно (в превод от руски - Дъно).

Тя им казала всичко, което после се изпълнило т.е. гибелта на Русия, на Династията, разгрома на Църквата и море от кръв. Беседата продължила много дълго. Texните Величества се ужасявали. Царицата била близо до припадък, накрая Тя казала: “Не Ви вярвам, това не може да бъде!“ Тогава Параскева Ивановна взела от кревата парче червена материя и казала: “Това е за Твоето Синче за панталонче и когато Той се роди, тогава ще повярваш на това, за което Ви говорих“.

От този момент Царят започнал да смята себе си за обречен на тези кръстни мъки и по-късно казвал неведнъж: „Няма такава жертва, която не бих принесъл, за да бъде спасена Русия.“³²

³²Фомин С.В Россия перед вторым пришествием. С. 202-203.

В Дивеево Цар Николай се срещнал и с Елена Ивановна Мотовилова. На Него му било известно, че тя пази предаденото й от Н.А. Мотовилов (1808-1879) писмо, написано от преподобни Серафим и адресирано за Император Николай II. Блаженият старец предназначил писмото за четвъртия Император, който ще пристигне в Саров³³. Това писмо преподобни Серафим написал, запечатил с мек хляб и предал на Николай Александрович Мотовилов с думите:

³³Първи - Николай I, втори - Александър II, трети - Александър III. четвърта Николай II.

- Ти няма да доживееш, а твоята жена ще доживее, когато в Дивеево ще пристигне цялата Царска Фамилия, и Царят ще дойде при нея. Нека тя му го предаде.

Царят приел писмото, с благоговение го сложил в джоба до гърдите си, като казал, че ще прочете писмото после. Когато Той прочел писмото, вече върнал се в игуменския корпус, горчиво заплакал. Придворните Го утешавали, казвайки, че макар отец Серафим и да е свят, може да е сгрешил, но Царят плакал безутешно.

Съдържанието на писмото останало неизвестно, но може да се предполага, че светият прозорливец ясно виждал всичко, което щяло да се случи, и затова Го предпазвал от каквато и да било грешка, предупреждавал Го за идещите страшни събития, укрепвайки Го във вярата, че всичко това ще се извърши неслучайно, а по предопределението на Предвечния небесен Съвет, та в трудните минути на тежки изпитания Царят да не падне духом и да носи Своя тежък мъченически кръст до края.

Н.А. Мотовилов бил записал следните думи на преподобни Серафим:

“Руската земя ще се обагри с реки от кръв и много дворяни ще бъдат избити за Великия Цар и целостта на Неговото Самодържавие, но не докрай ще се прогневи Господ и няма да допусне да бъде разрушена до край Руската земя, защото в нея едничка преимуществено се пази още Православието и остатъците на християнско благочестие”³⁴.

³⁴С. Нилус. Близ есть, при дверях. М. 2000. С. 17-20.

Преподобни Серафим бил казал и следното: “Ще има някога Цар, който ще ме прослави, след което ще има голям смут в Русия, много кръв ще потече поради това, че ще възстанат против този Цар и самодържавието, но Бог ще възвеличи Царя.”³⁵

³⁵Фомин С.В. Россия перед Вторым Пришествием. Переиздание Спасо-Преображенского Мгарского монастмря Полтавской епархии. С. 196.

Руско-Японската война

В 1904 г. избухнала Руско-Японската война, Япония подстрекавана от Англия и САЩ, без обявяване на война внезапно нападнала Русия. Това станало през нощта на 27 януари.

За миролюбива Русия поради нейните обширни територии било необходимо време за мобилизация на своите ресурси. Първата година от войната завършила за Русия неуспешно.

В началото на лятото на 1905 година в театъра на военните действия била съсредоточена могъща руска армия прекрасно въоръжена и числено превъзхождаща противника. При това притокът на сили продължавал с бързи темпове. Руснаците били въодушевени от подготовката за преминаване в настъпление. Те били и морално, и материално; готови да отхвърлят японците в морето. Към този момент Русия едва започвала борбата, при блестящо икономическо положение, а Япония била напълно изтощена. Данъчното бреме в Япония по това време нараснало с 85 %, а в Русия само с 5 %.

Тъй като начело на Червения Кръст стояла Императрицата Майка Мария Феодоровна, младата Императрица Александра Феодоровна взела върху Себе си организацията на грамаден склад в самия Зимен дворец и Ермитажа - за снабдяване на санитарните влакове с всичко необходимо: топло облекло, медицински принадлежности, превързочни материали. Стотици жени от всички класи под ръководството на Александра Феодоровна работели за приготвянето на всичко това за фронта. Тя била прекрасен организатор, ежедневно работела заедно с всички и внасяла голямо въодушевление. За Рождество Императрицата изпратила за армията хиляди подаръци и много топли дрехи.

Обаче още по-опасен от Япония за руската държава бил вътрешният враг - безчинстващите революционери. Още на 10 февруари 1904 година, две седмици след началото на войната, в Харков започнали революционни безредици, щедро финансирани от британско-японските тайни служби и агентите на световното задкулисие. Исканията на протестиращите за прекратяване на войната с Япония ясно показват, в чии интереси се провеждали стачките. Три хиляди работници от Харковския локомотивен завод предявили искания за повишаване на заплатата и прекратяване на войната. Русия била нападната от Япония, загивали, защитавайки Родината, хиляди руски войници и моряци, а руски работници в това време провеждали антивоенен митинг!³⁶

³⁶Стариков Н.В. Кто убил Российскую Империю. С. 48.

През лятото на 1905 г. революционните безумства стигнали до застрашителни за Русия размери. Хаосът в страната се отразявал и на положението на фронта. Стачкували железничарите, спрели военните ешелони, войниците не получавали провизии, патрони и снаряди.³⁷ Всички тези предатели на своята Родина, подтиквани от враговете на Русия, съдействали за разрушаването на богоугодната Царска власт.

³⁷Стариков Н.В. Кто убил Российскую Империю. С. 67.

Революционните настроения били разпространени и сред духовенството. Свещеноначалието на Църквата като цяло се намирало в опозиция към съществуващия строй, тоест към самодържавната монархия. Още на 7 февруари 1901 г. Св. Синод изменил и значително съкратил текста на архиерейската клетва, като я направил кратка и формална. Били премахнати пунктовете, касаещи задълженията на епископа като член на държавата. Друга клетва за архиереите, извиквани в Синода, била изобщо отменена. Юридически отмяната на втората клетва била незаконна, тъй като тя била установена от Император Петър I, а отменена от самия Синод.

В 1905 г. Император Николай II на сесия на Синода изказал желание да остави Престола в полза на Наследника и да приеме монашество, предлагайки Себе Си на синодалните членове в качеството на кандидат ” за патриаршество. С мълчание архиереите дали да се разбера че на патриаршеската катедра биха желали да видят някого от своите среди.³⁸ Императорът чувствал и осъзнавал опозиционността на духовенството, неговата близост умонастроенията на тогавашната интелигенция и не решил в тези условия да възстанови патриаршеството. В края на юли 1905 г. оберпрокурорът K.П. Победоносцев се обърнал към всички руски епископи с молба да изпратят в Синода своите предложения за преобразования в Църквата. Оказало се, че почти целият епископат (с изключение на трима архиереи - Туркестанския Паисий, Подолския Партений и Тулския Лаврентий) настоявал за реформи, касаещи каноничното устройство на РПЦ и насочени към освобождаване на Църквата от държавната зависимост.³⁹ Във всички схеми на църковно-държавни отношения, предложени от владиците, не оставало място за Божия Помазаник - Императора. И това въпреки, че в историческата практика на Православната Църква (преди всичко във Византия) Царете имали безспорни църковни пълномощия. Императорите свиквали Вселенски Събори, следели тяхната работа, утвърждавали постановленията и председателствали на тях. Те създавали цели епархии, назначавали епископи и дори издавали църковни закони Царете често се именували външни епископи на Църквата.

³⁸ Михаил Анатольевич Бабкин. Духовенство Русской Православной Церкви и сверженне монархии (начало XX века - конец 1917 года). М. 2007. С. 78.

³⁹Михаил Анатольевич Бабкин. Духовенство Русской Православной Церкви и сверженне монархии (начало XX века - конец 1917 года). М. 2007. С. 84.

На 23 май 1905 година Император Николай II получил предложение от президента на САЩ Т. Рузвелт за посредничество за сключване на мирен договор. Освен САЩ за мирен договор настоявали Германия и Франция.

По време на преговорите на 27 юли в гр. Портсмут (САЩ) японската делегация поискала неприемливи за достойнството на Русия условия. Император Николай II решително отказал да приеме условията на Япония и чрез Своя посланик граф Вите предявил изключително неблагоприятни за Япония условия. Въпреки очакванията Япония приела условията на Император Николай.

По повод съгласието си за договора японският главнокомандващ Ояна заявил: “Японската армия в течение на пет и половина месеца не се реши да премине в настъпление...”

Япония била изтощена още в края на май 1905 г. и само сключването на мир я спасило от поражение или пълен разгром в сблъсък с Русия.

Руските загуби от войната били големи, но не катастрофални. По време на войната загинали общо 37 хиляди войници, моряци и офицери - в Порт-Артур, Цусима и Манджурия. Японците загубили 5-6 пъти повече войници. В Манджурия постепенно били съсредоточени руски сили, значително превъзхождащи противника. Вече имало не една, а цели три армии. В това време когато Япония едва събирала последните резерви, Русия тъкмо се разгръщала за решаващ удар! Не било трудно да се предскажат резултатите.

Това и накарало антируските сили спешно да търсят пътища за прекратяване на войната, докато Русия още не е разгромила Япония и с тази победа не е укрепила властта на Царя Богопомазаник Николай II.

Царското семейство преди Първата световна война

На 30 юли 1904 г. се родил дългоочакваният Налседник на Престола Алексей Николаевич. Бебенцето било красиво, здраво и нямало никакви признаци за тази ужасна болест (хемофилия), която впоследствие се проявила. Сред теготите
на войната и вътрешните смутове блеснал сякаш ярък слънчев лъч, озарил с радост Царското Семейство. Царевич Алексей бил дивно дете, за каквото само може да се мечтае. Но каква невероятна мъка за Венценосните родители била появата на първите признаци за хемофилия. Страданието на Императрицата се увеличавало още повече от съзнанието, че тази страшна наследствена болест се е предала на Наследника чрез Нея. Докторите Я успокоявали, че болестта е в слаба форма, но никой не твърдял, че може да бъде излекувана. Тъй като всяко удряне или падане можело да предизвика кръвоизлив, било решено, по съвета на лекарите, освен бавачка при Алексей да се намират и двама моряци, които да го пазят от всякакви наранявания, Детето растяло много подвижно, живо и се развивало нормално между пристъпите на болестта, предизвиквани от невнимателни движения. Тази мъка разстроила радостта в живота на Семейството. Красивото лице на Императрицата вече почти винаги имало тъжно изражение.

След като се родил Наследник Алексей, Цар Николай II посетил Чудовия манастир в Москва, за да бъде отслужен благодарствен молебен. В това време в Чудовия манастир се подвизавал прозорливият старец игумен Герасим (Анциферов), който посрещнал Царя. Владетелят, целувайки кръста, казал на стареца: “Дойдох, за да благодаря за раждането на сина”, - на което отец Герасим, поръсвайки Царя със светена вода, право в очите му отговорил: “Все едно, Ти си последен в рода. А на вървящата след Царя Елисавета Феодоровна казал: “А теб жива ще те хвърлят в кладенец”.⁴⁰

⁴⁰Свидетел на всичко тава била Евгения Леонидовна Четверухина

(1883-1974), която при посрещането на Царя държела поднос с хляб и сол.

Виж: Владимир Губанов. Царь Николай II и новые мученики. Документы. С. 70.

“Нашият Цар живее праведно и благочестиво, - писал в 1905 г. за Император Николай II свети Йоан Кронщадски. - Бог му е изпратил тежък кръст на страдания, като на Свой избранник и любимо чедо”.

На 1 ноември 1905 г. Царят и Царицата се запознали с Божия угодник, сибирския селянин Григорий Ефимович Распутин. Венценосните Съпрузи посетили сестрите - черногорки Великата Княгиня Милица Николаевна и Княгинята Анастасия Николаевна, които им представили Григорий. “Запознахме се с Божия човек Григорий от Тоболска губерния”⁴¹, - записал Царят в дневника си. Сибирският молитвеник бил препоръчан на Царя от архимандрит Теофан, ректор на Духовната академия и духовник на Техните Величества. В лицето на Григорий Ефимович Царското Семейство намерило искрен приятел, чийто безхитростни молби чувал и приемал Господ. След смъртта на свети Йоан Кронщадски в 1908 г., когото Царят и Царицата много уважавали, при всички несгоди, по време на честите заболявания на Наследника на Престола, се обръщали за молитвена помощ към Божия угодник Григорий. И най-малката травма на Наследника водела до вътрешни кръвоизливи, които му причинявали непоносими страдания и се намирал на ръба на гибелта. Първата криза се случила, когато Алексей бил едва на три години. Бил паднал в Царскоселския парк. Той не заплакал и на крачето почти нямало белег, но станал вътрешен кръвоизлив, и след няколко часа детето се гърчело от непоносима болка. Бедното момче така страдало, около очите му се образували тъмни кръгове, крачето му се подуло до неузнаваемост. От докторите нямало съвсем никаква полза, просто не можели нищо да направят. Минали вече много часове и те загуби всякаква надежда. Тогава Императрицата изпратила телеграма на Григорий Ефимович, който пристигнал в двореца посред нощ. Той дори не се докоснал до детето, а само стоял до кревата при краката на Алексей и се молел. На сутринта не можели да повярват на очите си, малчуганът бил не само жив, но и здрав. Температурата му била спаднала, от подутината на крака не било останало и следа, очите ясни, светли. Ужасът от вчерашната вечер изглеждал като невероятен далечен кошмар.

⁴¹Дневник Императора Николая II. М. 1992. С. 287.

Царят почитал Григорий за праведник, Божий човек със свят живот: “Когато имам грижа, съмнение, неприятност, - казал Той веднъж на един от Своите адютанти, - достатъчно ми е пет минути да поговоря с Григорий, за да се почувствам тозчас укрепен и успокоен. Той винаги умее да ми каже това, което ми е нужно да чуя. И действието на неговите думи продължава цели седмици”. На генерал-адютанта В.Н. Дедюлин Той казал следното: “Хубав, прост, религиозен руски човек. В минути на съмнения и душевна тревога обичам да беседвам с него и след такава беседа винаги на душата ми става леко и спокойно”.⁴²

⁴²Схимон. Николая (Гроян). Мученик заХриста и за Царя Человек Божий Григорий. М. 2001. С. 30.

Въпреки семейните скърби, свързани с болестта на Наследника, Царят носел тежкото бреме на държавната власт. Не преставали терористичните актове на революционерите. На 4 февруари 1905 г. бил убит любимият чичо на Царя, Великият Княз Сергей Александрович, губернатор на Москва. Когато Той пътувал през Червения площад, в шейната му била хвърлена бомба, която буквално го разкъсала на парчета.

В течение на две години из цяла Русия - от Бяло море до Кримския бряг, от Прибалтийския край до Урал - бушували въстания - палели, убивали, насилвали. Местните власти не можели да се справят с бунтарите и на помощ им били изпратени войски. В края на пролетта на 1906 г. на някои кораби от Черноморския флот избухнал метеж с многочислени жертви. След него последвал метеж на моряци от Балтийския флот и в течение на известно време Кронщат представлявал обсадена крепост.

През лятото на 1906 г. Царят назначил за председател на съвета на министрите П. А. Столипин. Той бил либерал, но Цар Николай проницателно виждал в него талантлив управник. Постепенните реформи на Столипин имали грандиозна задача - селяните да бъдат превърнати в малки земевладелци и да образуват здрава обществена прослойка, която да стане опора на престола, сигурна защита против атаките на революционерите в бъдеще. Той бил безпощаден към високата класа, облагал я с големи данъци. Царят казвал за него: “Той е Моят най-добър председател на съвета на министрите, който някога съм имал”. Столипинските реформи започнали да принасят плодове, но Цар Николай не се заблуждавал относно бъдещето. Веднъж в 1909 г. по време на доклад на Столипин, Царят, изглеждащ печален и угрижен, забелязал с горчивина:

- Не ми се удава нищо, каквото и да предприема; нямам успех.

Впрочем, човешката воля е толкова безсилна.

Столипин, самият изпълнен с воля и енергия, взел да възразява. Тогава Царят му задал въпрос:

- Чели ли сте Житията на светиите?

- Да; но само частично, тъй като това съчинение се състои, ако не
греша, от не по-малко от двадесет тома.

А знаете ли леня на Моето раждане?

- Нима мога да зная това, Ваше Величество? Вашето раждане се празнува на 6 май.

-А кой светец се празнува на този ден?

-Извинете, Ваше Величество, не помня.

-Ще Ви кажа: на свети праведен Йов Многострадален

Столипин обаче проявил находчивост: “Слава Богу,

-казал той, - значи, Царстването на Ваше Величество ще завърши в слава, тъй като свети Иов, като претърпял смирено най-тежките изпитания, бил възнаграден с щастие и Божие благословение”.

След минутен размисъл Царят казал с дълбока тъга: “Не повярвайте ми, Петър Аркадиевич, имам повече от предчувствие, дълбоко съм убеден в това: обречен съм на страшни изпитания и няма да бъда възнаграден за тях на този свят. Колко пъти се убеждавам, че за Мен се отнасят думите на свети Йов: Страшното, от което се ужасявах, то ме и постигна; и от което се боях, то ме и връхлетя. (Иов. 3,25)“

Друг път Царят промълвил следните загадъчни думи: “Може би, за спасението на Русия е нужна изкупителна жертва. Аз ще бъда тази жертва. Да бъде волята Божия!”

- С най-прост, най-спокоен и равен глас ми направи Той това тържествено заявление, - свидетелствал Столипин. - Някаква странна смес имаше в гласа му и особено в погледа Му, решителност и кротост, нещо едновременно непоколебимо и пасивно, смътно и определено: сякаш, Той не изразяваше Своята лична воля, а се покоряваше на някаква външна сила - на величието на Промисъла... Ето какво значи сърцето Царско е в Божията ръка (Притч. 21,1)!⁴³

⁴³Сергий Нилус. На Берегу Божьей Реки. Ч.2. 1992. С. 149 - 150

През лятото на 1908 г. Царското Семейство отпътувал по море за Ревел (Талин), където трябвало да се състои среща на Императора с английския крал Едуард VII. Това събитие имало огромно историческо значение, тъй като ознаменувало съюз с Англия, скоро след това императорското Семейство направило официални визити в Швеция, Франция и Англия.

Част от лятото Техните Величества прекарвали на Императорската яхта “Щандарт” във Финските шхери. Тук Царят действително можел да отдъхне. За няколко седмици аудиенциите и работата с министрите се прекратявали. Куриери ежедневно доставяли министерски донесения и Царят ги четял, като внасял Своите забележки и резолюции, но ползвайки се от свободното време, Той се наслаждавал на возене на лодка, разходки на брега, игра на тенис, къпане в морето. На Императрицата поради болест на сърцето се налагало повечето да пребивава полулегнала в кресло, което се изнасяло на горната палуба. Но Тя винаги непрекъснато работела (ръкоделие), не спирайки, дори когато беседвала.

Тихият семеен живот на яхтата понякога се разнообразявал с излизания в морето, преглед на флота, крепостите, с откриване на паметници, полагане основи на църкви или срещи с Царстващи Особи от други страни. В тези случаи Императрицата, превъзмогвайки Своята немощ, вземала участие в официалните приеми.

Друго любимо място за Царското Семейство бил Крим. Според протокола с ежедневни доклади при монарха се явявал министърът на Императорския двор барон В.Н. Фредерикс и в случай на необходимост се извиквали други държавни лица. В Крим пристигали безчислени телеграми и документи, изискващи безотлагателно решение. Но въпреки постоянната заетост с държавнически дела, Императорът отделял време и за отдих. Той обичал далечните пеши разходки по така наречената “хоризонтална пътека”, която съединявала именията Ливадия и Ай-Тодор. На тази пътека в 1909 г. Императорът два пъти, на 24 октомври и 18 ноември, самолично изпробвал новото войнишко походно снаряжение на 16-ти стрелкови полк и гвардейската пехота, преодолявайки многокилометрово разстояние на обикновен войник.

През пролетта на 1910 г. състоянието на сърдечната болест на Императрицата започнало силно да тревожи докторите и те настояли за лечение в Наугейм (Германия). Цялото Царско семейство Я съпровождало, но живеело на гости у брата на Императрицата.

Веднъж през 1910 г. Нейно Величество Александра Феодоровна посетила юродивата заради Христа прозорливица Марфа Царицинска. Щом блажената се оказала в присъствието на Императрицата, разгърнала осем кукли, завити във вестник. Като ги хвърлила силно на пода, тя завикала: “Това сте Вие, това сте Вие, всички Вие!” След това от чайник изляла червена течност върху куклите и ги подпалила с кибрит. Когато всички кукли пламнали, тя възкликнала: “Ето Вашето бъдеще! Вие всички ще изгорите! Виждам кръв! Много кръв...”⁴⁴

⁴⁴«Марфа блаженная». А. Чудинова, Волжская газета «Верую»’ ноябрь (12), 2002.

Впоследствие седемте Члена на Царското Семейство и Григорий Распутин-Нови, който им бил изключително близък, били убити и изгорени

В 1912 г. по случай сто годишнината от Отечествената война се състояли Бородински тържества. След тържествата, които твърде изтощили Императрицата, Царското Семейство заминало на лов в Беловежките гори. Там Наследникът, скачайки в лодка, се ударил. Започнал вътрешен кръвоизлив. Родителите били в голяма тревога, но Наследникът започнал да става по-добре, и всички се преместили в друго ловно място - Спала, недалеч от Варшава. Случилото се там друго падане на Цесаревич Алексей предизвикало остро влошаване: вътрешният кръвоизлив заплашвал с перитонит, Наследникът непоносимо страдал три седмици и само казвал: “Господи, помилуй!” Виковете му, когато отслабвал, се сменяли със стонове. Неговото малко личице с големи страдащи очи ставало все по-бледо и слабо. Нищо не можел да яде. Царствените родители мъчително преживявали страданията на Сина си, съвсем не знаейки как да ги облекчат. Били извикани знаменити лекари, но науката не можела да помогне и професор Феодоров предупредил Царя за безнадеждността на положението на болното дете. Тогава, на 8 октомври, Императрицата изпратила телеграма до Божия угодник Распутин-Нови, не веднъж спасявал Наследника със своите молитви. Отговорът на Распутин, който се намирал в това време в своето сибирско село Покровско, дошъл в същата вечер: “Бог видя Вашите сълзи и чу Вашите молитви. Не се опечалявайте. Малкият няма да умре. Не позволявайте на докторите да го мъчат твърде много”. Когато получили телеграмата, температурата на Наследника се понижила, болките стихнали и Той заспал здрав сън⁴⁵.

⁴⁵Рдссулин Ю.Ю. Хроника великой дружбы. С-Пб. 2007. С. 97-99.

По-късно дъщерята на Распутин, М.Г. Соловьова- Распутина, свидетелствала: “Тъкмо сядахме да обядваме, когато донесоха телеграмата. Баща ми я прочете и веднага стана от масата, застана на колене пред Казанската икона на Божията Майка и започна да се моли. Това продължи много дълго. Седяхме замрели, Дуня (Печеркина) така и застина със съда в ръце. По лицето на баща ми с големи капки течеше пот. Накрая, той се прекръсти за последен път. После стана и нареди да бъде изпратена телеграма до Императрицата: “Не се бой, Бог видя Твоите сълзи и чу Твоите молитви. Не тъжи, Твоят син ще живее.””⁴⁶

⁴⁶Рассулин Ю.Ю. Хроника великой дружбы. С-Пб. 2007. С. 100.

В 1913 г. Руската Империя преживявала голям икономически подем. Бремето на преките данъци в Русия било четири пъти по-малко, отколкото във Франция и Германия, и осем пъти по-малко, отколкото в Англия.

По указ на Император Николай II, още в 1896 г. експортът на суров нефт бил ограничен, с цел да бъде развита собствената промишленост. Така Русия встъпила в XX век с най-голямата и модерна в света нефтодобиваща и нефтопреработваща промишленост. В 1913 г. 94 % от всичкия нефт се преработвал вътре в страната.

Русия станала най-големият износител на селскостoпапска продукция, нейният дял бил 2/5 от целия световен експорт.

Златният резерв на държавната хазна се увеличил от 648 млн. (1894 г.) до 1604 млн. (1914 г.). Русия била сред 5-те най-развити и благополучни страни в света. В 1913 г. по доход на душа от населението Русия се намирала на 4-то място в света.

Президентът на Франция Клемонсо прогнозирал, че към средата на XX век Русия ще заеме първо място в света по икономическо развитие. Известният френски икономист Едмонд Тери направил по поръчка на две френски министерства проучване на руското стопанство. Отбелязвайки поразителния успех във всички области, Тери заключил: “Ако делата на европейските нации от 1912 до 1950 г. тръгнат така, както вървяха от 1900 до 1912, Русия към средата на текущия век ще господства над Европа както в политическо, така и в икономическо и финансово отношение”. В своята книга “Икономическото преобразуване на Русия”, той резюмирал изключителните успехи на Русия във всички области: “Няма нужда да се добавя, че нито един народ в Европа не може да се похвали с подобни резултати“.

В 1913 г. празнували 300-годишното Царуване на Дома на Романови. Царските тържества обаче били помрачени от трагични събития на Света Гора Атон. Разгорелия се спор между монасите на Руския Пантелеймоновски манастир и Андреевския скит окол изповядването на Божието Име представителите на църковната йерархия опитали да решат със насилствени мерки. На Атон бил изпратен Вологодският архиепископ Никои (Рождественски). На два военнотранспортни кораба с него пристигнали войници, без каквото и да било разрешение от Цар Николай II да се използва военна сила. На 3 юли 1913 г. в резултат от масово насилие над имеславците четирима монаси били убити, а четиридесет тежко ранени и оставени в манастирската болница като неспособни да понесат пътуване⁴⁷. Над 800 монаси
насилствено били транспортирани от Атон в Одеса, където били подложени на репресии: 8 монаси - в Андреевския скит, без право на излизане; 40 монаси били оставени в затвор; останалите били облечени в мирски дрехи и изпратени в родните им места без право да свещенодействат и да се причастяват със Светите Тайни.

⁴⁷Рассулин Ю.Ю. Хроника великой дружбы. С-Пб. 2007. С. 112.

