Св. свещеномъченик Петър, епископ Български, св. мъченик Сионий Български и други с тях († 814 година)
В този ден - 22 януарий се чества паметта на св. мъченици Мануил, Георгий, Петър, Леонтий, Сионий, Гавриил, Йоан, Леонт, Парод и други на брой общо 377,пострадали за Христа от езичниците през 814 година.
Мануил - великият архиерей на Адрианополската епархия с меч на две части бе разсечен, като запази Христовата вяра.
Георгий - архиереят на Девелската епархия и Петър - епископ, едновременно убити, били посечени заради Владиката на общата благодат.
Неизречено въжделение имал Леонтий, светият епископ Никейски, прободен в утробата с меч, който достигнал чак до тила му, неразделяйки го с Христа Спасителя.
По-нататък пострадали Гавриил и Сионий, които не се побояли от меча, доблестните Йоан и Леонт, боговдъхновеният Парод, пребит от множеството с камъни, всички те благоговейни презвитери, служители до смъртта си на Самаго Бога.
Пострадали за Христа още 368 миряни от тези епархии и всички придобили мъченически венец. Тези светии били от различни места на Адрианополската и Девелската епархии и живеели в Адриановия град(днешния град Одрин), околностите, и гости от Константинопол.
Езичниците, неразумни и непознаващи истинския живот на Христа Бога, навлезли в Македония и Тракия и ги превзели, като нападнали и самия престолен град и го обсадили.
После, като дошли в Адриановия град, обсаждали и него три месеца и пленили колкото намерили в него жители.
Това станало, когато царувал над ромеите злочестивия Лъв V Арменец, който изповядвал иконоборската ерес и, поради това, зле завършил живота си. А над българите воеводствал Крум, който пленил 40 000 души от Тракия, и ги отвел отвъд Дунава, сред тях множество духовници. Той и неговите наследници извършили множество безчовечия над християните, които не искали да се отрекат от вярата, които изповядвали Христа Бога, и продължавали вярно да усърдствуват в благочестието и изпълнението на Христовите заповеди.
ИзСинаксарна Вселенската Патриаршия от Х век за светите мъченици от Адрианополската и Девелската епархии, пострадали за Христа от езичниците през 814 година
Прочети повече: http://www.pravoslavieto.com/life/01.22_svv_Petar_Sionij.htm
В памет на светите мъченици Мануил, Георги, Петър, Леонтий, Сионий, Гавриил, Иоан, Леонт, Парод и останалите на брой 377
Тези свети мъченици произхождали от различни области на Римската империя и живели в Адрианопол при император Лъв Арменец. По това време българският хан Крум опустошил Тракия и Македония и приближил самия Константинопол, а после след тримесечна обсада завладял Адрианопол и взел в плен всичките му жители, оцелели от битката, към четиридесет хиляди души. Сред тях бил и местният епископ, когото ханът езичник заповядал да хвърлят от стената. Крум загинал от жестока смърт, приемникът му Дукум умрял наскоро след него и над българите се възцарил Диценг, страшен и безчовечен властелин. Той заповядал да разрежат на две адрианополския епископ Мануил и да отсекат двете му ръце до раменете, след което захвърлили свещените му останки на псетата. Божият Гняв поразил свирепия владетел със слепота и наскоро след това Диценг бил убит от своите поданици. Наследил го Муртагон, който започнал жестоко да преследва християните, които не се подчинявали на заповедта му да се отрекат от Христа. Верните Христови раби той държал в тъмница, изтезавал и предавал на смърт сред нечовешки мъчения. Светите епископи Георги Девелтски, и Петър, утвърждаващи своето паство в Христовата вяра, мъчителят предал на жестоки удари с пръчка, после отсякъл с меч честните им глави; от същата смърт заедно със светителите загинали и още седем християни; с меч били посечени и християнските военачалници Иоан и Леонт; свети Леонтий, епископ Никейски, езичниците пронизали с меч в корема; от меч приели мъченическа смърт Гавриил и Сионий; Парод, презвитер, бил пребит с камъни. Още много други верни Христови раби били пребити и затворени в тъмници по това време. И не само свирепият Муртагон, но и неговите приемници на българския престол жестоко преследвали християните, които претърпели различни изтезания и мъчителна смърт и придобили за себе си вечното царство на небесата.
Едва когато след смъртта на Маламир се възцарил синът му Пресиян, гонението против християнството в България престанало. А синът на Пресиян, княз Борис, вече и сам приел Христовата вяра с името Михаил и покръстил целия български народ.
В същия ден празнуваме паметта на светия преподобномъченик Анастасий, дякон Печерски, загинал в края на ХII век, чиито свети мощи почиват в пещерата на преподобни Антоний.
Източник: https://svnikolai-rasnik.com/%D1%8F%D0%BD%D1%83%D0%B0%D1%80%D0%B8popj/