Св. грузинска царица Тамара († 1 май, 1166 - 1213 )
Света Тамара се родила през 1166 г.. Тя била дъщеря на грузинския цар Георги III (1155–1184 г.) и царица Бурдухан. В реч пред царския двор и народа царят обявил, че ще дели трона с дъщеря си от деня, в който тя навърши дванадесет години.
Царският двор единодушно изразил своята преданост и служение към света Тамара, след което баща и дъщеря управлявали страната заедно в продължение на пет години. След смъртта на цар Георги през 1184 г. царският двор в страната признал младата Тамара за единствена владетелка на цяла Грузия. С този акт царица Тамара на осемнадесет годишна възраст била утвърдена за владетелка на цяла Грузия.
В началото на своето царуване Тамара свикала църковен събор и се обърнала към духовенството с мъдрост и смирение: „Съдете според правдата, като утвърждавате доброто и осъждате злото“, съветвала тя. „Започнете с мене – ако съгреша, нека бъда подложена на наказание, защото царската корона е дадена свише в знак на божествено служение. Не позволявайте нито богатството на по-знатните, нито нищетата на народа да възпрепятстват работата ви. Вие чрез слово, а аз чрез дела, вие чрез проповед, а аз чрез закона, вие чрез възпитание, а аз чрез образование ще се грижим за онези души, които Бог ни е поверил и заедно ще спазваме Божия закон, за да избегнем вечното осъждане: вие като свещеници, а аз като владетел, вие като ръководители на доброто, а аз като страж на това добро.
Църквата и царският двор избрали годеник на Тамара – Юрий, син на княз Андрей Боголюбски от Владимир-Суздал (в Грузия Юрий бил известен като „руският Георги“). Красивият Георги Руси бил доблестен войник и под негово командване грузинците победили в много битки. Но бракът му с Тамара разкрил много от по-грубите страни на характера му. Често се напивал и клонял към непристойни дела. В крайна сметка царският съвет го изпратил далеч от Грузия в Константинопол, с щедра отплата. Много владетели от Близкия Изток били привлечени от красотата на царица Тамара и искали да се оженят за нея, но тя отхвърлила техните предложения. Накрая, по настояване на царския двор, тя се съгласила да се омъжи втори път, за да подсигури запазването на династията. Този път обаче тя помолила леля си Русудан (сестрата на цар Георги III), да ѝ намери годеник. Човекът, когото тя избрала, Давид-Сослан Багратиони, бил син на осетинския владетел и потомък на цар Георги I (1014–1027).
По време на царуването на света Тамара Грузия била често в опасност от външни врагове. През 1195 г. обединена мюсюлманска армия под ръководството на атабег[1] Абу Бакр от персийски Азербайджан застрашавала Грузия. По заповед на царица Тамара бил издаден призив за всенародно въоръжение. Вярващите били призвани от митрополит Антоний Чкондиди да извършват всенощни бдения и литургии и щедро да раздават милостиня на бедните, така че и те, почивайки си от тежките трудове да се молят. След десет дни армията била подготвена, а царица Тамара се обърнала към грузинските войници за последен път преди началото на битката: „Братя мои! Не позволявайте на сърцата ви да треперят пред множеството врагове, защото Бог е с нас! Уповавайте само на Бога, обърнете сърцата си към Него в правда и отправете надеждата си към силата на Христовия Кръст и към Пресветата Богородица!“.
Като свалила обувките си, царица Тамара се изкачила боса на хълма до Метехийската църква на Пресвета Богородицата (в Тбилиси) и коленичейки пред нейната икона, се молила непрестанно, докато не дошла добрата новина: битката край Шамкори приключила с категорична победа на православната грузинска армия.
След този първоначален успех грузинската армия имала поредица от победи над турците, а съседните страни започнали да смятат Грузия за покровителка на цялото Задкавказие. Военните ѝ успехи смаяли ислямския свят. Султан Рукн ал Дин бил сигурен, че обединените мюсюлмански сили могат окончателно да решат въпроса за властта в региона. Той тръгнал към Грузия около 1203 г., водейки многочислена армия.
Озовавайки се в близост до Басиани, Рукн ал-Дин изпратил пратеник до царица Тамара с дръзкото искане да се предаде без бой. В награда за своето послушание, султанът обещавал да се ожени за нея, при условие че тя приеме исляма; ако Тамара оставела християнството, той щял да я присъедини към останалите нещастни наложници в своя харем. Когато пратеникът отговорил на искането на султана, един благородник Закария Мхаргрдзелидзе бил толкова възмутен, че го ударил по лицето.
