Св. Мелитон Сердикийски (Сардийски) († 1 април, ок. 110 - ок. 190)
Към християнските апологети от II в. трябва да бъде отнесен и св. Мелитон, епископ на гр. Сарди (в Лидия, Мала Азия), който е бил един от най-бележитите пастири на Източната църква и учен писател на своето време. Запазените известия за живота му са оскъдни. Откъслечни сведения има в Църковната история на Евсевий Кесарийски.
Като епископ на гр. Сарди, според свидетелството на Евсевий, той обърнал през времето на Антонин Пий (138-161 г.) върху себе си вниманието на широк кръг люде, а през време на царуването на Марк Аврелий (161-180 г.) той стоял на висотата на своята слава: Евсевий го поставя редом със съвременниците му Хегезип, св. Дионисий Коринтски, св. Аполинарий Иераполски, св. Ириней Лионски и др. като един от представителите на здравата вяра и верните пазители на църковното предание.
В един откъслек от съчинение на св. Мелитон, запазен у Евсевий, сам той свидетелствува, че предприел пътешествие в Палестина, за да се запознае непосредствено с местата, където са станали свещените събития за нашето спасение, а също и да установи автентичността на старозаветните свещени книги.
След мъченическата смърт на епископ Сагарис, когато проконсул на Мала Азия бил Сервилий Павел (очевидно Сергий Павел, както го посочва Руфин Аквилейски, защото проконсул на Мала Азия под името Сервилий Павел не е известен, св. Мелитон взел участие във вълнуващия през това време Лаодикийската църква спор за празнуването на Пасхата, като написал по този повод съчинение "За Пасхата" и защитил малоазийската практика. Пак според свидетелството на Евсевий св. Мелитон представил на император Марк Аврелий около 170-171 г. реч в защита на християнството.
Св. Мелитон завършил своя земен живот в Сарди. Годината на смъртта му не е известна.
Съчинения
1. Незапазени съчинения
Сведения за литературно-богословската дейност на св. Мелитон черпим почти изключително от Църковната история на Евсевий Кесарийски; Евсевий изброява 20 съчинения на св. Мелитон, без да претендира, разбира се, за пълна изчерпателност. Освен това, своя списък Евсевий е съставил без определен план: съчиненията на св. Мелитон не са подредени нито в хронологически ред, нито по характера на съдържанието им. Преподобни Анастасий Синаит в VII в. споменава две съчинения на св. Мелитон, които не са посочени от Евсевий6.
Съчиненията на св. Мелитон, посочени от Евсевий Кесарийски, са следните:
1) Две книги "За Пасхата",
2) "За истинския начин на живот и за пророците" (вероятно е насочено против монтанистите),
3) "За Църквата",
4) "За неделния ден",
5) "За вярата на човека",
6) "За творението" (на човека),
7) "За послушанието спрямо вярата" (срв. Римл. 1:5),
8) "За ума",
9) "За душата и тялото",
10) "За кръщението",
11) "За истината",
12) "За вярата и родословието на Христа",
13) "За пророчествата" (вероятно и това съчинение е насочено против монтанистите),
14) "За гостопремството",
15) "Ключ",
16) "За дявола",
17) "За Откровението на Иоана",
18) "За Боговъплъщението",
19) "Защитителна реч" - апология на християнската вяра, отправена до Марк Аврелий, от която са запазени у Евсевий Кесарийски три откъслека,
20) "Извлечения от Закона и пророците за нашия Спасител и нашата вяра". Съдържа най-древния списък на старозаветните свещени книги.
Освен изброените от Евсевий съчинения преп. Анастасий Синаит посочва още две:
1) "За страданията" (на Христа) и
2) "За въплъщението на Христа" (насочено против гностика Маркион).
2. Запазени съчинения и откъслеци под името на св. Мелитон
Нито едно от посочените от Евсевий Кесарийски и преп. Анастасий Синаит съчинения на св. Мелитон не е запазено, с изключение на няколко незначителни откъслеци (РG, t. 5, соl. 1208-1232). Но освен тях запазени са още няколко откъслеци на гръцки и сирийски език, които носят също името на св. Мелитон7:
1) В гръцките катени (глоси) на Битие се съдържат четири схоли с името на св. Мелитон, които разглеждат жертвоприношението на Исаака като предобраз на Христовото разпятие.
2) Един интересен откъслек под заглавие "За кръщението" е открит и издаден от кардинал Pitra 8.
3) В един ръкопис на сирийски език от VI или VII в., открит в 1842 г. от английския учен Таттам в намиращата се в Британския музей в Лондон нитрийска библиотека и издаден почти едновременно в 1855 г. от Cureton и от кардинал Pitra, се съдържа една апология на сирийски език с наслов: "Реч на Мелитон философ, която той е държал пред император Антонин". Апологията обаче не съдържа нито един от запазените у Евсевий Кесарийски три откъслека. Представлява завършено цяло, затова не може да се отъждествява със споменатата от Евсевий апология. Предполага се, че това е някое друго съчинение на Мелитон, например "За истината", погрешно само наречено апология, или че Мелитон е подал една апология до император Антонин Марк Аврелий, за да измоли снизхождение за гонените християни. Като бил допуснат да се яви лично пред императора, имал устно обяснение с него за същността на християнската вяра. Това, което било казано устно, Мелитон го изложил след това писмено в по-свободна и рязка форма9.
4) Освен посочената апология на сирийски език са запазени още четири откъслеци с името на св. Мелитон: а) Из трактата за душата и тялото, б) Из словото за кръста, в) За вярата, г) За страданията на Господа.
5) От XVI в. е известен един ръкопис в Париж под името на св. Мелитон "Ключ на Свещ. Писание." Кардинал Питра смята този ръкопис за превод на Мелитоновото съчинение "Ключ".
6) В 1940 г. C Bonner открил гръцки кодекс от IV в., който съдържа почти пълния текст на проповедта на св. Мелитон за Христовите страдания. Издаден е в 1940 г. в Лондон и в 1966 г. в Париж10.
7) В 1972 г. белгийският йезуит о. Michel van Esboeck открил в библиотеката на Тбилиси ръкопис, в който се съдържа в 12 колони преводът на грузински език проповедта на св. Мелитон "За душата и тялото и за страданията Господни". Издаден е в същата година в Брюксел от Есбрук11.
От направения преглед на заглавията на съчиненията на св.Мелитон се вижда, че той е бил един от най-плодовитите и разностранни писатели и богослови на древната Църква.
© "Патрология, живот, съчинения и учение на църковните отци, учители и писатели" от проф. Илия Цоневски, "Синодално издателство" София, 1986 година.
Прочети повече: http://www.pravoslavieto.com/life/04.01_sv_Meliton_Sardikijski.htm