На 17 юли 1913 г. Цар Николай изслушал доклад на Обер-Прокурора на Синода В.К. Саблер за събитията на Света Гора. В същия ден се състояла Негова среща с Г.Е. Распутин, безусловно съчувстващ на имеславците.

На 13 февруари 1914 г. Царят приел в Царско Село делегация на атонски монаси-имеславци: йеросхимонах Николай, схимонах Исаакий, схимонах Мартиниан и монах Манасия. Монасите се върнали от Двореца дълбоко трогнати от оказаното им Високо внимание, удостоени от Цар Николай и Царица Александра с милостива беседа.

В Своя собственоръчна записка, направена в Ливадия на 15 април 1914 г., до Обер-прокурора на Св. Синод В.К. Саблер Император Николай II писал: “В този Празник на Празниците, когато сърцата на вярващите се стремят с любов към Бога и ближните, моята душа скърби за атонските иноци, у които са отнети радостта от приобщаването със Светите Тайни и утешението от пребиваването в храма. Нека забравим разпрата: не е за нас да съдим за най-голямата светиня - Името Божие, и с това да навличаме гнева на Господа върху Родината; следва съдът да се отмени и всички иноци, по примера на митрополит (Киевски) Флавиан, да бъдат разпределени по манастири, да им се върне монашеския сан и да им се разреши да свещенослужат”. Обаче нито това разпореждане, нито последвалата на 4 март 1916 г. Царска резолюция при Прошението на упълномощените от всички атонски монаси, отстранени от Атон, били изпълнени от Св. Синод.⁴⁸

⁴⁸Сергии и Тамара Фомины Царский сборник. М. 2000. С. 457-459.

Отношението на Царското Семейство към “Атонския погром" е намерило отражение в Тяхната кореспонденция в 1915 година: "Никои, този злодей от Атон” (8 септ.), “на душата му е грехът от Атон” (9 септ.)⁴⁹.

⁴⁹Рассулин Ю.Ю. Хроника всликой дружбы С-Пб. 2007. С. 241 и 244.

Поради това, че Синодът нямал каноническо право да приема решения с богословско-догматичен характер, Император Николай II, като върховен покровител на правоверието и благочестието, се разпоредил да бъде изработена от Църковен съд богословска експертиза и да се приеме съборно решение, каквото само и може да бъде основание за законно решение на Синода.

Църковния съд при Московската Синодална Кантора възглавил по поръчение на Царя най-старият член на Синода - Московският Митрополит Макарий (Парвицкий)⁵⁰ . В работата на Църковния съд взели участие най-добрите представители на Московската богословска школа: епископ Феодор (Поздеевский), ректорът на МДА, професор М.Д. Муретов, архимандрит Арсений (Стадницкий) и др. Скоро след това излязъл Указ на Светейшия Синод от 24 май 1914 година с № 4136, в който се констатирало:

⁵⁰Прославен от Руската Православна Църква (МП) като светител в 2000 г. в Москва. Нетленните му мощи са били открити в 1956 г.

“В “изповеданията на вярата в Бога и в Божието Име”, постъпили от назованите иноци... се съдържат данни за заключение, че в тях няма основание за отстъпване заради учението за Божието Име от Православната Църква”.⁵¹

⁵¹Прот. Константин Борщ. Имяславие. Москва. 2005 г. С. 18.

Снемането на клеветата срещу атонските монаси било стъпка към съборно осъждане на имеборчеството като богохулна ерес. По-късно била образувана Съборна комисия за дълбоко и щателно богословско обосноваване на имеславието като изключително светоотеческа традиция. Председател на комисията бил епископ⁵² Теофан Полтавски (Бистров). Изводите и решенията на комисията трябвало да бъдат утвърдени от Поместния Събор в 1918 г., но делегатите на Събора не можали да изслушат доклада за резултатите от дейността на комисията поради обстрел на Москва от болшевиките.

⁵²В 1918 г. възведен в сан архиепископ.

Личността на Император Николай II

“Имам твърдата и пълна увереност, че съдбата на Русия, точно така, както моята съдба и съдбата на моето семейство, се намира в ръцете на Бога, Който ме е поставил на моето място. Каквото и да се случи, скланям се пред Неговата воля със съзнанието на това, че никога не съм имал друга мисъл, освен да служа на страната, управлението на която Той ми е поверил“, - тези думи на Император Николай II може да се смятат за девиз на целия му живот.

Вярата в Бога и в своя дълг на Царско служение били основа на всички възгледи на Император Николай II. Той имал дълбока убеденост, че отговорността за съдбата на Русия е върху Него, че Той отговаря за нея пред престола на Всевишния. Околните могат да го съветват, могат да му

пречат, но отговорен за Русия пред Бога е Той. От това произтичало и отношението му към ограничаване на монаршеската власт, което смятал за прехвърляне отговорността върху други, не призвани и претендиращи у прекадено голямо влияние в държавата. “Те ще съсипя, всичко, а ще отговарям аз”, - казвал Император Николай II.

Още в началото на своето царуване, в реч на 17 януари 1895 г. Императорът възвестил на руския народ: “Нека всички знаят, че аз, посвещавайки всички свои сили за народното благо, ще пазя началата на Самодържавието така твърдо и неизменно, както правеше това моят приснопаметен Родител”.

Основа на държавната политика на Император Николай II станало продължението на стремежа на Неговия баща да придаде на Русия повече вътрешно единство чрез пазене на традиционното руско благочестие, укрепване на националното достойнство. През царуването на Николай II броят на храмовете в Русия се увеличил с 10 000, били възобновени древни и изградени нови манастири - над 250. Лични средства Цар Николай II пожертвал за строителството на православен храм “Св. Николай” в Ню Йорк, а в 1913 г. с Негови средства била благоукрасена базиликата на св. Николай в гр. Бари (Италия) и пак там бил започнат строеж на православен храм. С най-пряко участие на Царя Руската Църква прославила осем нови светци: Св. Теодосий, архиепископ Черниговски (1896), преподобни Серафим Саровски (1903), св. благоверна княгиня Ана Кашинска (1909), преп. Ефросиниа Полоцка (1910), св. Йоасаф, епископ Белгородски (1911), св свешеномъченик Ермоген, патриарх Московски (1913), св. Питирим епископ Тамбовски (1914), св. Йоан, митрополии Тоболски (1916). Веднага след смъртта на о. Йоан Кронщадски Императорът положил основите на неговото прославяне, като установил ден за ежегодно молитвено поменаване на великия руски пастир.

Властта в Църквата на Православния Цар, като Цар и йерей по чина на Мелхиседек се разпространява и в църковно-каноничната, и в богослужебната област по такъв начин, че не подменя църковната йерархия, а допълва и поправя нейните действия.

Полковник Ф. Винберг в книгата “Кръстен път” описва един случай на проява на царственото свещенство на Цар Николай II.

Богат гвардейски офицер обикнал девойка протестантка, която се оказала самотна в Русия и дори не владеела руския език. Тя се съгласила да се омъжи за него. Обаче, нямайки съгласието на роднините си за неравен брак, и отчасти поддавайки се на лекомислените настроения, царящи в кръговете на блестящата петербургска младеж, офицерът направил следното. Като поръчал в една от църквите молебен за здраве, той поканил на него годеницата си и своите приятели, които след завършване на богослужението поздравили младата двойка за “бракосъчетанието”. В дома на офицера направили празнуване, на което поканените изобразили сватбено тържество.

Офицерът излязъл в оставка и заминал с младата жена в собственото си имение, където живели дълго и щастливо. Родили им се няколко деца. Без да намери сили да признае измамата, офицерът умрял, като оставил бедната вдовица с децата без право на наследство.

Вдовицата се обърнала за помощ към високите инстанции. Делото стигнало до Цар Николай II, Който се запознал със случая и извикал съответния министър. “Какво, според Вас, може да се направи?” - попитал Царят. - “Уви, нищо, Ваше Величество, - разперил ръце министърът, - законът тук е безсилен”. - “Грешите, - възразил Царят. - Вие не знаете силата на Царското Миропомазване”.

И показал на изумения министър написаната върху делото Своя собственоръчна резолюция: “Да се вмени молебенът за венчаване”.

Образец за владетел за Император Николай II бил Цар Алексей Михайлович, който свято пазел православните традиции на Своята страна. Обаче времето, в което се наложило на Николай II да царува, твърде много се отличавало от епохата на първите Романови. Ако при първите царе от династия Романови народните основи и традиции служели като обединяващо знаме за обществото, то в края на 19-ти век православните устои и традиции станали обект на отрицание от страна на образованото общество. Значителна част от владетелския слой и интелигенцията, обхванати от дух на неверие и умопомрачение желаели да унищожат Царска Русия с нейната Православна самобитност. Нараствало неразрешимо противоречие царския стремеж за укрепване на Православните основи на Русия и желанието на огромна част от най-влиятелните среди на обществото да ги разруши. Противниците на
Православна Русия виждали в Царя свой непримирим враг.

Възпитателят на Наследника на Престола Пиер Жилияр отбелязвал сдържаността и самообладанието на Император Николай II, Неговото умение да управлява Своите чувства. Дори по отношение към неприятните за Него хора Императорът се държал коректно. Веднъж С.Д. Сазонов (министър на външните работи) изказал своето учудване по повод спокойната реакция на Императора по отношение на непривлекателен в нравствено отношение човек, отсъствие на каквото и да било лично раздразнение към него. И ето какво му казал Императорът: "Тази струна на лична раздразнителност ми се удаде отдавна да накарам в себе си напълно да замлъкне. С раздразнителност нищо няма да
помогнеш, пък и от мен рязката дума звучи по-обидно, отколкото от някой друг”.

“Колко години живях при Царя и нито веднъж не го видях разгневен, - спомнял си Негов слуга. - Винаги Той беше много уравновесен и спокоен”.

“Каквото и да ставаше в душата на Владетеля, - спомнял си С. Д. Сазонов, - Той никога не се променяше в Своите отношения към обкръжаващите го лица. Имах възможност да го видя отблизо в минута на страшни тревоги за живота на единствени си син, върху който се съсредоточаваше цялата му нежност, и освен известна мълчаливост и още по-голяма сдържаност, у Него с нищо не се изявяваха преживяваните страдания“.

„Във външността на Николай II, - писала съпругата на английския посланик Бюкенен, - имаше истинско благородство и обаяние, което по всяка вероятност по-скоро се таеше в Неговите сериозни, сини очи, отколкото в живия и весел характер”.

Император Николай II, отбелязвал историкът С.С. Олденбург, пък и много други историци и държавни дейци на Русия, имал напълно изключително лично обаяние. Той не обичал тържествата, гръмките речи, етикетът му бил в тежест. Не му било по душа всичко показно, изкуствено, всякаква реклама. Затова пък в тесен кръг, в разговор очи в очи, умеел да очарова Своите събеседници, било това висши сановници или работници в посетена от Него работилница. Неговите големи сиви лъчисти очи допълняли речта, гледали направо в душата. Тези природни качества още повече били развити чрез щателното му възпитание и духовна работа върху Себе си. “Той е много добър човек и изключително възпитан. В своя живот не съм срещал по-възпитан човек, отколкото сега царуващият Император Николай II”, - писал граф Вите вече в това време, когато по същество се явявал личен враг на Императора.

Царят бил не само вежлив, но дори внимателен и ласкав с всички, които имали съприкосновение с Него. Никога не обръщал внимание на възрастта, длъжността или социалното положение на лицето, с което говорел. Както към министъра, така и към последния камериер, имал спокойно и вежливо обръщение.⁵³ Бидейки извънредно любезен, доброжелателен и прост в обръщението, Той у малко познаващите го хора създавал илюзия за мекост и достъпност. Но това не било така А.А. Вирубова пише “Колко пъти съм виждала Императора, а по време на пътешествията и в Ливадия го виждах по цели дни, никога за дванадесет години не можах дотолкова да свикна, че да не забелязвам присъствието му. У Него имаше нещо такова което не допускаше да се забрави, че е Цар, въпреки Неговата скромност и ласкаво обръщение. [...] Макар Царят да бе добър. Великите Князе се бояха от Него”?⁵⁴

⁵³Мосолов А.А. При дворе последнего Императора. СПб., 1992, с.

⁵⁴ Царственнме Мученики в воспоминаниях верноподданных.

М. 1999. С. 138—139.

“Прост в общуването, без всякаква афектация, Той имаше вродено достойнство, което никога не позволяваше да забравиш, кой е”, - пише баронеса Бухсгевден?⁵⁵

⁵⁵Царственнме Мученики в воспоминаниях верноподданных. 1999. С. 29.

Император Николай II бил скрит човек - в този смисъл че вътрешният му духовен свят бил затворен от чуждия взор. Неслучайно генерал А.А. Игнатиев го наричал “сфинкс", а генерал Ю.Н. Данилов “много сложна натура, която никому още не се е удало да разгадае и опише”.⁵⁶

⁵⁶Редигер А.Ф. История моей жизни. Воспоминания военного министра. М., 1999, т. 1, с. 546.

У Него нямало нито честолюбие, нито тщеславие, а се проявявала огромна нравствена издръжливост, която можела да се струва на непознаващите го хора като равнодушие. Той бил лишен от всякакъв вид позьорство, неискреност или фалш. Бил прост, но тази простота била от по-висш порядък.

Флигел-адютантът на Николай II генерал А. Мордвинов писал: “В обаятелната, естествена простота на Владетеля се изразяваше това истинско руско величие, което не се нуждае нито от особено пресметнати красиви думи, нито от показни постъпки или жестове, но което въпреки товабе способно да привлича към себе си непредубедената народна маса.⁵⁷

⁵⁷Царственные Мученики в воспоминаниях верноподданных. М. 1999. С.72

Анна Въйрубова, многогодишна фрейлина от свитата на Императрицата, си спомняла как по време на нейния престой в Хамбург (Германия), където тя се грижела за намиращия се там на лечение неин болен баща, пристигнал с частна визита Император Николай II с две от дъщерите си: „Веднъж в Хамбург пристигна Императорът с двете старши Велики Княгини; известиха ме да ги посрещна. Повече от час се разхождахме из града (...) Вървейки в пресечка по посока към парка, срещнахме пощенски екипаж, от който неочаквано падна сандък. Царят веднага слезе от тротоара, вдигна от пътя тежкия сандък и го подаде на пощенския служител; онзи едва му благодари. На моята забележка, защо се безпокои, Царят отговори: «Колкото по-високо е човек, толкова повече трябва да помага на всички и никога в обръщението да не напомня за своето положение; такива трябва да бъдат и Моите деца!»”.⁵⁸

⁵⁸ Царственные Мученики в воспоминаниях верноподданных. М. 1999. С.133.

Простотата на Николай II се проявявала и във външните детайли. Императорът не носел никакви бижутерии украшения, освен пръстен със сапфир, подарен му от Императрица Александра Феодоровна, когато тя била още Негова невеста - принцеса Алиса Хесенска.

“Царят носеше заедно с брачната си халка само голям сапфир. При къпане виждахме на обикновена верижка от кръгли колелца гладък кръстилен кръст”, - писал Н.П.Саблин.⁵⁹

⁵⁹Морские записки, 1947, т. 5, № 1, с. 45

Характерен щрих към портрета на Цар Николай II е Неговото отношение към облеклото, спестовност и скромност в бита. Cлуга, който бил при него още от малки години, разказва: “Неговите дрехи бяха често поправяни. Той не обичаше разсипничеството и разкоша. Неговите щатски костюми се водеха от ергенските години, и той ги ползваше”. Вече след убийството в Екатеринбург бил намерен военен панталон на Царя - на него имало кръпки, а отвътре на левия джоб надпис-етикет: “Произведен на 4 август 1900 година, възобновен на 8 октомври 1916 година.“

Николай II бил свенлив човек, и Самият, в писма до Императрицата, наричал тази свенливост “проклета”. Именно тази свенливост дала повод впоследствие на злонамерен; хора да обвиняват Императора в некомпетентност.

Баронеса Бухсгевден писала: “Император Николай II можеше да бъде наречен най-благороден рицар в най-добрия смисъл на думата: щедър, великодушен, пренебрегващ каквито и да било дребни лични интереси, истински Grand Seigneur. “Най-съвършеният джентълмен, когото някога си срещал”, - каза веднъж мой английски приятел за Царя, когото той добре познаваше. Това бе напълно вярно определение”.⁶⁰

⁶⁰Царственные Мученики в воспоминаниях верноподданных. М. 1999. С.29

Царят бил безсребреник. На нуждаещите се Той щедро помагал от Своите собствени средства, не се замисляйки за големината на исканата сума. Неговата доброта никога не била демонстративна и не намалявала поради безчислените разочарования. Четири милиона рубли царски капитал, намиращ се още от времето на Император Александър II в Лондонска банка, Николай Александрович изразходвал за болници и други благотворителни учреждения. “Той скоро всичко, каквото има, ще раздаде”, - казвал управляващ кабинета на Негово Величество, основавайки на това своето желание да напусне заеманата длъжност.

Веднъж било обявено за продажба имението на вдовица поради дълговете на съпруга й. Вдовицата се обърнала към княз Л.И. Дондуков с молба да ходатайства пред Царя за помощ в откупването на имението. Дондуков, бидейки на прием у Царя, след свършването на доклада, прибирал документите в чантата си, когато Царят, като видял останалата там хартия, попитал: “А това какво е?” Князът доложил, че това е необосновано, незаконно прошение. “Как незаконно? - И, като взел хартията, бързо я прегледал. - Оставете ми това. Но не казвайте на никого. Забранявам Ви. Ще направя, каквото мога.” След някое време княз Дондуков бил извикан от Императора.

“Учуден ли сте, че Ви извиках? Помните ли за незаконното прошение? Та ето: предайте 12 000 рубли - 9 000 за изкупуване на имението и 3 000 за закупуване на инвентар”.

Князът не издържал и заплакал. Царят го прегърнал и пак повторил, да не казва на никого за това.⁶¹

⁶¹Царственные Мученики в воспоминаниях верноподданных. М. 1999. С. 261-262

По Своята природа Царят бил напълно неспособен да причини на някого зло. През цялото време на Своето царуване Той не подписал нито една смъртна присъда, нито една молба за помилване, стигнала до Него, не била отклонена. Той всеки път се безпокоял да не би помилването да закъснее.

В 1908 г. при генерал П.П. Орлов към 12 ч. през нощта, когато той се канел да ляга да спи, пристигнала жена с молба. Годеникът й бил осъден на смърт, тъй като участвал в бойна революционна организация. Той по-рано бил искал да напусне тази организация, но бил задържан насила. Освен това бил болен от туберкулоза и не му оставало дълго да живее.

Генерал Орлов заповядал да му подадат карета и се отправил към Двореца. Императорът веднага го приел, изслушал го и казал: „Много ви благодаря, че така постъпихте. Когато може да се спаси живота на човек, не трябва да има колебание. Слава Богу, нито вашата, нито моята съвест ще могат в нещо да ни упрекнат.“ Владетелят излязъл и, като се върнал, предал на генерал Орлов две телеграми: до министъра на юстицията и до коменданта на Петропавловската крепост: „Задръжте смъртното наказани на еди кой си. Чакайте заповеди. Николай”. “Тичайте,, -добавил Царят, - на дворцовия телеграф, изпратете телеграмите и едновременно телефонирайте на министъра на юстицията и на коменданта, че телеграмите са изпратени и че те трябва да вземат мерки”.

Година след това генерал Орлов получил писмо от Ялта, Писмото било от невестата на помилвания, която съобщавала, че годеникът й по заповед на Императрицата бил прегледан от придворния лекар и изпратен на Нейна сметка в Крим. Болният съвсем оздравял и сега вече били женени. Жената молела да бъде предадена благодарността й на Царя, за това че Той спасил живота на мъжа й и сега са щастливи.

„Каквото и да се случи, готови сме да дадем живота си за Царя“. - завършвала тя своето писмо.⁶²

⁶²Царственные Мученики в воспоминаниях верноподданных. М. 1999. С. 266-267

Император Николай II не понасял каквато и да била душевна нечистоплътност, лъжа и фалш. Флигел-адютантът на Царя С.С. Фабрицкий писал: “Негово Величество не обичаше фалшивите хора, ласкателите, сервилничещите и изобщо не допускаше възможността да се лъже, тъй като
Самият абсолютно не бе способен на какъвто и да било фалш или лъжа. Резките хора, с голямо самомнение, мислещи да спасяват Родината с груба, рязка истина, твърде едностранна и подозрителна, получаващи студен отпор от Императора на своите неуместни и безтактни постъпки и изказвания, имаха после дързостта да разпространяват слухове за липса на любов у Царя към истината”.⁶³

⁶³Фабрицкий С.С. Из прошлого. Воспоминания флигель-адьютанта Государя Императора Николая II. Берлин, 1926, с. 111.

Личността на Император Николай II оказвала на тези, които общували с Него, голямо впечатление. То не било свързано с чувство за сила и величие, каквито изхождали от високите и снажни фигури на Николай I, Александър II и Александър III. Напротив, Николай II бил невисок на ръст и в Неговата външност нямало нищо впечатляващо. Но у Него имало някаква огромна вътрешна сила, такова обаяние на личността, пред което се прекланяли и приятели, и врагове. Особено впечатление на околните правели очите на Владетеля. “О, този поглед! Навеки не ще го забравя! - писал С.А. Нилус - [...] Имах радостта, повече от това, възторга, да видя очите на Царя. Не е възможно да се предаде тяхното изражение нито с думи, нито с четка.”⁶⁴

⁶⁴ Богом прославленный Царь. Чудеса Царственных Мучеников. Книга III. М., 1997, с. 38.

Княз Сергей Щербатов си спомнял: “И двата пъти, когато ми се случи, и доста продължително, да разговарям с Него, това Негово обаяние, простотата, ласкавият поглед на незабравимите сиви очи ме очароваха и се запомниха за цял живот. Твърде много имаше в този поглед: и желание да се довери, да повярва до дъно на говорещия с Него, и печал, известна тревога при външното достойно спокойствие да бъде на стража, да не направи “гаф”, и да се отнесе просто към човека - всичко това се чувстваше в този прекрасен, благороден, гонен, измъчен Владетел, който, сякаш, не само да бъде заподозрян в нещо лошо, но и да бъде обиден с каквото и да е, би било престъпление.”⁶⁵

⁶⁵ Царственные Мученики в воспоминаниях верноподданных. М. 1999. С. 258

А.А. Въйрубова написала следното: Дори хора предубедени против Него, при първия поглед на Царя (…) биваха веднага очаровани от Него. Помня прием в Ливадия на земски дейци от Таврическата губерния: как двама от тях преди идването на Царя подчертаваха своето неуважение към момента, хихикаха, шепнеха си, - и как се изпънаха когато се приближи към тях Владетелят, а отивайки си се разплакаха. Говореха, че и ръцете на злодеите не се вдигали против Него, когато заставали лице в лице пред Царя.”⁶⁶

⁶⁶ Царственные Мученики в воспоминаниях верноподданных. М. 1999. С.142

Удивително искреният поглед на Царя винаги светел с неподправена доброта. Веднъж Императорът посети, грайцер "Рюрик”, където се намирал революционер, дал клетва да го убие. Морякът не изпълнил обета. “Не можаха да сторя това. - обяснил той. - Очите му ме гледаха така кротко, така ласкаво”.

Цар Николай обладавал всички природни качества, необходими за държавно управление. Преди всичко огромна трудоспособност. При случай на необходимост можел да работи от сутрин до късна нощ, изучавайки многочислени документи и материали, постъпващи на Негово име. Имайки жив ум и широк кръгозор, бързо схващал съществото на разглежданите въпроси. Изключително добре помнел лица и събития. Помнел по лице по-голямата част от хората, с които се налагало да се среща, а такива хора били хиляди.

Генерал А.А. Мосолов свидетелствал: “Царят схващаше веднага главната същина на доклада, разбираше понякога от половин дума, нарочно недоизказани неща, оценяваше всички оттенъци на изложението”.⁶⁷

⁶⁷Мосолов А.А. При дворе последнего Императора. СПб., 1992, с.76.

“Неговият ден бе разпределен по минути. - Пише баронеса Бухсгевден. - Светлината в Неговите стаи се палеше винаги преди осем часа сутринта. [...] Той излизаше в парка за кратка разходка със Своите “колибри” (породисти кученца), които живееха в колибки в градината, не им се разрешаваше да влизат вътре в двореца. Императорът бе много издръжлив; само в най-студените дни обличаше палто, обикновено излизаше с военна фуражка. След разходката отиваше при Императрицата и малко преди десет часа започваше Неговият делови ден. Първият разговор беше с хофмаршала, с който преглеждаше листа на Своите задължения за текущия ден. Точно в десет часа започваха аудиенциите на министрите. Всекиго от тях приемаше отделно. Министрите донасяха голямо количество хартии, които Той оставяше при Себе си за внимателно четене. На всеки документ слагаше Свои забележки с молив и често седеше до късна нощ, за да се запознае с всички листа.”

Императорът нямал никога частен секретар. Той бил до такава степен педантичен в изпълнението на Своите задължения, че сам поставял печатите на своите писма.⁶⁸

⁶⁸Мосолов А.А. При дворе последнего Императора. СПб., 1992, с.76

Военният министър А.Ф. Редигер свидетелствал: “Прецизността Му бе неимоверна. [...] Нито една хартия при Него не се загуби. [...] За да знае за живота в полковете, ежедневно четеше заповедите за Преображенския полк и ми обясняваше, че ги чете ежедневно, тъй като само ако пропусне няколко дни, ще се разлени и ще престане да ги чете. Намираше време да чете «Руски инвалид» и «Таймс», често четеше «Разузнавач» и винаги на бюрото Му бяха «Ново време» и «Гражданин»”.⁶⁹

⁶⁹Редигер А.Ф. История моей жизни. Воспоминания военного

Министра. М., 1999, т. 1, с. 548-549.

Благото на Руската Държава Царят поставял по-високо от интересите на отделни личности, дори и на Своите роднини. Той снемал някои Свои министри без всякакво предупреждение. Днес могъл милостиво да разговаря с министъра, а утре да му прати оставката, като при това обикновено щедро го награждавал. Ако Царят смятал, че министърът или сановникът не се справя с работата си, го премахвал независимо от неговите предишни заслуги. Милостивото отношение на Царя подчертавало отсъствието на лично неразположение, а оставката свидетелствала за делово разминаване.