По заповед на царица Тамара царският двор връчил щедри подаръци на посланика и го изпратил придружен от един грузински пратеник и писмо с отговор. „Вашето предложение показва вашето богатство и многобройната Ви армия, но не отчита Божията справедливост“, писала Тамара, „Аз не се осланям на някоя армия или нещо светско, а на всемогъщата Божия десница и на безграничната закрила на Кръста, който вие проклинате. Божията воля – а не вашата – ще се изпълни, и Божия справедливост – а не вашата ще възтържествува!“
Грузинската армия била свикана незабавно. През това време Царица Тамара усърдно се молела за победа пред иконата на Пресвета Богородица, след което боса, повела войската си към градските портите.
Поставяйки цялото си упование на Господа и с пламенните молитви на царица Тамара, грузинската армия тръгнала към Басиани. Врагът бил разбит. Победата при Басиани била значимо и велико събитие не само за Грузия, но и за целия християнски свят.
Военните победи увеличили вярата на царица Тамара. Денем тя сияела (блестяла, греела), облечена в пълно царско облачение разумно управлявайки царските дела, а нощем на колене се молела със сълзи на Господ да укрепи грузинската църква. Царицата често обичала да се заема с ръкоделие и раздавала ушитото от нея на бедните.
Веднъж, изтощена от молитвите си и ръкоделието, света Тамара се унесла и имала следното видение. Влизайки в богато обзаведен дом, тя видяла златен трон, обсипан със скъпоценности. Тя се приближила до него, но внезапно била спряна от един старец, увенчан с ореол. „Кой е по-достоен от мене да получи такъв славен престол?“, попитала го царица Тамара.
Той ѝ отговорил: „Този трон е предназначен за вашата рабиня, която уши одеждите на дванадесет свещеници със собствените си ръце. Вие вече имате големи съкровища на този святˮ , и я насочил в друга посока. След като се събудила, света царица Тамара веднага се заела и със собствените си ръце ушила одежди за дванадесет свещеници.
Историята е запазила още едно събитие от живота на света Тамара: веднъж тя се подготвяла за празнична литургия в Гелати и, докато закрепвала ценни монети на пояса около кръста си, ѝ предали, че един просяк пред манастирската кула моли за милостиня. Тогава тя наредила на придворните си да изчакат. След като се облякла, тя излязла на кулата, но не намерила никого. Силно притеснена, тя се самоукорила, че, отхвърляйки бедняка, отхвърлила и самия Христос. Веднага свалила пояса си като повод за изкушението ѝ и го оставила като жертва пред Гелатската икона на Пресвета Богородица.
По време на царуването на царица Тамара в скалите на Варзия бил издълбан истински монашески град, където богобоязливата грузинска владетелка се трудела по време на Великия пост. По същото време са изградени и църквите Питарети, Квабтахеви, Бетания и много други. Светата царица Тамара направила щедри дарения на църквите и манастирите не само в Грузия, но и далеч извън нейните предели: в Палестина, Кипър, на Синай, Черните планини, Гърция, Атон, Паристрион (България), Македония, Тракия, Румъния, Исаврия и Константинопол. Божествено вдъхновена царица Тамара премахнала смъртното наказание и всички форми на телесни мъчения.
Тайно водела строг подвижнически живот – спазвала строг пост и спяла на каменно легло. Също така често, съвсем боса, вземала участие в литийни шествия. Това оказало своето влияние върху здравето на царицата. Дълго време тя се въздържала да сподели с някого за състоянието си, но когато най-накрая болките станали непоносими, тя потърсила помощ. Най-добрите лекари по онова време не успели да открият от какво страда царицата и цяла Грузия била обхваната от страх и трепет. Всички от малки до големи се молели пламенно за владетелката и защитничката на Грузия. Хората били готови да жертват не само собствения си живот, но дори и живота на децата си в името на любимата си владетелка.
Бог изпратил знак на света Тамара, когато Той бил готов да я приеме в Своето Царство. Тогава благочестивата владетелка се сбогувала с царския двор и се обърнала с молитва пред иконата на Христа и пред Животворящия кръст: „Господи Иисусе Христе! Всемогъщи Господарю на небето и земята! На Тебе предавам народа и хората, които бяха поверени на грижите ми и бяха изкупени с Твоята пречиста Кръв - чедата, които Ти ми повери, и на Тебе, Господи, предавам душата си!“
Мястото на погребението на царица Тамара останало неизвестно и до днес. Според някои източници гробът ѝ е в Гелати, в гробницата на династията Багратиони. Според други, светите ѝ мощи се пазят в гробница на манастира на Светия Кръст в Йерусалим.
Нека по молитвите на светата царица Тамара да живеем богоугодно и да се удостоим с Небесното Царство с благодатта на Иисуса Христа, нашия Бог, на Когото подобава слава, чест и поклонение във вечни векове, амин.
[1] (управител на провинция – бел. ред.)
Превод Vseh†Svetih: Oca.org/saints/lives/