Преподобни Еразъм Печерски († 24 февруари, XIII век)
“Венец на мъдрите (казва Соломон) е тяхното богатство”, но особено подобава богатството да се употребява за украсяване на църквите Христови, защото чрез това може да се получи Царството Небесно. Такъв благоукрасител на Божии храмове бил преподобният наш отец Еразъм, монах Печерски. Затова той се сподобил да получи венеца на Царството Небесно. Имайки голямо богатство, той разсъдил, че на монаха не му прилича да владее земни съкровища; като възлюбил църковното благолепие, той изразходил цялото си имущество за църковна украса - обковал със злато и сребро много икони в Печерската църква. Като се молел пред тях и като ги съзерцавал с вяра, той украсявал душата си - този храм на Живия Бог, не с веществено сребро и злато, а с чистота, любов и други прилични за монаха добродетели. Заедно с пророка той можел да възкликне за своето благолепие: “Законът на Твоите уста е за мене по-добър от хиляда късове злато и сребро”.
С преподобни Еразъм се случило следното изкушение. Когато изразходил цялото си имущество и станал бедняк, никой не му обръщал внимание. Тогава лукавият бяс започнал да му внушава в сърцето злата мисъл, че като изразходил цялото си имущество за църковна украса, той не получил за това никакво възмездие или награда. По-добре би било - казвал му бесът, - ако беше раздал целия си имот на бедните. Като не разсъдил, че тези мисли са му внушени от дявола, Еразъм дори изпаднал в отчаяние, започнал да живее нерадиво и престанал да се грижи за спасението на душата си. Но щедрият и праведен Господ, като помнел за предишните добродетели на Еразъм, го спасил. Той му докарал тежка болест; Еразъм вече мислел за скорошната си кончина и в болестта си лежал седем дни със затворени очи, без да казва нищо; само по дишането му можело да се види, че все още е жив. На осмия ден всички монаси се събрали при него и щом го видели, се ужасили и казали:
- Горко, горко на душата на този брат; той живееше в грях и леност; а сега душата му вижда някакво видение и се смущава, не бидейки в състояние да излезе от тялото.
Изведнъж блаженият Еразъм, все едно че никога не бил боледувал, се повдигнал, седнал и рекъл на монасите:
- Отци и братя! Вашето слово е истинно. Аз съм грешен и не съм се покаял. Но ето, сега ми се явиха преподобните наши отци Антоний и Теодосий и ми казаха: “Молихме се за теб на Господа и Господ ти дарува време за покаяние.” След това видях Пречистата Владичица Богородица - както я изобразяват на иконите, - на честните ръце беше Предвечният Младенец, с нея имаше множество светии. И тя ми рече: “Еразме! Както ти украси църквата ми и я обогати с икони, тъй и аз ще те украся и ще те възвелича в царството на моя Син. Бедните са навсякъде с вас, а църквата ми не е навсякъде. Стани, покай се, приеми великия ангелски образ; а на третия ден, след твоето покаяние, ще те взема при себе си за това, че ти така възлюби благолепието на моя дом.”
Като казал това, Еразъм започнал да изповядва греховете си пред всички братя, без да скрива нищо и без да се срамува. След това, като се повдигнал, се отправил към църквата, бил постриган в схима и на третия ден с радост предал душата си на Господа и на Пресвятата Му Майка, както и самата тя предрекла.
От това става явно колко угодно е на Бога украсяването на църквите с икони и че Господ вселява такива в лика на Своите светии.
По молитвите на свети Еразъм да помогне Господ и на всички, украсяващи светите църкви, да получат вечно блаженство в бъдещия живот с Христа Иисуса, нашия Господ, на Когото подобава слава с Бога-Отец и Светия Дух, сега и винаги, и във вечни векове. Амин.
Източник: http://pravoslavenhram.com/