Характеризирайки личността на Николай II, немският дипломат граф Рекс смятал Царя за духовно надарен човек, с благороден начин на мислене, съобразителен и тактичен. "Неговите маниери, - писал този дипломат, - са дотолкова скромни, и Той толкова малко проявява външна решимост, че лесно може да се стигне до извода за отсъствието у Него на силна воля: но хората, които го обкръжават, уверяват, че Той има твърде определена воля, която умее да провежда в живота по най-спокоен начин”. Повечето хора, познавали Царя, отбелязват Неговата упорита и неуморна воля в осъществяването на Своите планове. Но Той имал, както писал историкът С.С. Олденбург, “на желязната Си ръка кадифена ръкавица”. Неговата воля не била подобна на гръмотевичен удар. Тя се проявявала не чрез взривове и бурни сблъсъци, а по-скоро напомняла постоянния бяг на ручей от планинска височина към океана. Той заобикаля препятствия, отклонява се встрани, но в края на краищата с неизменно постоянство се доближава до целта си.

Императрица Александра Феодоровна

Като възприел православната вяра с цялото убеждение на Своето възвишено сърце, Императрица Александра Феодоровна влязла в Русия като религиозна подвижница. Тя виждала Своя дълг в това, да бъде истинска Руска Царица - вдъхновителка на Православния Самодържец, подобно на древните Московски Царици, венчани в златокаменна Москва. Очарована от могъщото величие на Руска Империя - приемница на духовното наследие на Византия, Императрица Александра с целия устрем на Своята безкомпромисна натура се посветила на Руския Цар и Русия. Църковнославянският език, както и руският, станал за Императрицата близък и любим, на него Тя говорела, четяла и пишела. Личната й библиотека съдържала голямо количество духовни книги именно на църковнославянси език, с които Тя не се разделяла. Задълбоченото й изучаване на Житията на светиите и учението на светите отци, продължило през целия й живот.

Каква ужасна пропаст отделяла идеалния образ на Русия, стоящ пред духовния взор на Императрицата, от печалната и жалка действителност... В това време богоотстъпничеството придобивало масов характер, особено сред управляващия слой на обществото. Руската интелигенция все повече морално деградирала, предпочитайки безбожните идеи на френската революция пред Светото Православие. Управляващата класа не съответствала на историческото призвание на Русия - свято да пази истините на Православието. Да бъдеш готов да жертваш себе си заради Вярата, Царя и Отечеството, мнозина смятали за отживелица.

Извършило се нещо невероятно: чуждестранната Принцеса превъзмогнала и немския си произход, и английското си възпитание и станала в самата дълбочина на душата си Православна Царица, а руската образована класа се оказала заразена с духовна болест и фактически престанала да бъде руска. На пътя на революцията младата Императрица застанала като несъкрушима скала. Нейната любов към Русия била всеобхватна, като на вселюбеща, грижовна майка, а Русия се отвърнала от Нея. В цялата история на Русия, сякаш, никой не е бил така оклеветен както Императрица Александра Феодоровна. Разпространявала се гнусна клевета за Г.Е. Распутин, духовен приятел на Царското Семейство; произнасяли се дръзки речи в Държавната Дума, насочени подло и лукаво срещу Императрицата; изливали се лъжи, безсрамни клевети в пресата.

Предмет за насмешки и критика станала дори дълбоката религиозност на Императрицата. Тя често се уединявала във Феодоровския придворен храм, в място, оградено от любопитните взорове. Близките до Императрицата я виждали да излиза от храма съвършено преродена, дори някак просветлена и не веднъж чували от Нея, че е получила в Своето уединение някакво необяснимо за Нея Самата разрешение на всички Свои съмнения. И най-изгарящата печал отстъпвала място на лекота и готовност да понесе всякакви скърби.

Покоите на Императрицата силно контрастирали с пищния разкош на двореца. Особено скромна била Нейната спалня - обикновен метален креват, евтин полилей и пр. Част от стените била плътно покрита с икони. В кътчето за молитва, устроено веднага зад кревата, отново имало неизчислимо количество икони. Заедно с окачените в спалнята, те били повече от 800. Повечето от тях не представлявали художествена ценност, но били скъпи за Нейното сърце. Цялата обстановка наподобявала монашеска килия.

Царица Александра страдала от невралгия на лицето, болките при която били по-силни от зъбни болки. Мъчителни пристъпи на ишиас пък правели понякога затруднително дори най-обикновеното придвижване, поради което й се налагало да използва инвалидна количка. Поради честите остри преживявания било поразено и сърцето й. По време на богослуженията Тя понякога седяла, макар да смятала това за голям грях и слабост. В някой придворни църкви Тя въвела манастирски устав и въпреки болезненото си състояние, с наслаждение присъствала до края на многочасовите служби.

Нейно Величество била главен инициатор за прославянето на Император Павел I и Цар Йоан IV, като последния не обичала да нарича “Страшен”, почитайки го като мъченик, народолюбец, жертва на болярска клевета⁷⁰. С активна подкрепа на Император Николай II бил прославен, патриарх Ермоген, а утвърдените на височайше равнище планове за всецърковно прославяне на Цар Йоан IV, както и на болярина Михаил Романов, били възпрепятствани от станалите по-късно революционни събития. Цар Йоан Василевич Страшни се почитал от православния руски народ като светец не само в Москва, а и в други предели на Руската земя.⁷¹

⁷⁰Фомин С.В. Скорбный ангел. М. 2005. С. 151-152.

⁷¹Рассулин Ю.Ю. Верная Богу, Царю и Отечеству. Анна Александровна Танеева (Вырубова) – монахиня Мария. С-Пб. 2009. С.540

Официалните приеми и баловете били тягостни за Императрицата, както поради слабото й здраве, така и поради недоброжелателството, което срещала. Нейната изключителна скромност, свенливост се възприемала като студена гордост, високомерие. Всяка Нейна дума била израз на искрено чувство и ако виждала, че не я разбира незабавно се затваряла в себе си. Все повече Тя избягвала да участва в тържествата и приемите. Животът на Царското Семейство протичал тихо и уединено в необикновено съгласие и взаимна любов. Императорът наричал Съпругата си Sunny (Слънчице). Безоблачното щастие на съпружеския им живот никога не се омрачавало от раздразнителност един към друг. “За дванайсет години, - свидетелствала по-късно най-добрата приятелка на Императрицата, Анна Въйрубова, - никога не съм чула нито една високо произнесена дума между тях.” В семеен кръг Царят често вечерно време четял на глас произведения предимно от руски автори Достоевски, Гогол, Чехов, Тургенев, Толстой, Лесков, Салтиков и много други. Той четял необикновено добре, отчетливо, без да бърза. Царските деца обожавали своите родители, прекараното заедно време за тях било истинска радост.

Въпреки Своето крехко здраве, Императрица Александра смятала за недопустимо да пребивава в безделие. За духовенството на Своя Улански полк, над който имала шефство, Тя изработила богослужебни облачения (за 2-ма свещеника, 1 дякон и 1 четец). Нейно Величество ушила също собственоръчно одеждите на духовенството за прославянето на свети Серафим Саровски в 1903 година (за 3-ма свещеници, 2-ма дякони и 1 четец).

Императрицата била истинска подвижница на благотворителността. По време на бедственото положение в 1898 г. в някои области поради слаби реколти, Нейно Величество пожертвала осма част от годишния доход на Семейството. Тя предавала често парична помощ за нуждаещите се чрез Свои приближени, стараейки се да запази това в тайна. По Нейна инициатива устройвали благотворителни базари. По цялата страна Тя създавала учебни заведения, където бедните можели да се обучават в различни практически професии.

В 1907 г. Императрицата със Свои лични средства построила храм за Своя Улански полк, близо до село Каукузи. Между Стария Петергоф и Ораниенбаум пък Тя създала Серафимово подворие. Под Нейно попечителство и лично участие протичал празникът на “Бялото цвете”, при което се събирали средства в полза на туберкулозно болните. В Ялта, на брега на Черно море, Нейно Величество построила санаториум; в Царско Село основала Община на Червения Кръст и дом за работници по английски образец; в Санкт Петербург създала Майчин Дом, където с нейни средства се отглеждали деца-сираци и деца на материално затруднени родители. В Царско Село Тя основала училище, за детегледачки, което преследвало две цели: да даде добре обучени в грижите за децата детегледачки и да осигури приют на сираци и деца на бедни родители. Това училище често посещавали царските дъщери и самите се обучавали в отглеждането на деца в най-ранна възраст. Училището се издържало всецяло със собствени средства на Нейно Величество.

По време на Японската война Нейно Величество оборудвала собствен санитарен влак. Влакът бил сформира в Санкт Петербург и изпратен на фронта. Медицинските сестри, работили в този влак, и ранените, получили помощ в него, изказвали възторжени похвали. По време на същата война Императрица Александра замислила грандиозен по идея план: да устрои за ранените и инвалидите-ветерани специален Дом. Заедно с придворния архитект Данини Тя разработила план на зданието, което на 23 декември 1906 година било осветено и открито. В Дома имало църква със свой свещеник и четец. Били оборудвани помещения за различни дейности: 1) дърводелство, 2) шивачество, 3) направа на плетени мебели, 4) обущарство, 5) плетачество 6) подвързване на книги, 7) пералня. Имало също медицински кабинет, аптека и баня. Впоследствие били устроени още помещения за тъкачество и производство на килими. Домът бил оборудван с най-модерна техника, а учителите майстори били от най-добрите фабрики на Санкт Петербург. Всеки инвалид (при запазена пенсия и осигурена квартира и храна) получавал 40 % от продаденото. Поръчките бил толкова много, че се налагало дори някои да бъдат отказвани. За семейните инвалиди, работещи в Дома, били построени в Царско Село отделни къщички с определена към тях площ за градина.

С цел да бъде дадена работа на жените на инвалидите, а на децата първоначално образование, по нареждане на Нейно Величество били построени и оборудвани женска работилница и училище, което било възложено на свещеника. Освен това били устроени ясли за малки деца, за които се грижела детегледачка. При доброволно напускане на Дома, всеки инвалид, обучен на избрания от него занаят получавал безплатно шивачна или плетачна машина “Сингер” и всички нужни инструменти, за да продължи да работи у дома си.

Нейно Величество обичала Своите инвалиди, живо се интересувала от всичко, касаещо тях, и ги посещавала често. Обикновено пристигала в 4-5 часа след обяд и оставала в Дома не по-малко от час. Освен Дома Тя посещавала и отделните къщички. С инвалидите и техните семейства Нейно Величество обичала да говори насаме, тъй като тогава те били по-откровени. Веднъж Тя пристигнала в Дома, желаейки лично да раздаде собственоръчно изплетени и ушити дрехи за децата и много подаръци. Събрали всички деца, които тогава били 97. На колене Тя се заела да премерва дрехите на децата и тъй като й пречела муфата⁷² , дала я на едно от децата да я подържи. Когато премерването и раздаването на подаръците приключили. Нейно Величество се канела да си отиде, но детето, държащо муфата, взело да капризничи и не искало да я върне. Виждайки, че детето е готово да се разплаче, Тя казала на граф Шуленбург, началника на Дома: “Жал ми е за него, оставете му муфата тя скоро ще му омръзне и Вие ще ми я изпратите”. Но графа го осенила мисъл: той знаел, че в Дома майките плашат своите непослушни деца, казвайки: “Ето, сега графът ще дойде“. Той се възползвал от това и казал на детето: „Върни по-добре муфата, че иначе графът ще дойде”. Детето веднага върнало муфата на нейно Величество. Тя се засмяла и казала: “Обаче добра слава имате сред тях. Във ваше присъствие няма да се разговоря с тях”. - “Но, Ваше Величество, нали “графът ще дойде”, а не аз, та аз съм тук”. На това Царицата отвърнала: “Все пак предпочитам да разговарям с тях без вас”.

⁷² Муфа - (muff, англ.) моден аксесоар за ръце, заменящ ръкавиците през зимата.

Освен постоянните майчини грижи за “Своите” инвалиди, Нейно Величество не пропускала случай с нещо да ги зарадва и да им окаже внимание. Тя взимала участие при кръщаване на децата, раздавала подаръци на всички за Рождество и за Пасха и никой не оставал забравен. Преди всяко Свое отпътуване от Царско Село Тя идвала да се прости със “Своите” инвалиди.

Попеченията на Императрицата за инвалидите все повече нараствали. Тя не се задоволявала с това, което вече е направено и се грижела за укрепване на тяхното здраве. През лятото започнали да изпращат нуждаещите се от лечение в Кавказ, Крим, в Стара Руса.

За необикновено милостивия, жалостив характер на Императрицата свидетелства следният случай. Веднъж В.И. Чеботарева, старша сестра от лазарета на Нейно Величество в Царско Село, се удостоила да види покоите на Царицата в двореца, включително и стаята, където цяла зима живял комар, който се хранел само с кръвта на Императрицата. Царските деца също знаели за комара...

От 1903 г., от пребиваването си в Саров по време на тържествата по прославянето на свети Серафим Саровски, Императрицата не вкусвала животинска храна - риба и месо.⁷³

⁷³През октомври 1915 г. В.И. Чеботарева записала в своя дневник относно Императрицата: “Оказва се, месо и риба не яде по убеждение [...] В Саров решила да не яде повече нищо животинско”. (Виж: Сергей Фомин. Скорбный ангел. М. 2005. С. 48)

Износената пък в молитва броеница на Императрицата безмълвно, но красноречиво говорела за Нейния непрестанен, молитвен духовен живот.

Царските деца

Великите Княгини имали чуден, свеж и здрав вид Възпитанието им протичало в английски стил: спели в походни кревати, почти без възглавници и малко покрити. Сутрин вземали студена вана, а всяка вечер - топла. Трудно било да се намерят четири сестри, толкова разнообразни по характер, но свързани с по-тясна дружба, която не ограничавала личната им самостоятелност и която, въпреки различните им характери, много живо ги съединявала помежду им. От инициалите на своите имена те съставили колективно име: ОТМА и с този общ подпис изпращали своите подаръци и писма.

Най - голямата. Олга Николаевна, имала типично руска външност - руси коси, големи сини очи, малко приповдигнат нос. В строг смисъл на думата не можело да се каже, че е особено красива, но цялото й същество излъчвало такава женственост, такава младост, че тя изглеждала повече от красива. Колкото повече човек я гледал, все по-миловидно и прелестно му се струвало нейното лице. То било озарено с вътрешна светлина и ставало прекрасно от всяка светла усмивка, от нейния маниер да се смее, отхвърляйки глава леко назад, така че се виждала цялата бисерна редица от белоснежни зъби. Нейният мелодичен глас, изящните й движения, цялата й прекрасна тънка фигурка били олицетворение на женственост и приветливост. Тя била съвсем ясна, открита и радостна. Един от нейните учители казвал за нея: “Олга Николаевна има кристална душа”.

Олга Николаевна се отличавала с голяма съобразителност, усвоявала всичко от преподаваните предмети изключително бързо и умеела да изкаже свое своеобразно мнение. Учението за нея било шега, поради което винаги й оставало много свободно време. В свободните от занятия часове четенето било нейно любимо занятие. По характер тя имала много общи черти с майка си - силна воля, неподкупна честност, откритост и прямота. Като дете проявявала непокорство и обидчивост, но впоследствие преодоляла не без труд тези качества и умеела да се сдържа.

Татяна Ннколаевна била висока и тъничка като майка си, но с кестенява коса и тъмносиви очи. Тя била Велика Княгиня от главата до петите - толкова била аристократична и царствена. Със своята сдържаност и маниери напомняла императрицата. В детските лудории често спирала сестрите си, напомняйки волята на майка им, поради което те я наричали “гувернантка”. По натура била предпазлива, много спокойна, уравновесена, с голяма сила на волята. Не можело да се каже, че нейните сестри обичали по-малко майка си, но Татяна Николаевна умеела да я обкръжи с повече грижи, изискващи търпение, и никога не си позволявала да изказва неудоволствие. Тя била много общителна и искала да има приятелки, но Императрицата, опасявайки се от лошо влияние на светските девойки, рядко разрешавала на децата си да се срещат дори с първата си братовчедка, Ирина Александровна⁷⁴. Благодарение на своята красота и на качествата, които имала, Татяна Ннколаевна в обществото засенчвала своята по-голяма сестра, която, по-невнимателна към своята особа, била не така забележима. Обаче тези две сестри нежно се обичали, между тях имало само година и половина разлика, което естествено ги сближавало още повече. Тях ги наричали „големите“, а Мария Николаевна и Анастасия Николаевна наричали „малките“.

⁷⁴Ирина Александровна - дъщеря на Ксения Александровна, която била сестра на Император Николай II. Впоследствие съпругът на Ирина, Феникс Юсупов, участвал в убийството на Григорий Ефимович Распутин-Нови.

Мария Николаевна била красива девойка с големи лъчисти сивосини очи и тъмнокестенява коса. Нейното едро телосложение и голяма физическа сила напомняли за облика на дядо й, Император Александър III. Тя с лекота можела да пренася брат си, Алексей, когато това се налагало. Бидейки непретенциозна във вкусовете си и имайки мек характер била въплъщение на сърдечност и доброта. Сестрите й я наричали "Le bon gros Toutou”⁷⁵ заради добродушната и услужливост.

⁷⁵Le bon gros Toutou – (фр.) Трудно преводим израз, употребяван като ласкателно обозначение на малко дебеличко кученце.

Анастасия Николаевна като малка била очарователна русокоса, синеока красавица с весел нрав, дотолкова изобретателен на забавления, че постоянно лудувала, пъхала се навсякъде и се криела. Веднъж по време на обяд на яхтата “Щандарт”, за който били поканени много гости, петгодишната Анастасия се мушнала под масата. Там пълзяла като кученце и неочаквано ощипвала някого по крака. Потърпевш се оказал и важен адмирал, който, разбира се, не посмял да изрази неудоволствие. Императорът обаче разбрал каква е работата, издърпал виновницата за косата и строго я наказал.

Анастасия усвоявала всичко смешно и разсмивала всички. Хубавото й личице било пълно с живост и хитрост. Бързите й очички винаги искряли от неудържимо веселие и закачливост, те неуморно зорко оглеждали къде да направи някоя лудория. Тя не пропускала нищо от ставащото наоколо, всичко забелязвала, а острото й езиче разказвало за всичко видяно. Навсякъде, където тя се появявала, се разгарял бурен живот и звучал весел смях. Тя самата казвала: “При мен дори ранените танцуват”. Нейна способност да предизвика усмивка и у най-сериозните хора, станала причина да я наричат „слънчев лъч“. Обладавайки леност, присъща на талантливите деца, тя имала прекрасно френско произношение и играела неголеми сцени от комедии с истински талант.

Най-прекрасните качества у тези четири сестри и най- трудно поддаващи се на описание били тяхната крайна простота, естественост, искреност и безотчетна доброта. Когато израснали, те се увличали ту от едно, ту от друго - музика, игра на тенис, разходки, гребане с офицерите от яхтата “Щандарт” или от охраната. Тези детски, наивни увлечения забавлявали родителите им, които в частния си живот също били пределно прости.

Своя външно еднообразен живот Великите Княгини изпълвали с веселието на своите жизнерадостни и живи характери. Те умеели да намират щастие и радост в малкото. Тяхната младост била не само на години, а в най-дълбокия смисъл на тази дума. Радвало ги всичко: слънцето, цветята, всяка минута, прекарана с баща им, всяка кратка разходка, всяка усмивка на непознатите им минувачи. Те сияели за всички с ласка и с ярките краски на своите цветущи руски лица. Навсякъде, където те се появявали, звучал техният весел звънък смях. Никой и никога не се чувствал с тях притеснено, тяхната простота правела всички също така прости и непринудени, каквито били самите те.

Веднъж един млад войник и старичък мъж, навярно негов баща, видели пътуващите Княгини. Възрастният мъж казал със старчески, развълнуван глас: “Сега, когато ги видях тях, родните, може и да се умре. Ей, Богу! А какви са хубави, сърдечните ми... Какви са ласкави... Сякаш ясно слънчице премина... А как се кланяха, като че ме познават... Да бих умрял сега, не помръдвайки от това място...”

Великите Княгини се възпитавали в строго патриархален дух, в дълбока религиозност. Царицата и Нейните дъщери нерядко пеели в храма на клироса по време на Божествената Литургия. “А с какъв трепет, с какви светли очи пристъпваха Те към Светата чаша!“ – спомнял си архиепископ Теофан Полтавски. „Децата трябва да се учат да се отказват от собствените си желания заради другите хора”, - смятала Императрицата. Майка им, която те обожавали, била сякаш непогрешима в техните очи. Към Нея те били преизпълнени с най-голямо уважение. С общо съгласие и по своя собствена инициатива те устроили така, че всяка от тях поредно имала дневно дежурство около майка си и прекарвала с Нея времето си. Когато Императрицата не била здрава, тази от тях, която изпълнявала своето дежурство, се намирала при Нея неотлъчно. Подражавайки на майка си, която обичала ръкоделието, царските дъщери бродирали, плетели и шиели. Особено майсторство и усърдие проявявала Татяна Николаевна. Вечерно време Царят често четял на глас в семеен кръг. Царицата и дъщерите им се занимавали с ръкоделие, говорели за Бога, молели се. “За Бога няма нищо невъзможно, - писала Императрицата. - Вярвам, че който е с чиста душа, винаги ще бъде чут и за него не са страшни никакви трудности и опасности в живота, тъй като те са непреодолими само за тези, които малко и недълбоко вярват“.

Отношенията им с Императора били очарователни. Той бил за тях в едно и също време Император, баща и приятел. Изразяването на чувството, което те изпитвали към Него, се променяло под влияние на обстоятелствата и било изпълнено е достойнство и уважение. Тяхното чувство преминавало от религиозно благоговение до пълна доверчивост и най-сърдечна дружба. Нима не се прекланяли прел Него с почитание най-висшето духовенство, Великите Князе, министрите и дори майка им? Нима не Неговото родителско сърце се отваряло с такава доброта за техните нужди и, накрая, нима не Той далеч от нескромни очи умеел така весело да взема участие в техните развлечения?

Наследникът, Алексей Николаевич, имал продълговато, чисто с тънки черти лице, прекрасна светло кестенява коса с меден оттенък и големи сиво-сини очи, напомнящи очите на майка му. Той напълно се наслаждавал на живота, когато можел, бил неудържимо и жизнерадостно момче. Бидейки съвсем скромен, той никога не се величаел от обстоятелството, че е Наследник. Това било нещото, за което най- малко мислел. Най-голямата негова радост била да играе със синовете на моряка Деревенко, които и двамата били по-малки от него.

Цесаревичът обичал да играе със своето магаре Ванка, което впрягал в малка шейна, и със своето куче Джой, малка красива испанска болонка с тъмнокестеняв цвят, с къси крачета и с дълги копринени уши, които почти докосвали земята. Ванка бил много послушно и забавно животно, подарено на Наследника от цирк “Чинизели”. Изключително внимание Ванка оказвал на гумените топчета, които небрежно дъвчел, затваряйки едното си око, като стар янки. Неговият репертоар бил достатъчно голям, за да развлича своите почитатели. Едно от уменията му било твърде изкусно да опустошава джобовете, с надежда да намери в тях някое лакомство.

Друг любимец на Наследника бил голям котарак, който спял на неговия креват. Цялото Царско Семейство обичало животните. Царят имал куче Иман, а в парка често се разхождал с единадесет английски колита. Царицата имала малък английски териер Ера. която обичала да изскача неочаквано изпод някое кресло или кушетка. Царските дъщери пък се грижели за кучетата Ортипо (бул) и Джими (кинг-чарлс).

Тези животни играели голяма роля в живота на Алексей Николаевич, тъй като имал много малко развлечения. Понякога при Цесаревича идвали неговите първи братовчеди, но техните посещения били много редки. Императрицата избягвала да ги кани, защото били немирни и груби. Обикновено Наследникът играел с двамата синове на моряка Дервенко, със сина на доктор Дервенко, Коля, или с малки кадети, които за тази цел пристигали в двореца.

През зимата Цесаревич Алексей заедно с учителя си по френски език, Пиер Жилиар, в свободното от занятия време правел кули от сняг. Великите Княгини и Императорът, когато имал възможност се присъединявали към тях. Така веднъж построили грамадна снежна кула, която по-скоро, имала вид на внушителна крепост, чието строителство отнело няколко седмици работа. Алексей Николаевич обичал също да играе със сестрите си, пързаляйки се от висока снежна купчина, направена на брега на малко изкуствено езеро. Голям другар на Цесаревича в игрите била най-малката му сестра, Анастасия Николаевна, с която измисляли всевъзможни лудории. Но тя била силна и здрава, а на него се забранявали тези опасни за здравето му детски веселби.

В сплотеното Царско Семейство Цесаревичът бил обкръжен от всеобща любов, на него се възлагали всички надежди. Сестрите му го обожавали, а за родителите си всецяло бил радост. Когато бил здрав, дворецът сякаш се преобразявал, той бил като слънчев лъч, който озарява всички.

Веднъж по време на разходка покрай една река Цесаревичът, бидейки в игриво настроение, грабнал чадъра на баронеса Бухсгевден и го хвърлил в реката. Великата Княгиня Олга Николаевна и баронесата се стараели да го достигнат с пръчка и с клони, но тъй като той бил разтворен, поради течението и вятъра не им се удавало. В това време неочаквано се появил Императорът. “Що за представление е това?"- попитал Той, учуден от техните упражнения до водата. “Алексей хвърли чадъра й в реката и това е такъв срам, тъй като той й е най-хубавият”, - отговорила Великата Княгиня, стараейки се безнадеждно да закачи дръжката на чадъра с голям крив клон. Усмивката изчезнала от лицето на Царя. Той се обърнал към сина си: „Не се постъпва така по отношение на дама, - казал Той сухо. - Срам ме е заради теб, Алексей. Моля за извинение, - добавил Той обръщайки се към баронесатa, - ще опитам да поправя нещата и да спася този злополучен чадър“. Императорът влязъл във водата. Когато стигнал до чадъра, водата била над коленете му…

Той предал чадъра на баронесата и казал с усмивка: “Все пак не ми се наложи да плувам след него! Сега ще седна да се суша на слънце". Бедният малък Царевия, червен от бащината рязка забележка, разстроен се приближил до баронесата и се извинил като възрастен. Вероятно Императорът по-късно поговорил с него, тъй като след този случай Цесаревичът подражавал на маниерите на баща си, трогвайки дамите с неочаквани знаци на внимание.

Алексей имал жив ум, разсъдителност и проницателност. Понякога засягал въпроси, недостъпни за възрастта му, което свидетелствало за неговата нежна и съзерцателна душа. Любещото му сърце трогвало околните със своята необикновена състрадателност. която у него била силно развита, тъй като вече бил понесъл много повече страдания, отколкото на други хора едва ли се налага да претърпят през целия си живот. С интерес и дълбоко внимание се вглеждал той в живота на простите хора и често възклицавал: “Когато стана Цар, няма да има бедни и нещастни. Искам всички да бъдат щастливи”. Тези, които имали възможност да познават малкия Наследник, неволно се възхищавали от благородството на неговия характер, добротата и отзивчивостта на сърцето му. Един от неговите учители споделил веднъж в интимна беседа: “В душата на това дете не е заложена нито една скверна или порочна черта; душата му е най-добра почва за всички добри семена”.

Веднъж на една от гарите, покрай която минавал царският влак, връщащ се от Ливадия, към Императора се върнал с молба един от железопътните чиновници. Той бил обременен с голямо семейство и средствата не му стигали да го изхрани. Императорът ласкаво го изслушал и казал: „От днес ще получаваш от мен още тридесет рубли на месец“. Малкият Наследник, стоящ до Владетеля и внимателно слушащ чиновника, сложил пухкавата си ръчичка на не неговия ръкав и казал: “А от мен ще получаваш четиридесет”

Алексей Николаевич горещо съчувствал на всички, които имали някакво нещастие и не се успокоявал, докато не помогнел. Веднъж поради някаква причина един младши помощник-готвач бил уволнен от императорската кухня. Алексей някак узнал за това и неотстъпно молил цял ден родителите си, докато те не заповядали отново да бъде взет младият готвач.

Цесаревич Алексей бил скромен, непретенциозен и не искал, да се различава от войниците. За своята любима храна той винаги казвал: “Щи⁷⁶, каша и черен хляб, каквито ядат всички мои войници”. Всеки ден му донасяли проба от щи и каша от войнишката кухня на Сводния полк. Цесаревичът изяждал всичко и дори облизвал лъжицата. Сияейки от удоволствие, той казвал: “Ето това е вкусно, а не нашият обяд“. Понякога, не вкусвайки почти нищо от царската трапеза, той тихичко се промъквал с кучето си до зданията на царската кухня и, почуквайки по стъклото на някой от прозорците, молел готвачите за парче черен хляб, което тихомълком разделял за себе си и за своята къдрава любимка.

⁷⁶Щи – традиционна руска супа от червено цвекло

Цесаревичът не бил гордо дете, но мисълта, че някога ше бъде Цар, изпълвала цялото му същество със съзнание на своето висше предназначение. Когато той присъствал в общество от знатни и приближени до Царя лица, у него се проявявало съзнание за своята царственост.

Веднъж той влязъл в кабинета на Императора, който в това време беседвал с министър. При влизането на наследника събеседникът на Негово Величество не сметнал за нужно да стане, а само приповдигайки се от стола, подал ръка на Цесаревича. Наследникът, оскърбен, спрял пред него и мълчешком сложил ръцете си зад гърба. Този жест не му придавал високомерен вид, а наподобявал само царствена, изчакваща поза. Министърът неволно станал и се изправил в цял ръст пред Цесаревича. На това Цесаревичът отговорил с учтиво ръкуване. След като казал на Императора нещо за своята разходка, той бавно излязъл от кабинета. Императорът дълго гледал след него и накрая с тъга и задоволство казал: “Да. С него няма да ви бъде така лесно да се справите, както с мен”.

Тъжна картина представлявали излизанията на Цесаревича, когато поради поредна травма неговата болест, хемофилия, водела до големи усложнения. На блестящите паради, покрай строените войски, той бил носен на ръце от казак. Слабичката му ръчичка обхващала силната широка шия на войника, отслабналото му личице било прозрачно - бледо, а изумително прекрасните му очи били пълни с тъга. Тези очи на бледното му личице гледали с недетска дълбочина, те озарявали неговите черти, придавайки му изражение на човек, преминал вече предела на земното битие. Сякаш в неговите очи светела неземна сила на духа, която му помагала да претърпи страданията. В такива дни, дори когато той лудувал и се смеел, очите му изразявали скръб от затаено страдание. Тези негови очи и черти, както и трагическото лице на Императрицата, говорели за страдание не толкова настоящо, колкото бъдещо...

Царският Приятел Григорий Ефимович
Распутин-Нови

На 10 януари 1869 година в сибирското село Покровское, Тоболска губерния, в благочестивото семейство на Ефим и Анна се родил син, когото те нарекли Григорий, в чест на светител Григорий Нисийски, чиято памет се празнувала в този ден. От малък Григорий обикнал уединението молитвата, избягвайки шумните детски забави, съпроводени често с кавги и бой. “Не ми трябват никакви приятел казвал той. - Имам си Бога.”⁷⁷ Григорий расъл тих и кротък върху него явно почивала Божията Благодат. В Село Покровское по неговите молитви се разкривали всички кражби. Откраднатите коне с помощта на Григорий веднага били намирани.

⁷⁷ Гроян Т.И. Мученик за Христа и за Царя. Человек Божий Григорий. М. 2001. С. 46.

Любовта на Григорий към цялото Божие творение Се проявявала в необикновена състрадателност към животните Веднъж техен кон получил разтегнато сухожилие под коляното. Григорий поради своето малолетство нямал понятие какво е това сухожилие и къде се намира, но усърдно се помолил и сложил ръка точно на подколенното сухожилие. “Сега ти е по-добре”, - казал той, като погалил коня. И действително, животното оздравяло.

От дете Григорий имал дар от Бога да предвижда смъртта на хората. Той мислел, че в това няма нищо особено, че така виждат всички хора и на всички казвал, какво ги очаква. Впоследствие мълчал, не на всекиго откривал видяното. Предвиждането на това, как и кога душата на човека ще се раздели с тялото си, все повече му ставало в тежест. Той молел Бога да го лиши от това знание, а само да му остави знанието за своите грехове, да го сподоби да принесе подобаващо покаяние за тях.

Когато Григорий бил на четиринадесет години, започнал дълбоко да разбира Свещеното Писание. Не умеейки да чете добре, той запомнял наизуст чутото в храма Божие Слово. Веднъж особено го поразили думите от Писанието: “Царството Божие няма да дойде забелязано, и няма Да кажат: ето, тук е, или: на, там е. Понеже ето, царството Божие вътре във вас е” (Лук. 17, 20). Думите на свещеника така силно трогнали Григорий, че той се скрил в гората, опасявайки се, да не би околните да видят, че с него става нещо невъобразимо. Именно тогава той почувствал Бога, когато разбрал, че Бог е у него, и че за да Го намери, трябва да се обърне навътре в себе си... Щом разбрал това, получил покой и видял светлина. Душата на отрока се удостоила да види невеществената духовна Светлина, а сърцето му се разгоряло с Божествен огън. Отрокът Григорий изпълнил Божественото повеление и се затворил молитвено вътре в себе си.

Минало време, в 1890 г. Григорий се оженил за скромната и благочестива девойка Прасковя Дубровина. Родили им се три деца: Матрьона, Варвара и Димитрий. Веднъж, когато орял на полето, Григорий почувствал, че винаги присъстващата в него светлина се увеличава. Пред него се явил образът на Казанската икона на Божията Майка. Впоследствие това видение се повторило още няколко пъти. Григорий бил в недоумение, докато не помолил за съвет един случайно срещнат студент-богослов, Милетий Заборовский, който му казал: “Господ те е призовал, решавай”... Цяла нощ Григорий се молил на колене пред Казанската икона на Божията Майка. Благочестивата му съпруга, която споделяла стремежите му, го посъветвала: “Побързай”.⁷⁸

⁷⁸ Распутина Матрена. Распутин. Воспоминания дочери. М. 2000.

С. 38-40

Оттогава Григорий подел подвига на странничество заради Христа, като неизменно се връщал у дома за посев и жътва. През годините на странничество по светите места на Русия той като неуморна пчела събирал духовно богатство. Особено близък духовен наставник за него станал духоносният прозорлив подвижник йеромонах Макарий, подвизаващ се в пустинен скит близо до манастира на свети Симеон Верхотурски.

В 1905 г. Григорий живял в Санкт Петербург, където неговите духовни дарби на прозорливост, изцеление, разсъдителност, дълбокото му познание на Свещеното писание станали очевидни за голям кръг от обществото. Веднъж праведният Кронщадски Чудотворец Йоан Сегиев му казал: „Много ти е дал Бог, помагай на хората, бъди моя дясна ръка, върши делото, което и аз, недостойният, върша“^79.... Говорейки с други хора, отец Йоан Кронщадски го наричал "истински старец”⁸⁰. По препоръка на архимандрит Теофан (Бистров), инспектор, впоследствие ректор на Санкт Петербургската Духовна Академия и духовник на Царското Семейство, с Григорий се запознали сестрите княгини Анастасия и Милица, а скоро след това и Царят и Царицата. Когато Цесаревич Алексей за първи път видял Григорий, запляскал с ръчички и възкликнал: “Нови, Нови, Нови“⁸¹ Това била първата, произнесена от него, дума, тъй като дотогава не говорел. Григорий действително бил нов човек, но не само за обитателите на Двореца, a обновен в Христа. По нареждане на Императора, Григорий получил фамилията “Нови” и вече се именувал “Распутин-Нови“.⁸² За Царското Семейство Григорий станал Приятел⁸³, съмолитвеник, бърз помощник, не веднъж спасил живота на Наследника с молитвите си към Бога.

⁷⁹Гроян Т.И. Мученик за Христа и за Царя. Человек Божий
Григорий. М. 2001. С. 84.
⁸⁰Распутина Матрена. Распутин. Воспоминания дочери. М. 2000.

С. 80-81.
⁸¹На руски език „новый“ нов (човек), нови.
⁸²Гроян Т И. Мученик за Христа и за Царя. Человек Божий
Григорий. М. 2001. С 20-21.

⁸³В Своята кореспонденция Императрицата наричала Григорий

„Нашият Приятел“.

В 1910 г. започнало все повече да се изпълва казаното на Григорий от св. Йоан Кронщадски: “Ще бъде според името ти“⁸⁴.

Името „Григорий“ в превод на гръцки означава „бодърстващ”. Бодърстването в духовен смисъл означава пребиваване в постоянна молитва и трезвение. Фамилията пък “Распутин” произлиза от руската дума “распутие” - кръстопът, където в Русия съоръжавали Кръст или Часовия за молитва. Родното село на Григорий се намирало на кръстопът, затова мнозина негови съселяни носели същата фамилия. Тази фамилия не произлиза от думата “разпътен”, но именно така недоброжелатели щели да тълкуват фамилията му, което и предвиждал св. Йоан Кронщадски. Враговете на Царя започнали да обсипват Григорий с клевети и лъжи, с цел да подкопаят авторитета на Царското Семейство и да подронят престижа на монархическата власт.

⁸⁴Гроян Т.И. Мученик за Христа и за Царя. Человек Божий Григорий. М. 2001. С. 81.

Всичко това прозорливо очаквал и самият Григорий Ефимович: “Ще изпратят зли хора, а злият език е по-лош от бяс, не се бои нито от Божия храм, нито от Светото Причастие и всичко свято му е безразлично”⁸⁵. При епископ Теофан (Бистров) дошла жена, която по време на изповед му открила “лошото поведение“ на сибирския старец. Епископ Теофан не допускайки, че тя може да лъже пред Кръста и св. Евангелие, й повярвал и, вземайки греха на нарушението на тайната на изповедта върху себе си, предал всичко на Императрицата и на синодалните митрополити. О. Теофан се оказал в ръцете на клеветниците, а заедно с него и много йерарси, които не повярвали на еврейските вестници, но на епископ Теофан (Бистров) не можели да не повярват.

⁸⁵ Гроян Т.И. Мученик за Христа и за Царя. Человек Божий Григорий. М. 2001. С. 484.

Мечтаещите да разрушат Руския Трон чрез “разлюляване на обществото” се съсредоточили върху очернянето на Распутин. Била дори проведена особена конференция в 1912 г. в Базел, Швейцария, на която било решено всички сили да бъдат хвърлени за дискредитация на Сибирския Старец⁸⁶. Въздишайки от тежестта на клеветите, Григорий Ефимович писал на митрополит Антоний (Вадковский), който бил прекратил общението си с него: “Всичко зависи от това, че посещавам Тях, Високите - ето моето страдание”⁸⁷, На епископ Антоний (Храповицкий), също повярвал клеветите, Григорий писал: “Не се обиждайте. Няма да принеса зло, а ако във вашите очи съм паднал, молете се молете се за грешния Григорий, а евреите нека ме хулят”⁸⁸ Против Григорий възстанал и бившият негов духовен приятел епископ Гермоген (Долганов), заедно с йеромонах Илиодор (Труфанов), който впоследствие не само се отказал от свещения си сан, но и се отрекъл от Господа. През февруари 1917 г. комисия на временното правителство установила, че книгата на бившия йеромонах Илиодор за Григорий Распутин е пълна с измислици и множеството телеграми, които привежда в нея Илиодор, в действителност никога не са били изпращани.⁸⁹

⁸⁶Татьяна Миронова. Из-под лжи. Государь Николай II. Григорий Распутин. Краснодар. 2004.

⁸⁷Гроян Т.И. Мученик за Христа и за Царя. Человек Божий Григорий. М. 2001. С. 268.

⁸⁸Гроян Т.И. Мученик за Христа и за Царя. Человек Божий Григорий. М. 2001. С. 267.

⁸⁹Платонов О.А. Правда о Григории Распутине. Саратов. 1993. С. 46.

Широко известен е случаят с двойник на Распутин, който на 26 март 1915 г. се държал скандално в московския ресторант “Яр”.⁹⁰

⁹⁰Платанов О.А. Николай Вторй в секретной переписке. – М. -1996

В 1916 г. професионалният мошеник, евреинът Манасевич-Мануйлов, устройвал “распутински” спектакли, на които канел журналисти. Двойник на Григорий Распутин по време на тези събрания се държал непристойно и с неприличен тон говорел за Царското Семейство.⁹¹

⁹¹Т℈ффи Н.А. Распутин. Воспоминания. // Григорий Распутин.

Сборник исторических материалов. - М. - 1997. - Т.2. С. 220-240.

„Стигаше се до там, - пише Ю. А. Ден, - че заявяваха, уж Распутин развратничи в Москва, а всъщност в това време той се намираше в Сибир”⁹² .

⁹²Ден Ю.А. Подлинная Царица. - М. - 1998. С. 95.

Обвинявали Божия странник, както той сам наричал себе си, в принадлежност към сектата на хлъйстовете, в разпътство и пиянство. По нареждане на Император Николай II, многократно били правени разследвания, но нито едно от обвиненията не се потвърдило.⁹³

⁹³Татъяна Миронова. Из-под лжи. Государь Николай II. Григорий Распутин. Красиодар. 2004.

Отношението на Императрица Александра Феодоровна към Григорий също не било сляпо. Тя два пъти по различни поводи изпращала в Сибир, в дома на Григорий Ефимович, своята най-доверена приятелка Анна Въйрубова, за да провери как живее той и неговото семейство⁹⁴.

⁹⁴Рассулин Ю.Ю. Верная Богу, Царю и Отечеству. Анна Александровна Танеева (Вырубова) - монахиня Мария. С-Пб.
2009. С. 531-534.

Мнозина близки и далечни, вярващи в лъжите, се обръщали към Императора и Императрицата устно и с оскърбителни писма, заплашвайки, изисквайки да изгонят от Себе си Распутин. Клеветите срещу Царския Приятел, винаги духовно съприсъстващ с Царя в Неговото служение на Божий Помазаник, целели да разрушат този спасителен съюз, застанал като мощна духовна стена пред разрушителите на Русия.

Първата световна война

През лятото на 1914 г. Германия (19 юли) и Австро-Унгария (24 юли) обявили война на Русия.

Когато Царят развълнуван, съобщил на Царицата, че немците са им обявили война, Тя се разридала. Царицата не скривала Своето негодувание против Вилхелм II: “Никога не съм го обичала заради неговата неискреност. Винаги играеше комедия и е така тщеславен. Постоянно ме упрекваше, че нищо не правя за Германия и всичко пусна в ход, за да разедини Русия и Франция. [...] Какъв ужас е войната! Колко бедствия, колко страдания! Борбата ще бъде ужасна, чудовищна и човечеството върви към невъобразими страдания”.

На следващия ден Техни Величества преживяли в Петербург необикновено тържествени патриотични манифестации. Царят и Царицата излезли на Дворцовия площад пред Зимния дворец при събралия се многохиляден народ. Цялата тълпа, изпълнила площада, паднала на колене. Царицата била толкова развълнувана, че закрила лицето си с ръце, и от конвулсивните движения на раменете й се разбирало, че плаче. Когато Техни Величества бавно се връщали обратно по залите на Зимния дворец, възбудената публика въпреки придворния етикет, се хвърлила към Тях; дами и военни целували Техните ръце, рамена, одеянието на Царицата. По красивото одухотворено лице на Царицата течели сълзи. Когато Те влезли в Малахитовата гостна, Царят се показал на балкона. Цялото море от народ на Дворцовия площад, когато Го видяло, като един човек паднало пред Него на колене. Склонили се хиляди знамена, пеели химни, молитви, плачели... Войната започнала сред чувства на безгранична любов и преданост към Престола. С взрив на патриотизъм отговорила Русия на обявяването на войната. Речта на Царя в Зимния дворец се понесла като искра по цяла Русия и раздвижила всички. Петербург кипял. Царят желаел лично да застане начело на командването на армията. Съветът на министрите разубедил негово Величество и за Върховен Главнокомандващ бил назначен Великият Княз Николай Николаевич.⁹⁵

⁹⁵Спиридович А.И. Великая война и Февральская революция. Минск. 2004. с. 3.

Императрицата изпращала в Петергоф полковете за фронта като собствени деца, не можела да скрие риданията си.

Въпреки Своето слабо здраве, Царицата от самото начало на войната започнала необикновена дейност в полза на страдащите. Тя открила редица лазарети, евакуационни пунктове, работилници за шиене на бельо за войниците; оборудвала санитарни влакове. Председателствала във Върховния Съвет по оказване помощ на семействата на ранените и загиналите войници. Извършвала със Своите по-големи дъщери пътувания из Русия, посещавайки болници с ранени. Освен това Тя с по-големите си дъщери завършила медицински курс и себеотвержено се трудела в Своите лазарети като обикновена хирургическа сестра.

Царскоселския лазарет посещавал и Цесаревич Алексей, който поради своята доброта и веселост бил любимец на всички. Веднъж Той възседнал старата кобила, с която прекарвали вода. Когато видяли това неговите сестри, били ужасени. Наследникът пък си седял на коня, радвал се и се смеел.

Утрото Царицата започвала с посещение на една от Царскоселските църкви (най-често “Знаменската”), после - в дворцовата болница, където веднага пристъпвала към операционна работа. Стоейки зад хирурга, Царицата подавала бинтове и инструменти; превръзвала рани, отнасяла ампутираните части. “Нашата работа в болницата е Мое утешение, - писала Тя. - А колко много мъка има! Слава Богу, че имаме възможност поне на някои да облекчим страданията”. Когато пристигали санитарни влакове, Царицата и по-големите й дъщери, Олга и Татяна, в униформи на милосърдни сестри, нито за минута не присядали, правели превръзки, утешавали, ободрявали. Освен това Царицата почти ежедневно изслушвала доклади на секретара граф Я.Н. Ростовцев и правела приеми.

Нейно Величество умеела да говори просто, от душа. Тя винаги намирала утешителни думи, думи на подкрепа, също така лесно, както лесно се смущавала при празните, банални разговори на парадните приеми. Нейното умение да влезе в положението на съкрушен от нещастие човек било поразително. Веднъж в Красно Село пристигнал влак с ранени. Императрицата се насочила към първия вагон. Било й предложено да подмине този вагон, тъй като в него се намирал починал по време на пътуването французин, съпровождан от безутешната му майка. Императрицата казала: “Моето задължение е да бъда там, където страдат”, - след което бързо влязла във вагона. Нейно Величество намерила думи да утеши ридаещата майка. След няколко минути, прегръщайки и целувайки тази непозната жена, Тя казала: “Вие ще вземете адреса на тази нещастна майка и ще ми го предадете днес вечерта, когато пристигнете с доклад”.

Веднъж в Царско Село на Братското гробище погребвали офицер, починал в един от Царскоселските лазарети. Един негов приятел-офицер отишъл на вечерната панихида и впоследствие разказвал как дълбоко бил потресен от видяното. Вече се стъмвало, когато до оградата на гробището спрял автомобил и от него излязла дама, цялата в черно. Тя се спряла при първия гроб, осенявайки се с кръстното знамение. Офицерът се отдалечил от скромност възможно най-далеч и очаквал, че дамата ще си отиде или Ще влезе в черквата. Но какво било неговото учудване, когато тя, оставяйки един гроб, спирала с молитва пред друг и така обиколила цялото гробище, молейки се пред всеки кръст. Когато тя стигнала до офицера, той познал в Нея Императрицата, която сама през нощта се молела за душите на загиналите Свои поданици...

Императрицата била истинска патриотка и сърдечно преживявала всичко, каквото ставало в театъра на военните действия. Тя се молела горещо за даруване на победа и вярвала, че в края на краищата Русия ще победи. След голямо отстъпление през лятото на 1915 г. Царят взел командването на армията в Свои ръце. Решението не произлизало от Императрицата, но Тя, въпреки цялата болка от раздялата, поддържала Държавния Си Съпруг. На фронта положението веднага се подобрило. Генерал Алексеев свидетелствал, че Царят съумял в най-трудното време да даде точни указания и да укрепи духа на началника на щаба.

Император Николай II - Върховен
Главнокомандващ на армията

В 1915 г. руската армия била на прага на гибелта. От пролетта до есента руските войски безредно отстъпвали. В резултат на това врагът проникнал дълбоко в руската земя, завладял най-добрите мощни железопътни магистрали и изключително богати области. Щабовете били в уплаха и ръководството на армията се разстроило. Получило се пълно впечатление за крах. Армията, преследвана от енергичния противник, не отстъпвала, а бягала, оставяйки материалната част и огромни складове с продоволствие и фураж, взривявайки фортовете на най-силните крепости и оставяйки без един изстрел прекрасно укрепени позиции. Щабовете давали само една заповед: “назад, колкото може по-скоро и по-далеч назад”. И в този момент Царят приел върху Себе и цялата отговорност за по-нататъшната съдба на Отечеството.

Първите действия на Императора като Върховен Главнокомандващ била смяната на ръководството на Ставката. Той отстранил целия висш команден състав на Николай Николаевич и променил структурата на Ставката. За началник на щаба Цар Николай назначил даровития стратег генерал М.В. Алексеев. От този момент всички кадрови назначения в армията се правели лично от Царя. Атмосферата в Ставката от нервна и импулсивна станала спокойна, благодарение на личността на самия Николай II.

Приемането на върховното командване от Царя, Божия Помазаник, в очите на народа и армията имало огромно значение. Особено това се проявявало по време на Императорските посещения на ранените. Адмирал Григорович писал: “Когато Царят обхождаше войските на фронта, крепостите, пристанищата, заводите и лазаретите, беше приятно да се гледа на тази радост, която Той навред срещаше, особено сред ранените, които Той утешаваше и награждаваше”.⁹⁶

⁹⁶Мультатули П.В. Император Николай II во главе действующей армии и заговор генералов.

Веднъж Императорът обхождал тежко ранени войници. Ранените били в несвяст. Царят, стараейки се да стъпва безшумно, минавал между койките, накланял се над войничетата и им закачал орден “Свети Георги”.

Той се приближил към войник, чийто ръце имали сложни счупвания с раздробления на костите и били целите бинтовани върху дървени шини. Навел се над него, за да закачи ордена. В това време войникът внезапно дошъл на себе си, познал Императора и викнал:

- Баща наш!..

И, като направил рязко движение, прегърнал шията на Царя с двете си осакатени ръце. Царят целунал ранения по устата, а войникът отново изпаднал в несвяст и ръцете му безжизнено пляснали на койката.

Царят бил развълнуван на очите му се показали сълзи и се обърнал към прозореца. Взел да ги отмахва с мигли, не решавайки се поради стеснителност да извади носна кърпа. Иначе всички ще се досетят, че плаче.

След две-три минути Той с рязка походка излязъл при всички и казал с нисък бас, обръщайки се към началника на пункта:

- Покажете ми всички тежки случаи!

Императорът бил строг и сдържан, но умеел и деликатно да изобличи нередностите. Веднъж след посещение на една от болниците, Той вече се качвал в автомобил, за да отпътува. Генералитетът, офицерите и военните чинове били застинали неподвижно, допрели ръка до козирката. В това време военният лекар козирувал на Царя три-четири пъти, люлеейки се с целия си корпус.

Царят изведнъж забелязал и като се повдигнал от седалката, с комичен жест, имитирайки лекаря, му козирувал три пъти.

Автомобилът заминал...

Двама генерали взели лекаря под ръце:

- Ай, докторе, как може!... Ай-ай-ай!... Вие козирувахте на Императора като на свой голям приятел!...⁹⁷

⁹⁷Фомин С.в. Скорбный ангел. М. 2005. С. 387-389

Дните на Император Николай II протичали еднообразно. Ставал рано сутрин и след сутрешното кафе приемал представените му лица. След това обикновено посещавал Божествената литургия и в Своя щаб изслушвал доклада на генерал Алексеев за положението на фронта. При обсъждането на предстоящите военни операции, Николай II разглеждал огромни карти, които се съставяли от офицерите на щаба. След посещението на щаба, около 12 ч. през деня на закуска се канели лица от свитата, представители на съюзните държави и отличили се офицери. Обикновено Императорът извършвал неголяма разходка и отново се отправил към щаба. Около 18 ч. бил обядът. Вечер Николай II работел до късно, често до 2-3 часа през нощта.

Веднъж Императорът заедно с Наследник Алексей Николаевич посетил предните позиции. Граф Д.С. Шереметев си спомнял: “Царят настойчиво искаше да бъде допуснат до предните окопи на нашите пехотни подразделения. Генерал-адютант Иванов се боеше да вземе върху себе си такава отговорност. Господ Бог видимо благослови желанието на Царя: сутринта падна силна мъгла, пътят, водещ към окопите и обстрелван от неприятелската артилерия, беше сравнително по-безопасен. Генерал- адютантът Иванов настоя, автомобилите да не бъдат повече от три. В първия - Царят с Наследника, във втория - Воейков с мен и в третия - Иванов с министъра на двора граф Фредерикс. Окопите бяха заети от един от нашите пехотни полкове. Царят заповяда на Наследника да пази пълно мълчание. Когато рота войници излезе от окопа и се връщаше за отдих, с учудване позна Наследника - Алексей Николаевич. Трябваше да се види радостта и изумлението на войниците, когато разбраха, че пред тях е Императорът с Наследника. Връщането на Императора от сферата на обстрел завърши, слава Богу, благополучно.”

Като резултат от решенията на Император Николай II по подобряване на положението в армията и на фронта се явила Вилно-Молодеченската операция (3 септември - 2 октомври 1915 г.). Тази операция, извършена от начало до край под личното ръководство на Императора, сложила край на по-нататъшното придвижване на германската армия в руска територия.

През декември 1915 г. Императорът, желаейки да покаже Цесаревича на войските, решил да направи преглед на полковете от гвардията, събрани в това време на границата с Галиция. Сутринта на 16 декември, в деня на заминаването от Ставката в Могилев, Алексей Николаевич, който предишния ден се бил простудил, вследствие на силно кихане получил кръвотечение от носа. На професор Феодоров не му се отдало напълно да спре кръвотечението. Въпреки това препятствие, поели на път, тъй като всичко било готово за пристигането на Императора. През нощ болезненото състояние на Цесаревича се влошило температурата се вдигнала. Било решено да закарат болния в Царско Село. По време на пътуването, продължило повече от денонощие, Алексей Николаевич няколко пъти изпадал в безсъзнание. През всеки два часа изпращали телеграма на Нейно Величество: “Положението е без промяна”. Най-сетне, няколко гари преди Царско Село кръвотечението спряло. Пиер Жилиар погледнал часовника, било 6 часа и 20 минути сутринта. Вече било невъзможно да съобщят на
Императрицата, тъй като влакът повече не спирал. Когато пристигнали в Царско Село, Нейно Величество чакала на перона. Лицето й изразявало ту ужас, ту надежда... Влакът спрял. Императорът излязъл от вагона, Нейно Величество
направила няколко крачки (всяка секунда била като вечност) и не се решавала да зададе въпрос... Императорът й казал, че, слава Богу, кръвта е спряла... Нейно Величество попитала Жилиар, не е ли забелязал в колко часа е спряла кръвта. “В 6 часа и 20 минути”, - доложил Жилиар. ‘"Знаех това”, - казала Императрицата и показала телеграма от Григорий Распутин-Нови: “Бог ще помогне, ще бъде здрав”. Телеграмата била изпратена в 6 часа и 20 минути!⁹⁸

⁹⁸Фомин С.В. Скорбный ангел. М. 2005. С. 231-232

В 1915 г. блажената Паша Саровска преди своята кончина все правела земни поклони пред портрета на Царя. „Той ще бъде по-високо от всички царе”, - казвала тя. При иконите блажената била сложила портретите на Царя и на Царското Семейство, молила се пред тях казвайки: “Свети царствени Мъченици, молете Бога за нас”.

През декември 1916 г. Императрицата посетила в Новогорд Десетинния манастир. Старица Мария, която вече много години водели висок духовен живот, протегнала към Нея изсъхналите си ръце и произнесла: „Ето, идва Мъченица - Царица Александра“, прегърнала я и я благословила.

Преди революционните събития о. Митрофан (Серебрянски), духовник на сестрата на Императрицата, Великата Княгиня Елисавета Феодоровна, имал Божие откровение. Той видял знаменателен сън, който разказал на м. Елисавета, разговора си с нея той записал в своя дневник. Ето техния диалог:

- Майко, така силно съм развълнуван от току-що видения от мен сън, че не мога веднага да започна Литургията. Може би, като Ви го разкажа, ще мога малко да се успокоя. Видях насън четири картини, сменящи се една след друга. На първата видях горяща църква, която гореше и се рушеше. На втората картина видях в траурна рамка Вашата сестра Императрица Александра, но после от краищата на тази рамка започнаха да израстват бели лилии, които покриха изображението на Императрицата. След това на третата картина видях Архистратиг Михаил с огнен меч в ръце. Тази картина се смени и видях преподобни Серафим, молещ се върху камък.

Като изслушала този разказ, м. Елисавета казала:

- Вие сте видели, отец, сън, а аз ще Ви разкажа неговото значение. В най-близко време ще настъпят събития, от които силно ще пострада нашата Руска Църква, която Вие сте видели горяща и загиваща. На втората картина - портрет на моята сестра. Белите лилии, запълнили портрета, говорят за това, че животът й ще бъде покрит със славата на мъченическа кончина. Третата картина - Архистратиг Михаил с огнен меч - говори за това, че Русия я очакват големи бедствия. Четвъртата картина - преподобни Серафим молещ се върху камък - обещава особена молитвена защита на преподобни Срафим.⁹⁹

⁹⁹ Из журнала «Русский Палоник» Валаамского Общества Америки, № 15, 1997 г.

В 1916 г. „загиналата“ руска армия отговорила с мощна канонада и грамадно настъпление, при което противникът загубил 1.5 млн. човека убити и ранени, 272 000 пленени. Били освободени обширните територии на Галиция и Уинстън Чърчил писал: "Малко епизоди от Великата война са по-поразителни, отколкото въскресението, превъоръжението и възобновленнето на Русия при нейното гигантско усилие в 1916 г."¹⁰⁰

¹⁰⁰ Алферьев Е.Е. Император Николай II как человек сильной воли. Нью-Йорк. Свято-Троицкий монастырь Джорданвилль, 1983, с. 109.

В непрекратяващите се боеве през лятото на 1916 г. руската полева артилерия изразходвала 2 млн. снаряда на месец. Именно такава ежемесечна производителност достигнала руската промишленост към края на 1916 г. В началото на войната производството на снаряди било 50 хил. снаряда за месец, а към края на 1916 г. производството се увеличило 40 пъти.

Руският фронт задържал срещу себе си 187 немски дивизии, което съставлявало 49 % от общата сила на противника.¹⁰¹

¹⁰¹Головия Н.Н., генерал. Военные усилия России в Мировой войне. Париж: Товарищество Объединенных Издателей, 1939, т. 2, с.165.

Елин от актовете на Императора по време на войната била забраната да се продават спиртни напитки в цяла Русия. Той казвал: „Поне с това ще ме запомнят с добро“. Френският писател Анет писал по този повод: “Именно на Николай II[...] принадлежи заслугата в осъществяването на една от най-грандиозните вътрешни реформи на нашето време, проведената в страна, обхваната от война, - ликвидацията на алкохолизма”.¹⁰²

¹⁰² Рассулин Ю.Ю. Верная Богу, Царю и Отечеству. Анна Александровна Танеева (Выгрубова) - монахиня Мария. С-Пб. 2009. С. 88.

Цар Николай се уповавал на Божията милост в тази невиждана война. Той почти всеки ден посещавал църквата, освен това, постоянно присъствал на общите молебни във войските. Записките в Неговия дневник и писмата Му до Царицата красноречиво говорят за Неговата дълбока православна вяра. “Удостоих се да се причастя със Светите Тайни”, “заминах за освещаването на красива неголяма църква”, “наминах да се поклоня на Остробрамската икона на Божията Майка”, “бях на всенощна”, - срещаме постоянно в личните записки на Царя. На 30 май 1916 г. Той записал в Своя дневник: “Около 10 часа отидох с Алексей на църква; литургията свърши и Владимирската икона на Божията Майка бе изнесена на площадката пред Моя дом и щаба. Беше отслужен молебен. После всички започнаха да я целуват. Когато докладът ми свърши, понесоха иконата към гарата, тя ще посети войските на Западния фронт”.¹⁰³

¹⁰³Дневники Императора Николая II. М. 1991. С. 590.

Тази дълбока вяра в Бога давала на Императора сили и увереност в победното завършване на войната. Но колко поразително се отличавала Неговата искрена вяра от формалната обрядност на повечето обкръжаващи го лица. Песимизмът на генералитета се коренял в слабото му уповаване на Бога.

“В Ставката няма нито един човек, - писал княз Н.Д. Жевахов, - способен да разбере дълбоката натура на Царя. [...] Царят е не само самотен и няма духовна подкрепа, но е и в опасност, защото е обкръжен от хора с чужди убеждения и настроения, хитри и неискрени“.¹⁰⁴

¹⁰⁴Прайсман Л.Г. Террористы и революционеры, охранники и
провокаторы. М.: РОССП℈Н, 2001, с. 220.

В края на 1916 г. известният масон А.В. Оболенски и попитал

А.И. Гучаков¹⁰⁵ за достоверността на слуховете за предстоящ преврат. „Гучаков- пише Оболенски, - изведнъж взе да ме посвещава във всички детайли на заговор и да назовава главните негови участници... Разбрах, че съм попаднал в самото гнездо на заговора. Председателят на Думата Родзянко, Гучков и Алексеев¹⁰⁶ го възглавяваха. [...]

¹⁰⁵А.И. Гучков - Председател на III Държавна Дума (Парламента)
през 1910-1911 гг., член на Държавния Съвет (1907 и 1915-1917),
Военен и морски министър във Временното правителство на
Русия (1917).

¹⁰⁶ М.В. Алексеев - генерал-адютант, началник на щаба на Ставката при Император Николай II

Англия беше заедно със заговорниците. Английският посланик Бюкенен приемаше участие в това движение, много съвещания протичали при него”.¹⁰⁷

¹⁰⁷Бранчев В.С. Русское масонство XVIII-XX веков. СПб: Стома,

С. 299

“В резултат на редица, организирани от единния масонски център, съвещания на опозиционните дейци, - пише В.С. Брачов, - бил разработен общ план за пленяване на Царския влак по време на едно от пътуванията на Цар Николай от Петербург до Ставката или обратно. След арестуването на Царя се предполагало веднага да го принудят да се отрече от престола в полза на Наследник Алексей при регентство на Михаил Александрович, като в страната бъде въведен конституционен строй.“¹⁰⁸

¹⁰⁸Бранчев В.С. Русское масонство XVIII-XX веков. СПб: Стома,

С. 298

През нощта срещу 17 декември 1916 година в двореца на Юсупови бил ритуално убит царският приятел Григорий Распутин-Нови. Срещу него отдавна се водела широкомащабна клеветническа кампания с цел да се подрони авторитетът на Царското Семейство. “Докато съществува Распутин, не можем да победим”, - викал от трибуната на Държавната Дума един от враговете на Царския Престол, В.И. Пуришкевич¹⁰⁹. Самият прозорлив старец Григорий казвал: “Докато съм жив, всичко ще бъде добре”.¹¹⁰ На Царствените Страдалци той открил: “Моята смърт ще бъде Ваша смърт; ще бъда убит, но тялото ми няма да оставят в покой, а ще го изгорят. И Вас така ще ви измъчат...”¹¹¹

¹⁰⁹ Российский Архив. Т.8, Соколов Н.А. Предварительное следствие. 1919-1921. С. 252.

¹¹⁰ Схимон. Николая (Гроян). Мученик за Христа и за Царя Человек Божий Григорий. М. 2001. С. 75.

¹¹¹ Схимон. Николая (Гроян). Мученик за Христа и за Царя Человек Божий Григорий. М. 2001.. С. 423.

В.Пуришкевич и Ф. Юсупов обявили себе си за убийци на Григорий Распутин, но следствието показало, че те са съучастници, но лично не са убили Григорий. За ритуалното изпълнение на убийството Императорът и Императрицата или знаели, или се досещали, защото поверили съдебномедицинската експертиза именно на професор Д.Н. Косоротов, експерт по делото за ритуалното убийство на християнското момче Андрюша Ющински. Признаците за ритуално сатанинско убийство били очевидни - прижизнени мъчения, здраво вързани ръце и крака, голяма загуба на кръв, а след това мигновена смърт и хвърляне на тялото в река, а не скриване, не заравяне. Впоследствие, за да се прикрият следите, на 4 март 1917 г. следствието било прекратено, а тялото било изгорено в нощта срещу 11 март.

Духоносният старец Григорий често бил говорел с Царя и Царицата за очакващата го смърт, предсказвайки, че неговата кончина ще бъде предобраз на Тяхната кончина. Кротко утешавайки Царя и укрепвайки го в носенето на Кръста, той казвал: Моята смърт ще бъде и твоя смърт, но не се страхувай, Господ ще Ви укрепи в страданията“.¹¹²

¹¹² Схимон. Николая (Гроян). Мученик за Христа и за Царя Человек Божий Григорий. М. 2001. С. 25.

От края на декември на 1916 г. Императорът все повече научавал за поддръжката на думските и великокняжеските опозиционери от страна на управляващите кръгове на Англия и Франция.

Обаче никакъв заговор нямало да бъде възможен, ако армията останела вярна на Царя и на клетвата. От това, с кого ще бъде тя, зависел изходът на подготвяния държавен преврат. Една от главните причини, поради които генерал лесно се оказали на страната на заговорнициге, били техните обши масонски връзки. Генералите Алексеев. Рхдски, Крихюв. "Теплов и др. били масони.¹¹³ Началникът на Главното артилерийско управление А. А. Маниковски, масон и близък сподвижник на Керенски¹¹⁴, не снабдява достатъчно армията със снаряди. На фронта изпитвали постоянен недостиг на снаряди, а в 1917 г. се оказало, че в складовете има 30 милиона снаряди, колкото всички изразходвани през 1914-1916 г.¹¹⁵

¹¹³ Берберова Н. Люди и ложи. Русские масоны XX столетия. Нью-Йорк, 1986, с, 36.

¹¹⁴ А.Ф. Керенски - един от ръководителите на руското политическо масонство, председател на Временното правителство в 1917 г.

¹¹⁵Кожинов В.В. «Черносотнецы» и революция. М. 1998, с. 141-142.

След пребиваване в Царско Село, Императорът на 23 февруари 1917 г. заминал за Ставката, оставяйки вкъщи току-що заболелия от шарка Наследник. В Александровския царскоселски дворец самотната Императрица преживявала при постелята на болния си син часове на неизразима тревога. Нейната душа се разкъсвала от мъчителни пориви между трите й съкровища, намиращи се в беда, - Царя, Наследника и Русия. Скоро една след друга се разболели от шарка и три от дъщерите й. Останала здрава само Мария Николаевна. Императрицата постоянно била в детските стаи. В това време избухнали безредици в Петроград, положението ставало критично.

На 25 февруари 1917 г. в Петроград се проляла първата кръв: на Знаменския площад бил убит полицай Крилов, опитващ се да изземе флаг от демонстранти. Казаците отказали да разгонят метежната тълпа. Били вдигнати лозунги: “Долу Самодържавието!” Провокатори хвърляли бомби в тълпата и викали, че това е дело на полицаите. За няколко дни “бунтът на тълпата” прераснал в открити революционни действия и държавен преврат.

Разбунтувал се и царскоселският гарнизон. В двореца се чували изстрелите на метежниците, вилнеещи в града. След 9 часа вечерта на 28 февруари Императрицата видяла, че верни части обкръжават Двореца. Оградата на парка се привеждала в бойна готовност. По телефона съобщили, че метежниците с оръдия, заплашвайки всичко да разрушат, на тълпи идват към Двореца. Изстрелите все повече се приближавали. Кръвопролитието изглеждало неизбежно. Императрицата, съпровождана от Великата Княгиня Мария Николаевна, излязла при войските. До 12 часа през нощта, по студа, Те обхождали войниците и ги ободрявали. Императрицата молела да встъпят в преговори с метежниците и да запазят спокойствие. Нейното мъжество и енергия победили: започнали преговори, напрежението спаднало и кръвопролитието било предотвратено.

Три денонощия Императрицата нямала вести от Императора. Мъката й в тези дни на смъртна тревога, когато, без известия от Императора, Тя стигала до отчаяние при постелята на болния Цесаревич, надминала всичко, което може да се въобрази. Тя стигнала до крайния предел на човешките сили. Това било последното изпитание, от което Тя изнесла това изумително светло спокойствие, което поддържало Нея и цялото й Семейство до деня на Тяхната кончина.

Император Николай, намиращ се в това време в Ставката, решил да замине за Царско Село. Заговорниците прекрасно разбирали. че ако Царят се върне в Петроград, революцията ще бъде потисната. Те организирали, капан за Императорския влак създали лъжовна информация, че железопътното трасе е прерязано от революционни войски. Царския влак бил блокиран и насочен към Псков. На 1 март влакът пристигнал в Псков. Кога Царският влак спрял на гара Псков, Царят вече не бил негов стопанин. Той не можел да насочва влака според желанието и преценката си. Във влака се качил генерал Рузски. Той разговарял с Императора като със свой пленник.

- Сега вече е трудно нещо да се направи, - с раздразнена досада говорел Рузски, - отдавна се настояваше за реформи, които искаше цялата страна... не слушахте... сега ще се наложи, може би, предаване на милостта на победителя.

Пред Царя се прояснила цялата дълбочина на заговора.

- Кога можа да стане целият този преврат? - попитал Той Рузски.

-Това се подготвяше отдавна, но се осъществи след 27- ми февруари.

Императорът окончателно разбрал, че е в капан и не може нищо да предприеме. Великият Княз Николай Николаевич и всички командващи фронтове: генералите Алексеев. Брусилов, Еверт, Сахаров, адмирал Колчак изпратили на Царя телеграми с молба да се отрече от Трона.

Цар Николай, отдавна призоваван и подготвян от Бога за жертвени страдания заради спасението на Русия, бил спокоен. Той бил казвал много преди този съдбовен момент: ”Ако Ме виждате толкова спокоен, то това е, защото имам непоколебима вяра, че съдбата на Русия, Моята собствена съдба и съдбата на Моето Семейство са в Божиите ръце. Каквото и да се случи, скланям се пред Неговата воля.“¹¹⁶

Многократно през живота си Цар Николай бил подкрепян в кръстния си път от вече починали Божии угодници и Свои съвременници, между които и дивеевската блажена старица Параскева Ивановна, която според някои сведения му била казала: „Царю, слез от Престола сам!“¹¹⁷

¹¹⁶“Православния Русь”. 1967. № 10. С. 4.

¹¹⁷ С.В. Фомин. Россия перед вторым пришествнем, Перенздание Спасо-Преображенского Мгарского монастыря Полтанекой епархии. С. 204.

През нощта между 1 и 2 март Императорът в своето спално отделение се молил изключително дълго. По свидетелството на Неговия камериер¹¹⁸, Той винаги дълго се молел до Своя креват на колене, целувал иконите, висящи над кревата, а сега се молил още по-продължително и пролял много сълзи. На пламенната царска молитва Пресвета Богородица отговорила с дивно чудо - явила Своята чудотворна икона “Държавна” на 2 март в село Коломенско¹¹⁹ чрез Евдокия Андриановна и открила, че Самата Тя, Небесната Царица, е взела държавата и скиптъра в Своите ръце.
¹¹⁸Царственные мученики в воспоминаннях верноподданных. М. Сретенский монастырь. 1999. С. 402.

¹¹⁹В църквата “Възнесение”, която принадлежала на двореца, построен от Цар Алексей Михайлович, любимия прародител на Император Николай II. Дворецът бил изгорял, а църквата била останала непокътната.

На 2 март 1917 г. Император Николай II подписал с молив отричането си от Престола, в полза на Своя брат Михаил Александрович, подминавайки Наследника на Престола Цесаревич Алексей, Когото запазвал от ръцете на революционерите. При отричането Императорът изрекъл следните думи: “Ако съм пречка за щастието на Русия и всички, стоящи сега начело на нейните обществени сили, ме молят да оставя Трона и да го предам на сина си и на брат си то готов съм да направя това, готов съм дори не само царството а и живота си да дам за Родината.¹²⁰

¹²⁰Царственные мученики воспоминаниях верноподданных. М. 1999 г. С.391.

Отричането на Императора в полза на Своя брат, а не в полза на Царевич Алексей, било незаконно от гледна точка на Основните Закони на Империята. Дори по форма то било направено във вид на телеграма до началника на щаба,
подписана с молив, а не във вид на Манифест, както се изисквало от сериозността на случая. Революционерите публикували телеграмата със заглавие “Манифест на отричането", извършвайки по този начин измама. Един от революционерите В.Д. Набоков. признал, че никой нямал право да “лиши от престола това лице [Царевич Алексей], което по закон има право на него“. Затова заговорниците „не виждали центъра на тежестта в юридическата сила на формулата. а само в нейното нравствено-политическо значение¹²¹, - това е важно признание от гледна точка на легитимността на всички последващи власти на Русия.

¹²¹Набоков В.Д. Временное правительство // Архив русской революции. 1921. Т. 1. С. 18, 21.

“В 1 ч. през нощта заминах от Псков с тежко чувство от всичко преживяно. Отвсякъде измяна и страхливост, и измама!“ - записал Императорът в Своя дневник.

Император Николай II принесъл Себе си в жертва и се отказал от Престола, за да избегне гражданска война. Той не искал заради Него да се пролее кръвта дори на един руснак. Принудителното отричане на Цар Николай бил последният Негов акт на царско служение като Божий Помазаник.

Ужасните двадесет и четири часа, прекарани в „Псковската Гетсимания“, наложили на лицето на Император Николай II онзи печат на умиротворено спокойствие, което осветява ликовете на оттеглилите се от мирските суети Божии угодници, онова вътрешно сияние, пред което свеждат очи и най-свирепите палачи. Отказът на Царя да се бори за власт в тези условия бил подобен, христоподражателно, на отказа на Христос да се бори за Своята власт и живот преди разпятието. В Псков Цар Николай се самоумалил по подобие на Христос. Той, както и Христос, смалил Себе Си, приемайки образ на роб, когото
можел да обиди всеки Негов поданик.

Когато известили Императрицата за отричането на Императора, първата фраза, която Тя произнесла била: “Дай, Боже, това да спаси Русия.” Императрицата с цялото си сърце обичала Русия и руския народ. Нямало жертва, която Тя не би принесла за Русия, дори Короната на Своя Мъж и
на Наследника.

На една от Своите приближени Императрицата казала: “Знаеш ли, след отричането на Императора всичко е свършено за Русия, но ние не трябва да виним нито руския народ, нито войниците: те не са виновни“¹²²

¹²²С.В. Фомин. Скорбный ангел. М. 2005. С. 96.

Преподобни Анатолий (Потапов), Оптински старец, в 1916 г. в беседа с княз Н.Д. Жевахов предупреждавал: “Няма по-голям грях от противенето на волята на Божия Помазаник! Съдбата на Царя е съдбата на Русия. Ако се радва Царят, ще се радва и Русия. Ако заплаче Царят, ще заплаче и Русия, а... ако го няма Царят, няма да я има и Русия. Както човек с отрязана глава вече е не човек, а смърдящ труп, така и Русия без Цар ще бъде смърдящ труп”.

В този съдбоносен за Русия момент Църквата, разбира се, трябвало да подкрепи Божия Помазаник. В условията на усилващото се революционно движение, обаче, почти всички йерарси желаели да се “освободят” от Царската власт. През фаталните дни на февруари 1917 г. помощникът на обер-прокурора княз Н.Д. Жевахов предложил на първоприсъстващия член (председателя) на Св. Синод - митрополит Киевски Владимир (Богоявленски) да издаде обръщение към населението в защита на Император Николай II. Митрополит Владимир отказал. На 27 февруари обер-прокурорът Н.П. Раев предложил на Св. Синод да осъди революционното движение. Синодът отклонил и това предложение. На 2 март 1917 г. в покоите на московския митрополит се състояло частно събрание на членове на Св. Синод и представители на столичното бяло духовенство. Присъствали шест члена на Синода - митрополит Киевски Владимир (Богоявленски), митрополит Московски Макарий Парвицкий-Невски)¹²³, архиепископ Финландски Сергий (Страгордский), Новгородски Арсений (Стадницкий), Нижегородск Йоаким (Левицкий), протопрезвитер А. Дернов и протойерей Ф. Орнатский. Те изслушали молбата на митрополит Петроградски Питирим (Окнов) за уволнение на покой. Молбата пристигнала от затвора: митрополитът бил арестуван от метежниците заедно с царските министри. Вместо да настоят за освобождаване на своя събрат, епископите удовлетворили молбата на арестувания, подадена под натиска на революционерите. Пак тогава, на 2 март 1917 г., било прието решение незабавно да установят връзка с Изпълнителния комитет на Държавната Дума. Този факт дава основание да се твърди, че Св. Синод на РПЦ признал революционната власт още преди отречението на Император Николай II от Престола, което се състояло през нощта между 2 и 3 март.¹²⁴

¹²³Княз Н.Д. Жевахов за светител Макарий писал така: „Благостнейшият митрополит Московски, обезсмъртил своето име с подвизи в Алтай, човек с изключителен ум и велики достойнства… чувстваше себе си чужд в Синода и макар общата мълва да го наричаше свят, в което действително нямаше преувеличение, именно тази негова святост отблъскваше от него събратята му от Синода... С мнението на Московския митрополит Синодът съвсем не се съобразяваше...” Князь Н. Жевахов. Воспоминания. Т1. С. 150-151.)

¹²⁴Михаил Анатольевич Бабкин. Духовенство Русской Православной Церкви и свержение монархии (начало XX века - конец 1917 года). М. 2007. С. 144-145.

Сякаш прозирайки бъдещето, Царица Александра писала на 3 март 1917 г.: “...Кълна се в живота, ние ще те видим отново на твоя Престол, възнесен обратно от твоя народ и войските за слава на твоето Царство. Ти спаси Царството на своя син, и страната, и своята свята чистота, (...) ти ще бъдеш коронован от Самия Бог на тази земя, в своята страна”.¹²⁵

¹²⁵Сергий и Тамара Фомины. Царский сборник. М. 2000. С. 374.

След отричането Царят заминал не за Царско Село, а за Могильов. Той искал да се прости с любимата армия. На 3 март 1917 г. Императорът пристигнал в Могильов, който Го посрещнал с “марсилезата” и червени платнища. На сградата на градската Дума, от двете страни на главния вход, висели огромни червени флагове. Вензелите на Царя и Царицата от разноцветни електрически лампички вече били снети. В 10 часа сутринта Георгиевският батальон изразил своята радост по случай провъзгласяването на новия режим в Русия. Всички, намиращи се в това време в Щаба, се приближили до прозорците. Георгиевският батальон в пълен състав, с музика отпред, насочвайки се към града, преминал покрай Щаба. Царят, стоейки до прозореца, можел да наблюдава как най-добрите войници на армията, имащи най-малко по два георгиевски кръста, демонстративно шестват покрай Него, проявявайки радост по случай свалянето на Императора...

Самият Император си спомнял по-късно за това свое последно пътуване до Могильов, където пристигнала също Вдовстващата Императрица Мария Феодоровна, да се види със Сина Си: “Някои епизоди бяха изключително неприятни. Мама ме вози на автомобил из града, който бе украсен с червени флагове. Но аз не им обръщах никакво внимание; всичко това ми изглеждаше толкова глупаво и безсмислено! Поведението на тълпата странно противоречеше на тази демонстрация от революционерите на своята власт. Когато нашият автомобил преминаваше по улиците, хората, както и преди, заставаха на колене”.¹²⁶

¹²⁶П. Мультатули. Екатеринбургское злодеяяние. С. 49-50.

На 6 март Николай II се простил със Ставката. Цялата зала била препълнена, стоели дори на стълбите и при входа. Тихо разговаряли и всички напрегнато гледали към вратата, откъдето трябвало да се появи Царят. Минали десет минути и се чули леки, бързи крачки по стълбите. Всички се оживили. Чула се команда: “Мирно”. Царят с кубанска пластунска униформа бодро, твърдо и спокойно излязъл на средата на залата; малко помълчал, а после, сред въдворилата се дълбока тишина, със своя ясен, звучен глас - започнал да говори. Негово Величество казал, че по Божия воля му е съдено да остави Ставката, където в течение на година и половина ежедневно виждал самоотвержената работа на всички в служба на Русия по време на тази страшна война. След това сърдечно благодарил на всички за трудовете и изказал увереност, че Русия заедно със своите съюзници ще бъде победителка. Същността на речта била не в думите, а в тази сърдечност, с която Царят говорил със Своите сътрудници. Той гледал към тях със Своите особени, удивителни очи с такава тъга, сърдечност и такова благородство... Още при първите звуци от гласа на Царя се чули ридания и почти всички били със сълзи на очите, а после няколко офицери паднали в несвяст, започнали истерии и цялата зала се развълнувала така, както близки се прощават със скъп, любим, но вече нежив човек.

Царят бързо се овладял и се насочил към ниските чинове, поздравил ги и войниците отговорили: Здраве желаем на Ваше Императорско Величество“. След това Той започнал да обхожда командата, която както и офицерският състав на Ставката, с дълбока тъга се разделяла със своя Цар. Чували се хлипания, ридания. Настроението у всички било такова, че ако би излязъл някой от тази развълнувана, потресена тълпа, да каже дума на призив, всички биха застанали за Царя, за Неговата власт.¹²⁷

¹²⁷П. Мультатули. Император Николай II во главе действующей армии и заговор генералов. С. 300-301.

Един знак на Императора можел да промени всичко. Той можел да обяви Своята воля: диктатура, разстрел на изменниците-генерали на място... Но това би била волята на Царя, макар и Божи Помазаник, но на човека, а не Божията воля. А светият Цар целия си живот и живота на Империята градял, изхождайки от правилото: “Живей не както ти се иска, а както Господ повелява!”

Цар Николай всячески се стараел да предотврати братоубийствената гражданска война, удържал Своите верноподаници от бойни действия заради Него.

На 8 март 1917 г. Император Николай II отдал своята последна заповед на армията: “За последен път се обръщам към вас, горещо любими от мен войски. След отричането ми за себе си и сина ми от Руския Престол, властта е предадена на Временно Правителство, възникнало по инициатива на Държавната Дума. Да му помогне Бог да води Русия по пътя на славата и благоденствието. Да помогне Бог и на вас, доблестни войски, да отстоите нашата Родина от злия враг. В продължение на две и половина години вие носихте ежечасно тежката боева служба, много кръв е пролята, направени са много усилия й вече е близък часът, когато Русия, свързана със своите доблестни съюзници с един общ стремеж към победа, ще сломи последното усилие на противника. Тази небивала война трябва да бъде доведена до пълна победа.

Който мисли сега за мир, който го желае, този е изменник на Отечеството, негов предател. Зная, че всеки честен войн мисли така, Изпълнявайте вашия дълг, защитавайте доблестно нашата велика Родина, подчинявайте се на Временното Правителство, слушайте вашите началници, помнете, че всяко отслабване на реда служи само за усилване на врага.

Твърдо вярвам, че не е угаснала във вашите сърца безпределната любов към нашата велика Родина. Да ви благослови Господ Бог и да ви води към победа светията великомъченик и победоносец Георги. НИКОЛАЙ. 8 март 1917 година. Ставка. Подписал: началник на Щаба, генерал Алексеев”.

Временното Правителство забранило да се разпространи тази заповед във войските, тъй като тя встъпвала в pязка колизия с настроението на либералната общност възприемаща и оправдаваща преврата като неизбежна реакция срещу “антипатриотичната” позиция на cтарата власт.

Основната маса от армията била далеч от “възторг” по повод отречението на Царя. Във всички донесения се чувствала горчивина и тревога за съдбата на Родината. Но само в редки случаи тези настроения приели активен характер. Храбрият генерал граф Ф. А. Келер, като събрал представители от всяка стотица и ескадрона, заявил: „Получих депеша за отречението на Царя и за някакво
временно правителство. Аз, вашият стар командир, разделял с вас и лишения, и горчивини, и радости, не вярвам, че Императорът може и такъв момент доброволно да хвърли за гибел армията и Русия. Ето телеграмата, която изпратих на Царя: „3-ти конен корпус не вярва, че ти, Царю, доброволно си се отрекъл от Престола. Заповядай, Царю, ще дойдем и ще Те защитим””.¹²⁸ Дружно “ура!” бил отговорът на драгуните, казаците и гусарите. “Подемът беше колосален, - спомнял си генерал А.Г. Шкуро. - Всички искаха ла идат да спасяват пленения, както ни се струваше, Цар”. Скоро обаче Временното Правителство отстранило генерал Келер от командването. Прощавайки се със своя командир, войските преминали пред него в последния парад под звуците на Царския химн: “Боже, Царя пази!”

¹²⁸Игумен Серафим (Кузнецов). Православный Царь-Мученик.

Паломник. 1997, с. 579.

На 8 март 1917 г., лишен от свобода, Император Николай II трябвало да отпътува от Могильов за Царско Село. Когато Той се качил във влака, забелязал няколко гимназисти, които стоели на перона, опитвайки се да го видят. Като забелязал Императора, гимназистите заплакали и взели да показват със знаци, нещо да им напише. Той написал на хартия Своето име и я предал на момичетата, които продължавали да стоят на перона, въпреки големия студ, до самото тръгване на влака.

В Царско Село и в заточение

На 9 март в 11.30 ч. Царят пристигнал в Царско Село. Царицата се намирала в това време при Своите деца, всички болни от шарка Въпреки обстоятелствата, радостта от срещата нямала граници. Те били уверени, че неизмеримата любов, която имат помежду си, ще им даде сили да понесат всички страдания.

В същия ден след обяд, напълно спокоен, както обикновено, Царят се разхождал в градината. В това време Царицата и Анна Въйрубова погледнали през прозорец на Двореца към Царя. Както казва Анна Въйрубова, те били „готови да изгорят от срам за своята бедна Родина“. В градината, до самия Дворец, стоял Царят и с Него бил преданият му приятел Княз Долгорукий. Обкръжили ги били шест войници, по-точно, шест въоръжени хулигани, които през цялото време блъскали Царя ту с юмруци, ту с приклади, сякаш Той е някакъв престъпник, подвиквайки: “Там не може да се ходи, г-н полковник, върнете се, когато ви говорят!” Царят съвършено спокойно ги погледнал и се върнал в Двореца.¹²⁹

¹²⁹Верная Богу, Царю и Отечеству. Анна Александровна Танеева (Вырубова) - монахиня Мария. С-Пб. 2009. С. 139-140.

Установеният от самото начало арестантски режим се поверявал често на груби, глупави, разпуснати и нагли хора, На 8 април Керенски обявил на Царя, че е “принуден” да го отдели от Царицата, че трябва да живее отделно и да се виждат само по време на хранене, с условие да разговарят само на руски; чай могат да пият заедно, но в присъствието на офицер.

Голямо утешение за Царското Семейство били църковните богослужения, на които Те присъствали регулярно. За Пасха, във Велика Събота, на 1 април, Царското Семейство се изповядало и причастило със Светите Христови Тайни. Ето как описва това свещеник Н. Беляев:

“Трябва човек сам да види и така близо да се намира, за да разбере и да се убеди, как Царственото Семейство усърдно, православно, често на колене се моли на Бога. С каква покорност, смирение, всецяло предали себе си на Божията воля, стоят по време на богослужение. [...]

Настъпи часът за изповед на Царските деца. [...] Какви удивителни, по християнски украсени стаи! В стаята на всяка княгиня в ъгъла има устроен истински иконостас, напълнен с множество икони с различни размери, с изображения на особено почитани свети угодници. Пред иконостаса - сгъваем клир, покрит с покривало. На него сложени молитвеници и богослужебни книги, а също Свето Евангелие и кръст. Украсата на стаите и цялата им обстановка говорят за невинно, не познаващо житейската мръсотия, чисто, непорочно детство. За изслушване на молитвите преди изповед всички четири деца бяха в една стая, където лежеше на креват болната Олга Николаевна. [...] Как протече изповедта, няма да говоря. Получи се такова впечатление: дай, Господи, и всички деца да са нравствено така високи, както децата на бившия Цар. Такова незлобие, смирение, покорност пред родителската воля, безусловна преданост на Божията воля, чистота в помислите и пълно непознаване на земната мръсотия - страстна и греховна. Бях изумен и недоумявах: трябва ли да напомням, като духовник, за грехове, може би, неизвестни за тях и как да разположа към разкаяние за непознати за тях грехове. Изповедта на четирите сестри продължи 1 час и двадесет минути.

Техни Величества чакат за изповед в своята спална стая в 10 часа вечерта. [...] Стаята-молилня е много малка и от горе до долу е със закачени и поставени икони, пред иконите горят кандила. В ъгъла, в ниша стои особен иконостас с резбовани колони и места за известни икони. Пред него е поставен сгъваем аналой, на който са сложени старинно Евангелие, кръст и множество богослужебни книги. [...] Императрицата е развълнувана, очевидно, усърдно се е молила и е решила православно, с пълно съзнаване на величието на тайнството, да изповяда пред Светия Кръст и Евангелието болезнените си сърдечни преживявания. След Нея пристъпи към изповед и Императорът. [...] О, колко ненаказано съм щастлив, че се удостоих по Божия милост да стана посредник между Небесния Цар и Земния Цар. Та нали До мен стоеше този, по-високо от когото няма от всички живущи на земята. Това досега беше нашият, даден от Бога Помазаник, Руски Православен Цар, царствал 23 години според закона за престолонаследието. И ето, нашият смирен Божи раб Николай, като кротко агне, доброжелателен към Всички свои врагове не помнещ обидите, молещ се усърдно за благоденствието на Русия, дълбоко вярващ в нейното славно бъдеще, коленопреклонно застанал пред кръста и Евангелието, в присъствието на моето недостойнство изказва на Небесния Отец съкровените тайни на своя страдалчески живот и считайки себе си за прах пред величието на Небесния Цар, със сълзи моли за прошка на волните си и неволни грехове.”¹³⁰

¹³⁰Сергей и Тамара Фомины. Царский сборник. М. 2000. С. 381-382.

На Царствените затворници било разрешено да излизат за разходка два пъти на ден: сутрин от 11 до 12 ч. и следобед от 14.30 до 17 ч. Всички се събирали в една зала и чакали началникът на охраната да отвори вратите, водещи към парка. Караулен офицер и войници с поставени щик-ножове на пушките вървели по петите им. За да се упражняват физически, Царят и Неговите спътници разбивали лед при мост над ручей в парка. Тълпа от войници и граждански лица се събирали покрай оградата на парка да наблюдават тяхната работа.

Образованието на Цесаревич Алексей Николаевич продължавало и в създалата се обстановка. Императорът поел преподаването на история и география, Императрицата - Закон Божий. Останалите науки били разпределени между следните лица, пожелали да споделят участта на Царското Семейство: баронеса Бухсгевден - английски език, г-жа Шнейдер - математика, доктор Боткин - руски език и г-н Жилиар - френски език. Веднъж Императорът, като срещнал сутринта г-н Жилиар, го приветствал така: “Здравейте, скъпи колега!“

Назначена от Временното правителство следствена комисия безпокояла Царя и Царицата с обиски и разпити, но не намерила нито един факт, уличаващ ги в държавна измяна. На въпроса към един от членовете на комисията, защо още не е публикувана Тяхната кореспонденция, било отговорено: „Ако я публикуваме. Народът ще им се покланя като на светци”. След завършване на следствието В. М. Руднев се явил с доклад при главата на правителството, Керенски. На въпроса на последния за резултата на делото, в отговор В. М. Руднев резюмирал своите трудове с думите: “Прегледах всички архиви на дворците, личната кореспонденция на Императора и мога да кажа: Императорът е чист, като кристал”.¹³¹

¹³¹Схимон. Николая (Гроян). Мученик за Христа и за Царя Человек Божий Григорий. М. 2001. С. 32-33.

В края на април Керенски променил отношението си към Царя, тъй като започнал да чувства Неговото нравствено величие. Той се обърнал към пресата да бъде прекратена клеветническата кампания против Императора и Императрицата.

На един от приближените си Императрицата казала: “Вие казвате, че ще ни позволят да напуснем Русия и да заминем зад граница, но за мен няма друга Родина, освен Русия, и децата ми са руснаци и всичко е руско, и дори този сняг, който Вие виждате през този прозорец, ми е също така близък и скъп, както и на Вас. Ако ми е съдено скоро да умра, то искам да умра в Русия”.¹³²

¹³²Фомин С.В. Скорбный ангел. М. 2005. С. 117.

“Не се страхувам от изпитанията, - казала веднъж Императрицата. - Не се боя от мъките, нито от клеветите, нито от оскърбленията. Господ всичко вижда. Той е моят Помощник и Покровител.”¹³³

¹³³Схимон. Николая (Гроян). Мученик за Христа и за Царя Человек Божий Григорий. М. 2001. С. 222.

Временното правителство на Русия скоро след като дошло на власт поставило пред английското правителство въпрос за предоставяне на убежище на Царското Семейство. Първата реакция на Лондон била положителна. Усложнения възникнали, когато неочаквано за кабинета на Лойд - Джордж, който вече известил Петроград за готовността да приеме Цар Николай II и Неговото Семейство, английски крал Георг V отказал да даде убежище на Семейство Романови. С конфиденциалното писмо на краля премиера запознал само няколко членове на кабинета. На заседанието на правителството той представил нещата така, сякаш е негова инициативата за преразглеждането на по-рано приетото решение, да бъде разрешено на Царското Семейство да пребивава в Англия. Повечето министри възразили на премиера: как може да се взима обратно вече: дадена дума? Всички помнели, как в началото на март, веднага след отречението на Император Николай Александрович, Георг V му телеграфирал: “Аз винаги ще остана твой верен и предан приятел”. Освен това английският крал Георг V бил първи братовчед както на Император Николай II, така и на Императрица Александра Феодоровна, съответно по майчина и по бащина линия. Все пак премиерът и някои други дейци в правителството, знаещи за възражението на крал Георг V, настояли на своето. В резултат на английския посланик в Петроград Бюкенен били дадени инструкции да съобщи на Временното правителство, че убежище за Царското Семейство следва да се търси в друга страна...¹³⁴

¹³⁴Новая и новейшая история. № 6. 1993. В.А. Матвеев.Британская монархия: искусство выживания

С настъпването на пролетта се появило ново занятие - устройство на градина на една от поляните в парка. Работели всички: Царското Семейство, членовете на свитата и слугите. Помагали и няколко войници от охраната. В началото на юни градината била готова. Получила се великолепно. Били посадени много зеленчуци, в това число 500 корена зеле. Служещите устроили градина от другата страна на парка и Императорът ходил да им помага да разкопават земята.

Неуморимостта на Императора така поразила войниците, че един от тях казал: “Ако му дадат парче земя, така че сам на него да работи, Той скоро пак ще придобие цяла Русия“.¹³⁵

¹³⁵Царственные Мученики в воспоминаниях верноподданных. М. 1999. С. 495.

След свършването на работата в градината, получили разрешение да секат сухите дървета в парка. Преминавали от място на място, съпровождани от охрана. Получил се голям запас от дърва за бъдещата зима.

Вечерите прекарвали заедно. Императрицата и Великите Княгини шиели. Понякога Императорът четял на глас.

На 9 август Временното Правителство решило да пресели Царското Семейство. Било им съобщено да се запасят с топли дрехи. Очевидно, искали да ги закарат на север. Заминаването се състояло с влак на 14 август в 6 ч. сутринта и на 17 август вечерта били в Тюмен, откъдето до Тоболск пътували два дни с парахода “Рус”. На път за Тоболск параходът минал покрай родното село на Техния приятел Г.Е. Распутин-Нови. Царското Семейство, събрано на палубата на парахода, разгледало дома на Божия угодник, открояващ се ясно сред другите сгради. Това събитие било предсказано на Царствените страдалци от Григорий Ефимович. Той бил казал на близката приятелка на Императрицата, Лили Ден: “По воля или неволя Те ще пристигнат в Тоболск и преди да умрат, ще видят моята родина”.¹³⁶

¹³⁶Ден Лили. Подлинная Царица. М. 1998. С. 70

В Тоболск настанили Царското Семейство в бившия губернаторски дом, а свитата - от другата страна на улицата, в дома на Корнилов, богат тоболски комерсант.

Охраната се състояла от войници от стрелковите полкове на Императорската Фамилия, които пристигнали от Царско Село заедно с Тях. Началник на охраната бил полковник Кобилински, сърдечен човек, искрено стараещ се да облекчи с каквото може участта на височайшите затворници.

Първоначално условията на задържането били както Царско Село. Имали всичко необходимо. Мястото за разходка обаче било много малко. Разполагали с малка зеленчукова градина и двор, обграден с ограда.

Богослуженията протичали отначало в дома, в голяма зала на първия етаж. Настоятелят на църквата “Благовещение”, дякон и четири монахини от Свято-Йоановски манастир получили разрешение да извършват богослужение. Но поради липса на антимис, не се служела Света Литургия. Това било голямо лишение за Царското Семейство. Само на празници Им се разрешавало да посещават близката църква. В тези дни ставали много рано, събирали се на двора, излизали през малка вратичка и между
две редици от войници стигали до църквата. Много хора, виждайки Царското Семейство, се осенявали с кръстния знак и заставали на колене. Мнозина от жителите на Тоболск били благоразположени към Царското Семейство, така че се налагало охраната да взима “мерки”.

Занятията на Цесаревич Алексей били възобновени. Те протичали сутрин от 9 до 11 ч. и следобед от 16 до 18 ч.

Императорът силно страдал от недостиг на физически упражнения. Полковник Кобилински, комуто Той се оплакал за това, се разпоредил да бъдат доставени брезови трупи, триони и брадви, и Царят със Своите помощници можел да приготвя дърва за кухнята и за отопление. Това било едно от най-големите развлечения на чист въздух. Великите Княгини също обикнали този нов “спорт”.

Вечерите обитателите на дома прекарвали с Императорското Семейство. Играели на безик¹³⁷ свирели на роял и измисляли други развлечения. Когато Императора четял на глас, Императрицата и Великите Княгини шиели.

¹³⁷Френска популярна игра с карти.

Понякога устройвали театрални представления, малки пиеси, обикновено на френски или английски език. Така в мирна семейна обстановка минавали дните в необятния далечен Сибир.

Охраната все повече обиквала своите затворници. Великите Княгини с очарователна простота говорели с войниците, които, както и Те, се чувствали така свързани с миналото. Разпитвали ги за техните села, семейства или за сраженията, в които са взели участие по време на войната. Алексей Николаевич, който оставал за тях “Наследник”, също се ползвал от тяхното уважение. Особено голяма привързаност към Царското Семейство имали по-възрастните войници. Царят тайно ходел с децата си в помещението на караула, където разговаряли и играели на дама с войниците, които никога не проявили и най-малка некоректност. Веднъж там ги сварил комисарят Панкратов и останал изумен на прага на вратата, наблюдавайки през очилата си неочакваното зрелище. Императорът, виждайки неговия смутен вид, му направил знак да влезе и да седне при масата.

За Рождество Христово Императрицата и Великите Княгини собственоръчно приготвяли, работейки в продължение на много седмици, подаръци за всички, включително слугите. Това били изкусно изработени плетени и ушити вещи и други предмети, с които искали да изразят Своята благодарност на хората, останали Им верни.

На 24 декември свещеник, отец Василий, дошъл в дома да извърши вечерно богослужение. Всички се чувствали като едно голямо семейство, стараели се да забравят всички скърби и се наслаждавали на божественото единение на сърцата. На следващия ден присъствали на празнична Литургия в храма. По указание на отец Василий, дяконът провъзгласил многолетие за Царското Семейство. Тази смела постъпка обаче предизвикала оскърбителни притеснения от страна на безбожните власти и надзорът станал още по-строг.

Едно от най-големите лишения за Царствените мъчени в Тоболск било почти пълното отсъствие на известия. Писмата пристигали много нередовно и с голямо закъснение. Обаче до Царското Семейство стигали картички и писма с язвителни и нецензурни текстове и рисунки, които не могат да бъдат възпроизведени. Оскърбителни послания Царят получавал и по-рано, например картичка от Тифлис известна фотография на Императора във войнишка униформа с пълно снаряжение (Царят, грижейки се за войниците, проверявал удобството на новото снаряжение). На обратната страна на картичката имало надпис: “Понеже вече не е нужен, връщам Вашия портрет по принадлежност.“ Картичката била с доплащане, изпращащият я искал Адресатът да плати за доставката. Друг път Царското Семейство получило Свои фотографии, на които върху очите им имало следи от изгаряне с цигара. Фотографии на Великите Княгини с гнусни надписи... В тези мерзки дела не изоставало и “висшето общество”. “Колко “избрани господа”, - с горчивина отбелязвал по-късно руският емигрант В. Криворотов, - се притекоха в тези дни за “разпятието” на Руския Цар и Неговото Семейство!”¹³⁸

¹³⁸ Криворотов В. На страшном пути до Уральской Голгофы

Мадрид. 1975. С. 241.

В писмо от Тоболск веднъж Великата Княгиня Олга Николаевна предала следните знаменателни думи от Императора: “Баща ми моли да бъде предадено на всички, които са му останали предани, и на тези, над които те могат да имат влияние, да не отмъщават за Него, тъй като Той на всички е простил и за всички се моли, и да не отмъщават за себе си, и да помнят, че това зло, което сега е в света, ще стане още по-силно, но че не зло ще победи злото, а само любовта...”¹³⁹

¹³⁹Письма святых Царственнымх новомучеников из заточения. С- Пб.: Спасо-Преображенский Валаамский монастырь. 1996. С. 325.

“Прости им техния грях; ако ли не, изличи и мене из книгата Си, в която си ме записал” (Изх. 32,32), - бил подчертал в Своята Библия Императорът.

Императрицата в едно от писмата си, на 10 декември 1917 г. писала: “Болно е, досадно, обидно, срамно, страдаш, всичко боли, избодено, но в душата е тишина, спокойна вяра и любов към Бога, Който Своите няма да остави и ще чуе молитвите на усърдните и ще помилва и ще спаси. [...] Бог е по-високо от всички и за Него всичко е възможно, достъпно. Хората нищо не могат. Само Той ще спаси, затова трябва непрестанно да Го молим, да умоляваме да спаси скъпата, многострадална Родина.

Колко съм щастлива, че не сме зад граница, а преживяваме всичко с нея. Както се иска с любим болен човек всичко да се сподели, заедно да се преживее и с любов и вълнение да се следи неговото състояние, така е и с Родината.

Чувствах се твърде дълго като нейна майка, за да загубя това чувство - ние съставляваме едно и делим мъка и щастие. Тя ни причини болка, обиди ни, оклевети ни и т. н., но ние я обичаме все пак дълбоко и искаме да видим нейното оздравяване, както болно дете с лоши, но и с хубави качества, така и родната Родина.”¹⁴⁰

¹⁴⁰Письма святых Царственнымх новомучеников из заточения. Спасо-Преображенский Валаамский монастырь. С-Пб. 1996. С. 151-152

Царското Семейство било готово да живее в Своята Родина в каквито и да било условия и най-много се опасявало да не бъде изпратено зад граница. “Не бих искал да замина от Русия. Твърде много я обичам, - казвал Императорът. – По добре да замина в най-далечния край на Сибир“. Императрицата писала: “Кога всичко това ще свърши? Когато на Бога е угодно. Потърпи, родна страна ще получиш венец на славата. [...] Боже, как обичам своята Родина с всички нейни недостатъци! Тя ми е по-близка и по-скъпа от много неща, и ежедневно славя Твореца, че ни остави тук н не ни отпрати по-далеч.”¹⁴¹

¹⁴¹Из писмо от 13/26 март 1918 г. до А.А. Въйрубова. Пмсьма святых Царственных новомучеников из заточения. Спасо-Преображенский Валаамский монастырь. С-Пб. 1996. С. 272.

„За нищо на света не искам да напускам Русия”, - казвала Императрицата , според свидетелството на Пиер Жилиар, споделил Тяхното заточение в Тоболск.^142

142Фомин С.В. Скорбный ангел. М. 2005. С. 98.

„По-добре да мия пода, но да бъда в Русия”, - споделяла Императрицата с д-р Боткин.¹⁴³

¹⁴³ Царственные Мученики в воспоминаииях верноподданных М. 1999. С. 490.

„Ако за Русия е необходимо, готови сме да жертваме и живота си, и всичко“¹⁴⁴ , - казвали Царят и Царицата.

¹⁴⁴ Фомин С.В. Россия перед Вторым Пришествием. Переиздани Спасо-Преображенского Мгарсского монастыря Полтавской епархии. С. 259-260.

На 20.12.1917 г. Императрица Александра писала в писмо до А.А. Въйрубова: Той¹⁴⁵е направо поразителен - такава сила на духа, макар безкрайно да страда за страната, но се поразявам, гледайки на Него. Всички останали Членове на Семейството са толкова храбри и добри и никога не се оплакват, - такива, каквито Господ и нашият приятел¹⁴⁶ биха искали. [...] Чувствам се майка на тази страна и страдам, както за свое дете, и обичам моята Родина, въпреки всички ужаси сега и всички съгрешения. Ти знаеш, че не може да се изтръгне любовта от моето сърце и Русия също, въпреки черната неблагодарност към Царя, която разкъсва сърцето ми, - но нали това не е цялата страна. Болест, след която тя ще укрепне. Господи, смили се и спаси Русия!.. Страдание от всички страни. [...] Но имам удивителен душевен мир, безкрайна вяра, дадена от Господа, и затова винаги се надявам. И ние също ще се видим - с нашата любов, която разрушава стени”.¹⁴⁷

¹⁴⁶Г.Е. Распутин-Нови
¹⁴⁷ Письма святых Царственных новомучеников из заточения. Спасо-Преображенский Валаамский монастырь. С-Пб. 1996. С. 167-169

На 13/26 март 1918 г. Царицата писала на Въйрубова: „Искам да Ти дам тази вътрешна радост и тишина, с която Бог изпълва душата ми, - нима това не е чудо! Не е ли ясна в това близостта на Бога. Та нали мъката е безкрайна, - всичко, което обичам - страда, нямат чет цялата мръсотия и страданията, а Господ не допуска униние: Той предпазва от отчаяние, дава сила, увереност в светло бъдеще още в този свят“.¹⁴⁸

¹⁴⁸ Письма святых Царственных новомучеников из заточения. Спасо-Преображенский Валаамский монастырь. С-Пб. 1996. С. 273

В писмо от 20 март/2 април до Въйрубова Императрицата пише: “Идва Той, Царят на славата, покланяме се на Неговия кръст, и ще понесем с Него тежестта на кръста. Не чувстваш ли Неговата помощ, поддръжка при носенето на Твоя кръст. Невидимо Неговата ръка поддържа Твоя кръст, за всичко Неговата сила ще стигне; нашите кръстове са само сянка на Неговия кръст. Той ще възкръсне скоро, скоро и ще събере Своите около Себе Си, и ще спаси родината, ще я озари с ярка светлина. Той е щедър и милостив. Как да Ти дам да почувстваш с какво е озарена моята душа? С необятна, необяснима радост, - не може да се обясни, само хваля, благодаря и се моля. Душата ми и духът принадлежат на Бога. Чувствам тази радост, която Ти понякога изпитваше след Причастие или при свети икони. Как, Боже, да благодаря? Не съм достойна за такава милост. О Боже помогни ми да не загубя, каквото даваш! Душата ликува чувства приближаването на Жениха: идва Той, скоро ще Го славим и ще пеем Христос Воскресе. [...]

Спокойна съм, всичко това става в душата ми. Веднъж видях недобър сън: някой се стараеше да ми отнеме радостта и спокойствието, но се молих, спомняйки си, че трябва да се пази това, което е дадено. Зная, че това е дар Господен, за да понеса всичко, и Той¹⁴⁹ е спокоен, и това е чудо.”¹⁵⁰

¹⁴⁹Император Николай II.

¹⁵⁰Письма святых Царственных новомучеников из заточения. Спасо-Преображенский Валаамский монастырь. С.-Пб. 1996. С. 276.

На 19 март 1918 г. до Императора и Императрицата достигнало съобщение, че при подписването на Брест-Литовския договор немците предявили условие към болшевиките, да им бъде предадено Царското Семейство живо и невредимо. На това Императорът възкликнал: “Ако това не е провокация, за да бъда дискредитиран, то това е оскърбление за мен!” Императрицата полугласно казала: “След това, което немците причиниха на Императора, предпочитам по-скоро да умра в Русия, отколкото да бъда спасена от тях”.

За един случай, станал в Тоболск, си спомнял по-късно учителят на Царските деца по английски език Чарлз Сидней Гибс, който споделил с Тях заточението в Сибир:

“Императорът отиде до неголяма масичка, където имаше Библия, която Той четеше ежедневно, отвори я и извади скрит между страниците неголям лист хартия, сгънат на две. Негово Величество разгърна листа и ми го подаде. За годините, прекарани в Русия, много добре се научих да чета и да пиша по руски, но хартията, която ми връчи Императорът, беше изписана с неразбираеми завъртулки, подобни на детски, и не можах да разбера нито дума. “Простете, - каза Императорът, - разбирам, че Ви е трудно да разберете този почерк. На мен самия с голям труд ми се удаде да прочета писмото, макар почеркът да ми е познат. Това е последното писмо, писано до мен от Григорий Ефимович в навечерието на своето убийство. Чуйте го, господин Гибс: “Пиша това писмо, последното писмо, което ще остане след мен в Санкт Петербург. Предчувствам, че ще умра преди 1 януари [1917 г.]. Обръщам се към Руския Народ, към Татко [Императора], Мама [Императрицата] и Децата, към цялата Руска Земя, какво следва да знаят и да разберат. Ако бъда убит от обикновени убийци, особено от свои братя, руски селяни, то Ти, Руски Царю, не трябва да се боиш за Своите Деца - Те ще управляват в Русия стотици години. Но ако бъда убит от болярите и дворяните, ако те пролеят моята кръв, и тя остане върху техните ръце, то двадесет и пет години няма да отмият моята кръв от своите ръце. Ще им се наложи да бягат от Русия. Братя ще убиват братя, всички ще убиват един другиго и ще се ненавиждат помежду си, и след двадесет и пет години в Русия няма да остане нито един дворянин. Царю на Руската Земя, ако чуеш звъна на погребалната камбана за убития Григорий, то знай: ако за моята смърт е виновен някой от Твоите роднини, то Ще Ти кажа, че никой от Твоето Семейство, никой от твоите Деца и Роднини няма да живее повече от две години. А ако живее повече, ще моли Бога за смърт, защото ще види позора и срама на Руската Земя, пришествието на антихриста, мор, нищета, поругани Божии храмове, оплюти светини, където всеки ще стане като мъртвец. [...] Три пъти По двадесет и пет години черни разбойници, антихристови слуги, ще изтребват руския народ и Православната вяра. И ще погине Руската Земя. И аз ще погина, погинах вече, и ме няма вече сред живите. Моли се, моли се, бъди силен, мисли за Своето Благословено Семейство”””.¹⁵¹

¹⁵¹Игумен Серафим (Кузнецов). Православный Царь-Мученик. Сост. Сергей Фомин. М. 1997. С. 531-532. Пер. с англ. яз.
Схимон. Николая (Гроян). Мученик за Христа и за Царя Человек Божий Григорий. М. 2001. С. 152-155.

Веднъж Императорът помолил доктор Деревенко незабелязано от стражата да изнесе кутийка. Рискувайки живота си, докторът изпълнил молбата на Царя. Подавайки кутийката, Негово Величество казал: “Тук е най-ценното за нас - писмата на Григорий”.¹⁵²

¹⁵² Схимон. Николая (Гроян). Мученик за Христа и за Царя Человек Божий Григорий. М. 2001. С. 423

Царското Семейство било уверено, че Русия е наказана от Бога и за убийството на Пророка Григорий: „Ужасният 17-ти, - писала Императрицата, - и за това също страда Русия. Всички са длъжни да страдат за всичко, каквото са направили, но никой не разбира това“.¹⁵³

¹⁵³ Схимон. Николая (Гроян). Мученик за Христа и за Царя Человек Божий Григорий. М. 2001. С. 423

На 24 април 1918 г. съобщили на Императора, че същата вечер трябва да замине и че не се забранява някой да го съпровожда. Тъй като Алексей Николаевич боледувал и не можел да пътува, с Императара заминали само Императрицата, Мария Николаевна и няколко човека от свитата.

На 22 май цялото Царско Семейство се събрало в Екатеринбург, където било подложено на затвор в бивш дом на Ипатиев. Зданието било оградено с дървена ограда, достигаща горния край на прозорците на втория етаж. Тук условията били значително по-тежки отколкото в Тоболск Комисарът на охраната Авдеев бил закоренял, пияница и давал пълна воля на своите груби инстинкти, измисляйки всеки ден все нови и нови оскърбления за лицата, които трябвало да охранява. На Великите Княгини например не се разрешавало да ползват без разрешение тоалетната... ! Стените пък в това помещение и балконът били покрити с неприлични изображения и надписи. Безсрамните войници пеели скверни песни и ругаели.

Царствените Страдалци с голямо достойнство понасяли ежедневните нравствени изпитания. Налагало им се да се примиряват с лишенията, да търпят притесненията и да изпълняват изискванията и капризите на охраната. За голямо утешение на Царствените мъченици, при Тях останали няколко Техни верни слуги: доктор Боткин, Анна Демидова, готвачът Харитонов, лакеят Труп и малкият помощник- готвач Леонид Седнев. В тези дни на страдания особено полезно било присъствието на д-р Боткин, който ги обкръжил със своите грижи, бил посредник между Тях и комисарите и се стараел да Ги защити от грубостта на войниците от охраната.

Императорът, Императрицата и Цесаревич Алексей заемали ъглова стая. Великите Княгини се поместили в съседна стая, вратата към която била свалена, и през първите нощи, нямайки кревати, Те спели на пода. Д-р Боткин спал в гостната, Анна Демидова - в ъглова стая, а останалите затворници се разполагали в кухнята и в съседната до нея стая.

Тежкото пътешествие измъчило Алексей Николаевич и здравето му значително се влошило. През повечето време от деня Той лежал и когато излизали на разходка, Императорът сам го изнасял в градината.

Царското Семейство и прислугата закусвали и обядвали заедно с комисарите, живеещи на същия етаж, вследствие на което се налагало да бъдат постоянно в съприкосновение с тези груби хора, които често били пияни.

Сградата била обградена с двойна ограда от дъски и приличала на истински затвор-крепост. Както вътре, така и отвън били определени постове на часови. Войниците от охраната, когато искали, се качвали на втория етаж и прониквали в стаите, в които живеело Царското Семейство. Обаче вярата по удивителен начин поддържал бодростта на духа у затворниците. Те запазвали у себе си тази чудесна вяра, която още в Тоболск предизвиквала учудване у околните и им давала толкова сила и спокойствие в страданията. Денят на Царското Семейство започвал с обща молитва. Често се чувало как Императрицата и Великите Княгини пеели молитви, които неволно смущавали войниците от охраната.

Постепенно малко по малко тези войници ставали по-внимателни в поведението си спрямо затворниците. Те били учудени от Тяхната простота, Тяхното меко обръщение и поразени от Тяхното душевно достойнство. Скоро войниците се почувствали във властта на Тези, Които мислели да държат в свое подчинение. Дори пияницата Авдеев се оказал обезоръжен от такова величие на духа; той почувствал цялата низост на своето поведение. Първоначалната жестокост се сменила у тези хора с дълбока жалост.

Авдеев се намирал под непосредствен контрол на други комисари - членове на чрезвичайката¹⁵⁴ . Те не закъснели да обърнат внимание на промяната, станала в отношението на охраната към затворниците и предприели радикални мерки. Авдеев и неговият помощник Мошкин били отстранени и заменени с комисара Юровски и помощника му Никулин. Юровски довел със себе си десет човека, предимно австро-немски военнопленници, които били отбрани от числото на палачите на чрезвичайката. Те заели вътрешните постове, а външните постове продължавала да заема руската охрана.

¹⁵⁴Чрезвичайка - народно наименование на Чрезвичайната комисия за борба с контрареволюцията и спекулацията, центърът на която бил в Москва и имал свои отделения по цяла Русия.

“Домът с особено назначение се оказал в пълна зависимост от чрезвичайката и животът на затворените в него вече не представлявал нищо друго освен мъчения.

На 1/14 юли, в неделя, по молба на Император Николай, Юровски разрешил в дома да бъде извършено богослужение. Били поканени протойерей о. Йоан Сторожев и дякон Буймиров, които по-рано, в неделя 20 май/2 юни, вече служили Света Литургия за Царското Семейство. Императрицата седяла в кресло до Наследника, бодро и твърдо ставайки всеки път, когато това се изисквало по хода на службата. Свещенослужителите забелязали промяна в душевното състояние на Техните Величества и Августейшите Деца. Макар, както разказвал отец Йоан, Те да не били “угнетени духом, но все пак имали вид на уморени”. В този ден за първи път никой от Членовете на Царското Семейство не пял по време на богослужението. Те се молели мълчешком, сякаш предчувствайки, че това е Тяхната последна църковна молитва, и сякаш им било открито, че тази молитва ще бъде необикновена. И действително, станало знаменателно събитие, дълбокият и тайнствен смисъл на което станал ясен впоследствие. “Според чина на службата, - казва в своите показания о. Сторожев, - трябва на определено място да се каже молитвата “Co святими упокой”. Неизвестно защо, този път дяконът, вместо да я прочете, запя тази молитва. Започнах да пея и аз, в някаква степен смутен от такова отстъпление от устава. Но едва запяхме и чух, че стоящите зад мен Членове на Царското Семейство застанаха на колене...” (Н. Соколов, стр. 147). Така Царствените Мъченици се подготвили за смъртта, като приели погребалното напътствие.

Около 7 часа вечерта на 16 юли Юровски заповядал на Павел Медведев, началник на руската охрана, да донесе дванадесет револвера, с които била въоръжена руската охрана. Щом тази заповед била изпълнена, Юровски обявил на Медведев че през тази нощ Царското Семейство ще бъде разстреляно и му наредил да информира за това руската охрана.

Малко след полунощ Юровски проникнал в стаите, заети от Царското Семейство и тези, които живеели заедно с Тях. Юровски ги разбудил и казал да се приготвят да следват след него. Под предлог, че в града има вълнения, той заповядал за по-голяма безопасност всички да преминат на долния етаж. Юровски и Никулин вървели отпред, после Императорът с Алексей Николаевич на ръце, Императрицата, Великите Княгини, д-р Боткин, Анна Демидова, Харитонов и Труп. Всички влезли в стая, указана от Юровски. Наложило се да чакат дълго. Тъй като Наследникът не можел да стои поради болния си крак и Царицата не била здрава, по молба на Царя донесли три стола. Царят седнал в средата на стаята, като сложил до Себе Си Наследника и Го прегърнал с дясната си ръка. Царицата седнала отляво на Царя.

Внезапно в стаята влезли Юровски и други палачи, Царското Семейство било подложено на дълги и зверски мъчения, били използвани ножове и огнестрелно оръжие. Убийците нанасяли рани по сатанински ритуал изключително в меките и нежни части на телата на светете мъченици, с цел голяма загуба на кръв и мъчителна смърт.¹⁵⁵

¹⁵⁵П.В. Мультатули. Екатеринбургское злодеяние: новое расследование. Голос совести. 2006. Июнь. № 6.

Скъпоценните предмети от телата били иззети, между които - кръстче на Императора, подарено му от Григорий Нови и медальони с изображение на мъченик Григорий Нови, които носели Императрицата и Великите Княгини.¹⁵⁶

¹⁵⁶Схимон. Николая (Гроян). Мученик

В нощта на мъченическата кончина на Царското Семейство Дивеевската блажена Мария бушувала и викала “С щикове Царевните! Проклети жидове!”

По сведения на генерал Жанен, главите на Царското Семейство били отрязани, сложени в сандъци с дървесни стружки и изпратени¹⁵⁷.

¹⁵⁷Вероятно в Москва. (Бел. на прев.)

Впоследствие на поляна в околностите на Екатеринбург телата на Царствените Мъченици и на техните слуги били разчленени на части и унищожавани с огън и сярна киселина. Убийците хвърлили пепелта от огньовете в стара изоставена шахта.

Не била случайна и самата дата на зверското убийство -17 юли. В този ден Руската Православна Църква чества паметта на свети благоверни княз Андрей Боголюбски, който със своята мъченическа кръв осветил единодържавието в Русия. Свети княз Андрей пръв провъзгласил идеята, че Православието и Самодържавието са основа на държавността на Света Русия и бил първият самодържавен руски Цар.

На 12/25 юли 1918 г. белоармейците освободили Екатеринбург. Следователят Н.А. Соколов се заел да разследва убийството на Царското Семейство. Стаята, в която било извършено убийството, цялата била залята с кръв; пръски и петна покривали стените. Н.А. Соколов намерил и фотографирал кабалистичен надпис, оставен на една от стените. Следствието установило, че надписът трябва да се чете отдясно наляво. В книгата на Р. Уилтън “Последните дни на Романови” този надпис се разшифрова така: “Тук главата на религията, народа и държавата бе убит, заповедта е изпълнена”. В Британския музей се намира пълното разкритие на написаното: “Тук, по заповед на тайните сили, Царят бе принесен в жертва за разрушаване на Държавата. За това се известяват всички народи”.

Цар Николай II заедно с цялото Негово Семейство бил Ритуално умъртвен от силите на злото. Това имало исторически-преломен смисъл за цялото човечество - независимо от това, съзнавали ли са това или не други народи и редовите изпълнители на убийството. Религиозните противници на християнството обаче съзнавали този смисъл: като кулминация на своята двехилядолетна борба против Христа и удържащата православна власт. Те още преди революцията печатали новогодишни картички, на които равин държи жертвен петел с главата на Цар Николай II, с надпис на еврейски: “Това е моето жертвоприношение”, Бог допуснал сатанинските сили да убият Неговия Помазаник, както допуснал да разпънат Христос. Въпреки временното тържество на дявола при разпятието на Христос, злото било победено. Бог Отец приел изкупителната жертва на Своя Син - най-добрия, най-съвършения Човек за спасението на цялото човечество. Така сега Бог приел изкупителната жертва на Цар Николай II за спасението на Русия. Самият Цар Николай II казвал: “Може би, за спасението на Русия е нужна изкупителна жертва. Аз ще бъда тази жертва. Да бъде Божията воля!¹⁵⁸”

¹⁵⁸Сергей Нилус. На Берегу Божьей Реки. Ч.2. 1992. С. 149-150

Според някои сведения, за това пророчествал преподобни Авел¹⁵⁹. Когато Император Павел I го попитал:

¹⁵⁹Преподобни Авел (1757-1841) бил известен на Екатерина II, Павел I, Александър I и Николай I, на които изказал много пророчества, включително точния ден на смъртта на Екатерина II (осем месеца предварително) и опожаряването на Москва от французите (десет години преди събитието).

На кого ще предаде Цар Александър III царското наследие?, - прозорливецът Авел отговорил:

- На Николай Втори - светия Цар, подобен на Иов Многострадални. Ще има разум Христов, дълготърпение и гълъбова чистота. [...] С трънен венец ще смени Той Царската корона. Ще бъде изкупител. Ще изкупи със Себе Си Своя народ, подобно на Безкръвната Жертва. [...] Ще бъде предаден твоя правнук, както някога Божия син на разпятие.¹⁶⁰

¹⁶⁰Фомин С.В. Россия перед Вторым Пришествием. 1993. С. 190-195.

Японският отшелник Теракуто, в 1891 г., предрекъл на Николай Александрович, бъдещия Император на Русия:

- О, ти, Небесни Избранико, о, велики изкупителю, аз ли да прорека тайната на Твоето земно битие? Ти си по-високо от всички. [...] Огромни скърби и потресения чакат Теб и Твоята страна. Ти ще се бориш за всички, а всички ще бъдат против Теб. [...] Блажен е, който полага душата си за своите приятели. Три пъти по-блажен е, който я положи за своите врагове. Но няма по-блажена жертва от Твоята - за целия Твой народ. Ще настане - Ти ще си жив, а народът - мъртъв. Но ще се сбъдне: народът спасен, а Ти свят и безсмъртен. [...] Да се принесе чиста жертва и да се извърши изкупление. Теракуто Ти каза, каквото му бе открито от Книгата на Съдбите. Тук има мъдрост и част от тайната на Създателя. Начало и край. Смърт и безсмъртие, миг и вечност.¹⁶¹

¹⁶¹ Фомин С.В. Православный Царь-Мученик. 1997. С. 499-501. Японският отшелник Теракуто е бил езичник, но и за родения Богомладенец указали влъхви, а ако на Бога е угодно и ослица ще Пророчествува, и камъни ще проговорят. (Бел. на прев.)

Както Спасителят взел върху Себе Си греха на целия свят и го понесъл на Голгота, така Цар Николай взел върху Себе Си греха на измяната на руския народ и го понесъл на Своята Царска Голгота.¹⁶² Руският народ бил нарушил клетвата от 1913 година. В постановление на Великия Московски Земски и Църковен Събор (21 февруари 1613 г.) се казвало: “Заповядано е Божият избраник, Цар Михаил Феодорович Романов, да бъде родоначалник на владетелите на Русия от род в род, с отговорност за своите дела пред

единствения Небесен цар, а който тръгне против съборно Постановление - Цар ли, патриарх ли и всеки човек, да се прокълне такъв в този век и в бъдещия, ще бъде отлъчен от Светата Троица...“¹⁶³

¹⁶²В Сръбската Православна Църква и в много епархии в Русия св. Цар Николай II е прославен именно като изкупител.

¹⁶³ Фомин С.В. Россия перед Вторым Пришествием. Переиздание Спасо-Преображенского Мгapского монастыря Полтавской епархии. С. 260.

Архиепископ Никон (Рклицкий)¹⁶⁴ казвал “За Русия била нужна изкупителна жертва и кроткият Цар безтрепетно я принесъл“¹⁶⁵.

¹⁶⁴Архиепископ Никон (Рклицкий), 1892-1976 - архиерей на Руската Православна Задгранична Църква; от 1960 г. - Архиепископ Вашингтонски и Флоридски.

¹⁶⁵Фомин С.В. Скорбный ангел. М. 2005. С. 127.

Но след разпятието на Изкупителя-Христос последвало Неговото Възкресение. За това, че на Русия е съдено чудесно Възкресение, пророчествувал преподобни Серафим Саровски. „Ще има някога Цар, Който ще ме прослави, след което ще има голям смут в Русия, много кръв ще потече поради това, че ще въстанат против този Цар и самодържавието, но Бог ще възвеличи Царя.¹⁶⁶[...] Господ ще помилва Русия; и ще я доведе чрез страдания до велика: слава.” ¹⁶⁷ По свидетелството на учителя на Царските Деца Ч.С. Гибс, станал впоследствие на Запад православен монах, самият Цар Николай II му говорел за това предсказание на преподобни Серафим и вярвал в него.

¹⁶⁶Фомин С.В. Россия перед Вторым Пришествием. 1993. С. 196.

¹⁶⁷Михаил Назаров. Вождю Третьего Рима. М. 2005. С. 950.

Същото предсказвал и свети праведен Йоан Кронщадскт „Русия, ако отпаднеш от своята вяра, [...] Бог ще отнеме благочестивия Цар и ще изпрати бич, в лицето на нечестиви жестоки, самозвани управници, които ще залеят твоята земя с кръв и сълзи“. ¹⁶⁸

¹⁶⁸Архиепископ Тихвинский Константин. Св. Иоанн Кронштадтский и Георгий Гапон.

“Предвиждам възстановяването на мощна Русия, още по-силна и могъща. Върху костите ето на такива мъченици, помни, като върху здрави основи, ще бъде издигната нова Русия. - по стар образец; силна със своята вяра в Христа Бога и в Света Троица!”¹⁶⁹

¹⁶⁹Фомин С.В. Россия перед Вторым Пришествием. 1993. С.401.

За възраждането на Русия предсказвали преподобните Анатолий и Нектарий Оптински, старец Варнава от Гетсиманския скит, светителите Серафим Софийски (Соболев) и Йоан Шанхайски (Максимович) и много други светци.¹⁷⁰

¹⁷⁰Михаил Назаров. Вождю Третьего Рима. М. 2005. С. 951.

Вярвайки в пророчествата, ние сме длъжни да помним, обаче, думите на Господа: “Понякога Аз кажа за някой народ и царство, че ще го изкореня, съкруша и погубя; но ако тоя народ, върху който съм изрекъл това, се обърне от лошите си дела, Аз отлагам злото, що съм намислил да му сторя. А понякога кажа за някой народ и царство, че ще го устроя и утвърдя; но ако той върши зло пред Моите очи и не слуша гласа Ми, ще отменя доброто, с което съм искал да го облагодетелствам “ (Иер. 18, 7-10).

Светител Серафим Софийски (Соболев) писал: “Очевидно, Господ ще възстанови Русия и тя отново ще стане велика, и ще бъде най-могъщата твърдина в света за предстоящата борба със самия антихрист и с неговите пълчища.¹⁷¹ [...] Но за да я възродим, трябва отново да се върнем към своя религиозно-нравствен идеал и на негово основание да възсъздадем царската самодържавна власт...”¹⁷².

¹⁷¹Архиепископ Серафим (Соболев). Самодержавие и спасение Рссии. М. 2008. С. 403.

¹⁷²Архиепископ Серафим (Соболев). Самодержавие и спасение Рссии. М. 2008. С. 414.

Светител Йоан Шанхайски и Сан Франциски (Максимович) казвал: “Целият народ е виновен за проливането на кръвта на своя Цар. Едни го убили, други одобрявали убийството и c това извършили не по-малък грях, трети не попречили. Всички са виновни и наистина трябва да кажем “Кръвта Му е върху нас и върху нашите чеда” (ср. Мат. 27, 25). [...] Но нека помним, че това злодеяние на целия народ. извършено в деня на св. Андрей Критски, зовящ ни към дълбоко покаяние. Нека помним, че няма предел на Божията милост и няма такъв грях, който да не може да се отмие с покаяние. Но нашето¹⁷³ покаяние трябва да бъде пълно, без всякакво самооправдание, без условности, с осъждане на себе си и на цялото зло дело от самото му начало.”¹⁷⁴

¹⁷³Ние, като потомци на българите, които са били на страната на Германия против Цар Николай II в Първата Световна Война, също трябва да принасяме покаяние.

¹⁷⁴Святитель Иоанн (Максимович). Кровь Его на нас. М. 1988.

Свидетелства за небесната слава и молитвеното застъпничество на свети Цар Николай II и Неговото свето Семейство

Сън на митрополит Макарий

Скоро след революцията в 1917 година Московския митрополит Макарий (Парвицкий)¹⁷⁵ , беззаконно отстранен от катедрата по разпореждане на Временното правителство имал видение. «Виждам, - така разказва той, - поле, а по пътечка върви Спасителят. Аз - след Него, и все повтаря: «Господи, идвам след Теб!» - а Той, обръщайки се към мен, все отговаря: «Върви след Мен!» Накрая, стигнахме до грамадна арка, разкрасена с цветя. На прага на арката Спасителят се обърна към мен и отново каза: «Върви след Мен» - и влезе в чудна градина, а аз останах на прага и се събудих. Като заспах пак, видях себе си стоящ в същата арка, а след нея със Спасителя стои Цар Николай Александрович. Спасителят казва на Царя: «Виждаш ли, в ръцете Си имам две чаши. Ето тази е горчива - за твоя народ, а другата е сладка - за теб.» Царят падна на колене и дълго моли Господа да му даде да изпие горчивата чаша вместо неговия народ. Господ не се съгласяваше, а Царят все неотстъпно молеше. Тогава Спасителят извади от горчивата чаша голям горящ въглен и го сложи в ръката на Царя. Царят започна да премества въглена от длан на длан и в същото време взе да просветлява, докато не стана целият пресветъл, като светъл дух. Тогава пак се събудих. Когато отново заспах, видях грамадно поле, покрито с цветя. Сред полето стои Царят, обграден от множество народ, и със своите ръце му раздава манна. Незрим глас в това време казва: «Царят взе вината на руския народ върху Себе си, и руският народ е простен.»»¹⁷⁶

¹⁷⁵Още от семинарските години наричан Невски.

¹⁷⁶ Протойерей Шаргунов А. И. “Чудеса царственных мучеников”, М.: Новая книга. СПб: Царское Дело, 1995.

С.А. Нилус - за видението на послушничка Олга

Две седмици прекарах в Киев¹⁷⁷, общувайки с хора с висока духовна настроеност, и там, в Киев, игумения ми предостави възможност да видя старица от Ржищевия манастир (надолу от Киев по Днепър) и при нея 14-годишната послушница Олга Зосимова Бойко. Това малограмотно селско момиче на 21 февруари тази година, във вторник от втората седмица на Великия Пост, изпаднало в състояние на дълбок сън, продължил с неголеми прекъсвания до самата велика събота, всичко точно четеридесет дни. По време на този сън при пробужданията, последните две седмици и спяща, тя се хранела само със светите Христови Тайни. Във велика събота Олга се събудила окончателно, станала, умила се, облякла се, помолила се на Бога отишла на своето клиросно послушание и стояла през цялата Пасхална служба без да сяда, въпреки уговарянията. По време на този сън Олга имала видение на задгробния живот и говорела спяща и когато се пробуждала, какво е видяла, а думите й записвали. В Киев записах нейните думи и думите на нейната старица, главното от което повествувам сега и на Вас.

¹⁷⁷През април 1917 г. - бел. на съст.

Във вторник от втората седмица на Великия Пост, в 5 часа сутринта Олга отишла в молилнята (псалтирнята) и, като положила три земни поклона, се обърнала към сестрата, която тя трябвало да смени, и казала: “Моля за прошка и благословете, майко, аз ще умирам...” Сестрата й отговорила: “Бог ще благослови... на добър час. Ти би била щастлива, ако би умряла в тези години”. След това Олга легнала да спи на кревата в псалтирнята и заспала. В шест часа сестрата взела да буди Олга, после я будили други сестри и не можали да я събудят; след някое време дишането й спряло и лицето й придобило мъртвешки вид. Два часа след това тя проговорила насън: “Господи, как съм заспала!” И започнала отново да диша. В сънно състояние много говорела на глас в присъствие на сестрите. Така продължило три денонощия, след което тя се събудила и казала следното: “Седмица преди това видях насън Ангел, който ми каза, че след седмица, във вторник, трябва да отида в псалтирнята Да умирам, но да не казвам за този сън. Когато във вторник отивах към псалтирнята. видях сякаш пес, бягащ на две лапи и уплашена се хвърлих към псалтирнята. Там в ъгъла, където са иконите, видях свети Архистратиг Михаил, отстрани смъртта с коса; изплаших се, прекръстих се, после легнах на кревата, мислейки вече да умра. Смъртта се приближи към мен и се лиших от чувства.“ След това дошъл свети Ангел, който започнал да я води по разни светли и тъмни места, Всички видения на Олга няма да Ви описвам, тъй като те много приличат на всички видения от подобен род. Ще Ви опиша само най-важните, имащи отношение към нашето време.

“И аз видях, - каза Олга, - зад голям ров много хора, оковани с вериги. Попитах, що за хора са това. “Това са тези хора. - беше ми отговорено, - които ще приемат печата на антихриста...” След това стигнах до тъмно място и спрях. Там видях забележително красив млад човек, около 28- годишен, в червено облекло. Той бързо претича покрай нас и когато погледнах след него, той ми се стори вече не човек, а дявол. Попитах Ангела: “Кой е това?” и Ангелът отговори, че това е самият антихрист, който ще мъчи Христовите последователи заради вярата, заради Църквата, заради божието Име. След това видях необикновена светлина и в тази светлина имаше голяма кристална маса, но тази маса не се виждаше поради множеството плодове върху нея. До масата седяха в разноцветни блестящи дрехи свети апостоли, пророци, мъченици и всички светии. Встрани над тях в небесна височина в ослепителна светлина на неописуемо дивен Престол седеше Спасителят, а близо до Него, до дясната Му ръка, беше нашият Цар, обкръжен от ангели. Царят беше в пълно царско одеяние, светла бяла порфира, корона, със скиптър в ръка... И аз чух, как беседваха помежду си мъчениците, радвайки се, че настъпва последно време, и че числото им ще се умножи. Те говореха, че ще мъчат християните заради Христовото Име и заради неприемането на печата, и че църквите и манастирите скоро Ще бъдат унищожени, а живущите в манастирите ще бъдат изгонени, че ще мъчат не само духовенството и монашеството, а и всички, които няма да поискат да приемат печата и Ще отстояват Христовото Име, вярата, Църквата... Чух, как те говореха, но не много ясно, че ако Господ не удължи срока, краят на всичко земно ще бъде в 22-ра година. След това чух, че при антихриста светата Киевска Лавра ще се издигне във въздуха, всички свети угодници ще отидат със своите тела на небето и всички, живущи на земята, избрани от Бога, ще бъдат взети във въздуха, тоест на небето”...

На 1 март, в сряда вечерта, Олга се събудила и казала: „Вие ще чуете, какво ще стане в 12-ия¹⁷⁸ ден”. В самия този ден в Ржищев узнали по телефона от Киев за отречението на Царя от Престола. Когато в този ден вечерта Олга се пробудила, старицата се обърнала към нея и с вълнение й разказала. Олга отговорила: “Вие едва сега разбрахте, а у нас там отдавна говореха за това, отдавна се чуваше. Царят там отдавна седи с Небесния Цар”. Старицата попитала: “Каква е причината за това?” Олга отговорила: “Същото, каквото е било и за Небесния Цар, когато Го отхвърлили, хулели и разпънали. Нашият Цар, - казала тя, - е мъченик“. - “Какво сега ще стане?” - попитала старицата. Олга потръпнала и отговорила: “Молете се, молете се, последно време е”. - "Кой ще бъде сега след Царя?” - попитали Олга. - “Няма да има вече Цар, - отговорила Олга, - ще има антихрист, а засега ще има ново управление”. - “Това за по-добро ли ще бъде?” - “Не, - казала, - новото управление ще свърши своите дела и ще се заеме с манастирите, гответе се всички за странстване”. - “Какво странстване?” - “После ще видите.” - “А какво ще взимаме със себе си?” - “Само торбичка.” - “А какво ще понесем в торбичката?” Тогава Олга казала на старицата една старческа тайна (и старицата, и Олга получавали духовно обгрижване у старец в Голосеевския манастир, схийеромонах Алексий, починал през март 1917 г.) и добавила, че всички ще вземат същото. От това старицата разбрала, че всеки ще вземе своите дела...

- “А какво ще правят с манастирите?” - попитала старицата.

- “Същото, каквото и с църквите,” - отговорила Олга.

- „Нима само манастирите ще гонят и ще притесняват? Всички ще гонят, които ще отстояват Христовото Име и които ще се противят на новото управление и на жидовете (евреите). Не само ще притесняват и ще гонят, а и по ставите ще режат, мъчените няма да чувстват болка (сякаш режат сухо дърво), помнейки за Кого страдат”. Старицата пита: „Защо ще разоряват манастирите?” - “Защото в манастирите живеят или се смятат за живущи заради Бога, а такива трябва да бъдат изгонени.” - “Но ние, - казала старицата, - и в манастирите един другиго гоним.” - “Това, - отговорила Олга. - не се вменява.” Сестрите при това съжалили Царя и казали: “Бедният, бедният, нещастен страдалец”. Олга се усмихнала и казала: “Напротив, от щастливите най-щастлив. Той е мъченик. Тук ще пострада, а там с Небесния Цар ще бъде”.

Сергей Александрович Нилус, 6 август 1917 г.¹⁷⁹

¹⁷⁸12-ия ден на нейния сън – бел. на съст.

¹⁷⁹Фомин С.В. Россия перед Вторым Пришествием. Переиздание Спасо-Преображенского Мгарского монастыря Полтавской

Това е най-важното от видението на послушница Олга бойко от Ржищев манастир, Киевска епархия.

Свети Серафим Саровски утешава Царското Семейство

През май 1917 г. в Саровския манастир един почтен старец архимандрит ми предаде забележително видение:

В дни на дълбока негова скръб за царствените страдалци, когато се молел със сълзи, по време на молитва заспал. Вижда, че се намира в Царско Село, където над Александровския дворец се извисява светъл лъчезарен стълб, стигащ до небето. След това старецът се приближава към двореца, където вижда чудно видение: до писмена маса седи Императорът, зает е писмена работа; до друга неголяма масичка седи Цесаревич Алексей Николаевич и чете книга; пак там наблизо Императрицата с дъщерите си седи с ръкоделие, а сред тях се намира светообразният старец преподобни Серафим, Саровски Чудотворец, говорейки свои духовни наставления и утешения. Когато свети Серафим видял архимандрита, приближил до него и казал: “Не скърби, отец, не унивай, Бог няма да остави Своите избрани и любими чеда. Той има сила да направи всичко, за да ги изскубне от злодеите, но им желае не земно щастие, а небесно. За Господа е по-лесно да изпрати легиони ангели и да унищожи всички техни врагове, отколкото за нас да кажем дума, но Той само ще отнеме разума от враговете им, за да погубят сами себе си. Господ ме изпрати засега до време да утешавам, ободрявам и охранявам царствените страдалци, тъй като духът е бодър, а плътта е немощна, нуждае се от нашата небесна помощ в трудни минути на скърби. Виждаш ли лъчезарната светлина, изхождаща от лицата на царствените страдалци, това е знак, че те се намират под особено Божие попечение, като праведници. Както от началото на света всички праведници са били хулени, обиждани, оклеветявани от беззаконни хора, последователи на първия лъжец и измамник дявола, така и тези праведни царствени страдалци ги хулят, унижават, оклеветяват, обиждат зли хора, подстрекавани от същия световен злодей, който подстрекавал против праведниците и против Самия Творец и Бог наш Христос Животодавец. Погледни лицето на Царицата и ще видиш изхождаща от него по-ярка светлина отколкото от другите, това е знак, че тя повече от всички носи клевети и незаслужени обвинения от последователите на световния клеветник”.

Това видение бе направило твърде силно впечатление на стареца архимандрит, така че когато разказваше, не можеше да удържа сълзите си.

Каноны и Акафисты

Акафист Святому страстотерпцу Царю

Николаю Второму

Кондак 1

Избранному сыну Руси Православныя, на служение народу своему свыше от Бога посланному, великому Российскому Царю-великомученику Николаю от скверных устен дерзаем принести пение хвалебное, да приимет Господь покаяние сокрушенное за грех отцев наших, клятву преслушавших и Божия Помазанника убиению не возбранивших, да зовем ему:

Радуйся, Николае, благоверный Царю и великий страстотерпче!

Икос 1

Яко Ангел светлый явился еси во дни испытаний страны Российския, егда вступил еси на престол отцовский по безвременней кончине венценоснаго родителя твоего, знаменуя тем скорбное царства твоего и крестнаго пути начало, сего ради вопием ти:

Радуйся, Творцом Богом на царское служение предызбранный;

радуйся, угодникам Божиим прежде рождества твоего в видениях предуказанный.

Радуйся, скипетр и державу царския от юности в руце свои приемый;

радуйся, с сими Крест Христов на рамена своя подъемый.

Радуйся, до конца жития его пронесый, взирая на Подвигоположника своего;

радуйся, мужеству и терпению наученный от Царственнаго родителя твоего.

Радуйся, Николае, благоверный Царю и великий страстотерпче!

Кондак 2

Видяще бедствие народа православнаго, за безверие во гресех погибающаго и от лютых врагов нападствуемаго, на князи, сыны человеческия, не надеялся еси, обаче все упование возложил еси, Царю Николае, на вся Могущаго, выну взывая ко Господу о людех, тебе вверенных: Аллилуиа.

Икос 2

Разумев, Царю Николае, яко угодники Божии велие имеют дерзновение в молитвах за Русь Святую у Престола Царя царствующих, святых множество прославил еси; сего ради и мы тебе ныне, якоже некогда и ты ко оным, взываем и молимся:

Радуйся, Господа во святых Его прославивый;

радуйся, тем велию любовь к Нему показавый.

Радуйся, яко закон любве Евангельский исполнил еси;

радуйся, яко храмы Божии благолепно украшал еси.

Радуйся, яко образ жития благочестиваго паче почестей мирских возлюбил еси;

радуйся, яко благочестием твоим и нам подражания образ явил еси.

Радуйся, Николае, благоверный Царю и великий страстотерпче!

Кондак 3

Сила Вышняго чудесно явися ти, егда молитвами Серафима преподобнаго чудотворца, егоже прославил еси, Господь Наследника престола Российскаго дарова тебе; о сем радующеся зовем: Аллилуиа.

Икос 3

Имея велию любовь ко Господу, во всем Ему угодити потщался еси, сего ради и Господь, видя добродетели твоя, яви ти волю святую Свою, да, ведая благое изволение Божие, право ступаеши на всех стезях своих. Таковому еже о тебе попечению Божию дивящеся, вопием:

Радуйся, послушание приемый от Отца Небеснаго нести благое иго Христово;

радуйся, послушание сие соблюдый даже до смерти, смерти же крестныя.

Радуйся, яко николиже противу повеления Господня что сотворил еси;

радуйся, яко волю свою пред Создателем нивочтоже вменил еси.

Радуйся, не людем, но Богу, якоже апостол Павел, угождати восхотевый;

радуйся, сим благодать велию, яко истинный раб Господень стяжавый.

Радуйся, Николае, благоверный Царю и великий страстотерпче!

Кондак 4

Бурю внутрь имея помышлений сумнительных, благоверный Царю, зряще смуту велию и Церкве нестроение, рекл еси ко архиереом: аще восхощу царства земнаго отрещися и образ ангельский восприяти, да вам Патриархом стану, приимите ли мя? Тии же умолчаша. Скорбя же за Отечество свое, изшел еси оттуду, вопия горце в сердце своем: Аллилуиа.

Икос 4

Слышав, Царю Николае, яко люди злы неправедно поношаху тя и супруги твоея Царицы Александры имя честное, ничтоже отвещал еси им, царя Давида помышляя, о Семее рекшаго: оставите, да сей злословит Давида, яко Господь повеле ему сие творити. Сего ради призре Господь на уничижение твое, возвыси бо тя паче иных царей земных, якоже и Давида иногда, да вси восхваляют тя сице:

Радуйся, кротостию и незлобием Царю-псалмопевцу уподобивыйся;

радуйся, ревностию о Бозе Давиду подражавый.

Радуйся, яко врагом своим за зло отмщения не воздал еси;

радуйся, яко сим веру ко вся в деснице Своей содержащему показал еси.

Радуйся, смиренномудрием своим духа гордыни низложивый;

радуйся, незлобием велиим и Ангелов удививый.

Радуйся, Николае, благоверный Царю и великий страстотерпче!

Кондак 5

Боготечной звезде, путь в горняя указующей, уподобился еси, Николае, в житии твоем, пекийся о людех царствия твоего, яко ин никтоже когда; не вкушая брашна, дондеже последний из воев ополчения твоего напитан будет. О сем дивящеся, зовем: Аллилуиа.

Икос 5

Видевше отроковицы, чада твоя, чистое и непорочное житие твое, не восхотеша женихов именитых, богатства и почестей мирских, имуще пред собою благочестия пример и добродетели, отца своего, емуже вопием:

Радуйся, не токмо семьи, но и всея России отец чадолюбивый;

радуйся, супруг верный и родитель благочестивый.

Радуйся, от корене благаго благия ветви, чада твоя, израстивый;

радуйся, яко тыя ветви принесоша благочестия плод, прославляюще отца своего.

Радуйся, яко семью твою образом Церкви Христовой явил еси;

радуйся, яко целомудренным житием твоим народ твой ко благочестию наставил еси.

Радуйся, Николае, благоверный Царю и великий страстотерпче!

Кондак 6

Проповедницы воли Господни быша святыя Его, темже рече Серафим преподобный: будет Царь, иже мя прославит, по сем же смута велия на Русь приидет, зане восстанут на Царя того и державу его, и восставши погибнут, Царя же Господь возвеличит. Сбывшуся же пророчеству сему, радующеся зовем: Аллилуиа.

Икос 6

Возсиял еси яко солнце праведностию своею, Царю Николае, Иову Многострадальному уподобляяся, емуже и подобен по множеству скорбей обрелся еси, с кротостию приемля злая и благая от руки Господни. Рекл бо еси: имам веру непоколебиму, яко судьба России, такожде моя и семьи моей выну в руце Господни содержатся. Сие же упование не посрами тя, тем восхваляюще вопием ти:

Радуйся, якоже Иов от Бога славою и богатством возвеличенный;

радуйся, из руки Божией злая якоже благая приемый.

Радуйся, яко за скорби и поношения Бога благодарил еси;

радуйся, яко и в помыслах на Господа не возроптал еси.

Радуйся, в уповании на Бога столпе непоколебимый;

радуйся, по искушении якоже Иов Самим Богом утешенный.

Радуйся, Николае, благоверный Царю и великий страстотерпче!

Кондак 7

Хотяще отвратити гнев Божий, на народ Российский за отступление от Бога излиянный, рекл еси: несть таковыя жертвы, юже аз не принесл бых за благо Отечества моего; и прият Господь жертву твою, Емуже вовеки зовем: Аллилуиа.

Икос 7

Новое откровение Божие бысть ти, егда вшедшу ти с Царицею к блаженней Параскеве, показуя смиренномудрие свое, сел еси на пол по повелению старицы Господни; та же прорече ти кончину мученическую, повелев, егда приидет час, престола Царскаго отрещися; о сбытии словесе сего дивящеся, вопием:

Радуйся, яко прозорливый Авель за столетие провиде скорбное житие твое;

радуйся, яко преподобный Варнава Гефсиманский велию славу имени твоему прорече.

Радуйся, при жизни от затворника Агапия славословие, яко великомученик услышавый;

радуйся, со смирением от старцев схимников земное поклонение приемый.

Радуйся, от святых угодников Божиих на подвиг благословленный;

радуйся, сих молитвами свыше от Бога на страдания укрепленный.

Радуйся, Николае, благоверный Царю и великий страстотерпче!

Кондак 8

Странно и недоразумеваемо сильным мира сего бысть житие твое, како посещению храмов Божиих прилежал еси, моляся на всяк день Богу пред начатием дел своих. Сему подражати ищуще, вопием и мы Господеви: Аллилуиа.

Икос 8

Весь себе самаго на служение Господу и народу своему освятивый, рекл еси, Царю Николае: не положу оружия моего, дондеже последний из врагов на земли Русской истребится; людие же едиными усты отвещаша ти: Боже, Царя храни, - якоже древле иудеи: осанна Сыну Давидову вопияху, да вскоре: распни Его возопиют; сие поминающе зовем:

Радуйся, Христу подобяся себе в жертву за грехи людския принесый;

радуйся, добровольне на Голгофу Российскую возшедый.

Радуйся, яко никтоже изочтет болезни и борения твоя, егда царства земнаго отреклся еси;

радуйся, яко в нощь тую якоже Господь в Гефсимании молился еси.

Радуйся, иже от слуг неверных, якоже Спаситель Иудою, лестию лобзанный;

радуйся, якоже Христос тогда, всеми оставленный и други твоими преданный.

Радуйся, Николае, благоверный Царю и великий страстотерпче!

Кондак 9

Всякое естество Ангельское удивися высоте смирения твоего, зане Сыну Божию уподобился еси. Якоже Христос за род человеческий смерть поносную прият, да грехи наша Своею Кровию омыет, тако и ты за беззакония народа своего в Господе нашем себе самаго в жертву принесл еси. Преклоняющеся высоте подвигов твоих зовем: Аллилуиа.

Икос 9

Вития многовещанныя суетнаго мира сего не прияша величия твоего, Царю; не бо разумеша, како человек немощен сый, возмогл еси в лице святых обрестися и Царю славы предстати. Сих посрамление зряще, восклицающе рцем:

Радуйся, Царю православный, венцем терновым от Бога увенчанный;

радуйся, за други, паче же и за враги своя душу предавый, да вся с собою во Отечество Небесное приведеши.

Радуйся, яко по словеси Христову, большия любве никтоже имать, юже явил еси;

радуйся, яко кровию своею со всеми новомученики Российскими грехи России омыл еси.

Радуйся, от престола и скипетра добровольно отрекийся, да нас научиши не домогатися власти в мире сем;

радуйся, от царскаго Помазания Святаго Духа никогдаже отрекийся, да нас научиши верности Христу Богу.

Радуйся, Николае, благоверный Царю и великий страстотерпче!

Кондак 10

Спасти хотя удел Пресвятыя Богородицы, страну нашу Российскую, избрал еси в видении дивном, от Бога посланном, чашу горькую страданий и мук крестных, помышляюще в сердце своем: погибну аз, да спасена будет страна моя; чашу, юже послал ми Господь, не имам ли пити ю? Темже, поминающе Спасителя своего вопиял еси: Аллилуиа.

Икос 10

Стена еси тверда и ограждение непоколебимое, Царю православный, для Отечества своего. Предан бо сый, обманут же и оставлен всеми, не оставил еси молитвы своея, скорбя и сетуя за царство Российское, в бездне пороков гибнущее. Сего ради и мы из мрака греховнаго взываем ти:

Радуйся, яко агнец на заклание веденный;

радуйся, от беззаконных слуг антихриста заушенный.

Радуйся, Царю, чашу горькую предательства, оцет с желчию вкусивый;

радуйся, мучителей твоих Евангельски простивый.

Радуйся, от врагов, клеврет сатанинских убиенный;

радуйся, якоже тучное всесожжение ко Престолу Вседержителя вознесенный.

Радуйся, Николае, благоверный Царю и великий страстотерпче!

Кондак 11

Пение всякое не довлеет к восхвалению чудес твоих, Царю Николае, егда ныне, предстоящи у Престола Господня, ходатайствуеши о стране твоей и людех ея, всем же притекающим к тебе скорую помощь подаеши. Сего ради и мы к тебе прибегаем, помощи твоея небесныя чающе, Богу же зовуще: Аллилуиа.

Икос 11

Яко светоприемную свещу на свещнице высоцем, да светит всем, поставленную, поминаем тя, великий Царю Российский, и со слезами припадающе, молим: спаси предстательством своим страну Российскую, по слову преподобнаго твоего под игом бесовским доныне томящуюся, и изведи из сего плена вавилонскаго сынов Российских, да возможем невозбранно звати ти:

Радуйся, яко от рук беззаконник, якоже некогда святый князь Андрей Боголюбский кончину приял еси;

радуйся, яко вторый Николай чудотворец на Руси явился еси.

Радуйся, яко сын твой вторый Димитрий царевич явися;

радуйся, яко супруга твоя древней Александре царице уподобися.

Радуйся, яко дщери твоя Христу уневестишася и в чертог Небеснаго Жениха взыдоша;

радуйся, яко верныя слуги твоя к лику мученик причтошася.

Радуйся, Николае, благоверный Царю и великий страстотерпче!

Кондак 12

Благодать отъят от России Господь во дни тыя, посла же карающую десницу Свою, правителей безбожных, да накажет народ непокорный за преслушание клятвы, древле отроку Михаилу Романову данной; сего ради реки крови потекоша, за убиение Помазанника Господня излиянныя, и бысть на Руси тьма великая, казнь египетская. Сего ради взываем: из тьмы зол сих возведи ны, угодниче Божий, кающихся и вопиющих Богу: Аллилуиа.

Икос 12

Поюще славную кончину твою, Царю Николае, семьи твоея и верных слуг твоих, преклоняем колена наша, не смеем бо возвести очеса наша от земли безмерных ради беззаконий наших, и просим от тебе заступления и скудными словесы глаголем и вопием:

Радуйся, Богу угодивый и козни диавола посрамивый;

радуйся, венец царский на венец мученический пременивый.

Радуйся, тем велие дерзновение ко Христу Богу возымевый;

радуйся, униженный на земли и возвеличенный на Небеси.

Радуйся, с лики святых Русских Господеви молящийся;

радуйся, купно с ними прощение народу Российскому ходатайствующий!

Радуйся, Николае, благоверный Царю и великий страстотерпче!

Кондак 13

О святый великомучениче и страстотерпче благоверный Царю Николае, просим и молим тя: предстояще ныне Престолу Пресвятыя Троицы, исходатайствуй у Господа отпущение грехов народу Русскому и испроси у Царя царей, да возставит царство православное в страждущей стране Российской, да посрамятся вси врази, хотящии нам злая и да вопиет во веки Русь Святая: Аллилуиа.

Этот кондак читается трижды, затем 1-й икос «Яко Ангел светлый …» и 1-й кондак «Избранному сыну Руси …».

Молитва

О святый великий Российский Царю и страстотерпче Николае! Вонми гласу моления нашего и вознеси ко Престолу всевидящаго Господа стенания и воздыхания народа Русскаго, некогда богоизбраннаго и благословеннаго, ныне же падшаго и от Бога отступившаго. Разреши клятвопреступление, доселе тяготеющее над народом Русским. Тяжко бо согрешихом, отступивше от Царя Небеснаго, оставльше веру православную на попрание нечестивых, преступльше клятву соборную и не возбранивше убиению твоему, Семьи твоея и верных слуг твоих.

Не бо послушахом повеления Господня: «Не прикасайтеся помазанным Моим» паки же Давиду глаголющу: «Иже прострет руку на Помазанника Господня, не Господь ли поразит его?» И се ныне достойная по делом нашим приемлем, тяготеет бо даже до дне сего на нас грех царския крови пролития.

Доныне оскверняются святыни наши. Блуд и беззаконие не оскудевают от нас. Чада наши преданы на поругание. Вопиет к небу кровь невинная, на всякий час в земле нашей проливаемая.

Но виждь слезы и сокрушение сердец наших, каемся бо, якоже киевляне некогда пред князем Игорем, ими умученным; якоже владимирцы пред князем Андреем Боголюбским, ими убиенным, и просим: умоли Господа, да не отвратится от нас до конца, да не лишит народ Русский великаго избранничества Своего, но да подаст нам разум спасения, во еже восстати нам из глубины падения сего.

Имаши бо, Царю Николае, дерзновение велие, ты бо кровь свою пролиял еси за народ свой, и душу положил еси не токмо за други, но и за враги своя. Сего ради предстоиши ныне в Невечернем Свете Царю Славы, яко верный слуга Его. Буди нам ходатай и заступник, и охранитель. Не отвратися от нас, и не остави нас на попрание нечестивых. Даруй нам силы на покаяние, и правосудие Божие приклони на милосердие, да не погубит нас до конца Господь, но да вся простит и милостивно помилует, и спасет землю Русскую и народ ея. Да избавит же Отечество наше от постигших бед и напастей, возродит веру и благочестие, восставит же престол Царей православных, еже сбытися пророчествам угодников Божиих. И да прославят люди Русские по всей вселенней всехвальное имя Господне и верно послужат Ему до скончания века, воспевая славу Отцу и Сыну и Святому Духу ныне и присно и во веки веков. Аминь.

Източник: монах Мартиниан (Боянов). Свети Цар Николай II. Житие, чудеса и акатист. Издателство Библиотека "Тържество на Православието". София 2010. сс. 5 – 168.