Св. блажена Ксения Петербургска, юродива заради Христа († 24 януари, 1803)
Ксения Григориевна Петрова се родила в началото на ХVІІІ век в Петербург. Произхождала от знатен род и била омъжена за полковник от царската дворцова армия. Младата Ксения много обичала своя съпруг и въпреки че двамата били богати и влиятелни хора, тя с нищо не се отличавала от обикновените петербургски граждани. По съвета на апостола нейното украшение не било “външно, сиреч, плетене на коси, кичене със злато или обличане в премени, а вътрешно - скритият човек на сърцето в нетленната красота на кроткия и тих дух, което е драгоценно пред Бога” (І Петр. 3:3-4). И Господ, Който единствен е Сърцевидец, уредил живота й така, че в нея във възможно най-голяма степен да се разпали пламъкът на любовта към Него. И това не станало безболезнено, защото Спасителят не ни обеща безметежно странстване в този свят, а тъкмо обратното, каза: “в света скърби ще имате” (Иоан 16:33). А посрещнати по християнски тези скърби стават благодатна почва, от която израстват прекрасните цветя на добродетелите.
В разцвета на младостта и силите си съпругът й внезапно починал. Този неочакван удар така силно потресъл 26-годишната Ксения, че тя изгубила желание за какъвто и да било светски живот и дори мнозина помислили, че младата вдовица е полудяла от скръб. Но Ксения нито се била отчаяла, нито била полудяла. Тя просто осъзнала колко преходен е образът на този земен свят и решила да посвети останалия си живот единствено на Бога, зовейки към Него както премъдрият Соломон: “всичко е суета и гонене на вятър... Да изслушаме същината на всичко: бой се от Бога и пази Неговите заповеди, защото в това се заключава всичко за човека” (Екл. 2:11, 12:13).
На погребението на своя съпруг Ксения се явила странно облечена: в офицерския му костюм. На недоумението на всички, тя упорито започнала да твърди, че мъжът й е жив, а умрялата е тя. Настояла да я наричат с името на съпруга й – Андрей Феодорович, и който не се съобразявал с желанието й и продължавал да я назовава с името й, не му обръщала внимание. Така, презряла всички блага, които този временен и суетен свят може да предложи и устремила се изцяло към вечната радост на Небесното Царство, Ксения започнала своя подвиг на юродство.
Няколко дни след погребението младата вдовица раздала цялото си имущество на бедните, а дома си подарила на една своя приятелка, която била останала без покрив над главата си. Това много ядосало близките роднини на светата и те подали жалба срещу нея, изтъквайки, че подобни действия са присъщи на душевно болни. Ксения била разпитана от високопоставени генерали, но било установено, че тя е напълно в разсъдъка си и действията й били узаконени.
Останала без дом, Ксения започнала да скита из петербургските улици. С тояжка в десницата си, облечена в дрехите на мъжа си, (когато те се скъсали светата ги заменила с червена блуза и зелена пола, или обратно – зелена блуза и червена пола), тя обикаляла най-вече из бедните квартали и онова, което била изпросила като милостиня го раздавала на най-нуждаещите се. През лятото, в най-големите горещини, тя вървяла под палещите лъчи на слънцето и нарочно избягвала сенките. А милостивият Господ изпращал Ангел, който слизал над нея и я облъхвал с “шумлив влажен вятър” (Дан. 3:50), точно, както някога тримата старозаветни юноши в пламъците на вавилонската пещ (Ананиий, Азарий и Мисаил, паметта им чествахме на 17 декември). През зимата пък, когато дърво и камък се пукали от студ, и птиците падали мъртви на земята подобно на ледени топки, света Ксения – почти боса и в жалки дрипи, нощувала извън града на полето, но Дух Свети я сгрявал и я топлел.
Много пъти светата изговаряла странни думи и изречения, които сякаш нямали никакъв смисъл, но при по-внимателно вникване в тях, хората разбирали, че това са пророчества, които и впоследствие се сбъдвали. Ксения претърпяла много зли хули и клевети. Но виждайки винаги пред себе си Разпнатия на кръста “непорочен и чист като агнец Христос” (І Петр. 1:19), тя “всичко извинявала и всичко претърпявала” (І Кор. 13:7).
Скритническият живот на юродивата събудил подозренията на градските полицаи. Някои от тях, недоумявайки, къде тя прекарва нощите, и подозирайки, че през това време може да извършва някакви престъпления, решили да я проследят. Но какво било учудването им. Оказало се, че Ксения, независимо от капризите на времето, отива всяка нощ на полето, коленичи и се потапя в молитва чак до зори, като само от време на време става, за да направи по няколко поклона към четирите посоки на света.
Друг път работниците, строящи църквата на Смоленските гробища, забелязали, че нощно време някой в тяхно отсъствие изкачва горе на постройката цели купища тухли, необходими за зидането през деня. Това много улеснявало работата им, но ги хвърляло в недоумение какво става на техния строеж. Накрая решили да се скрият и да дебнат през нощта. За всеобща почуда техният помощник се оказал... мнимият Андрей Феодорович, т.е. света Ксения, назоваваща себе си с името на покойния си съпруг.
С течение на времето мнозина започнали да разбират, че Ксения не е луда, а е юродива заради Христа и че Бог е излял Своя Свети Дух върху нея. Те забелязали, че дори самото присъствие на светата носи благословение на околните, особено ако те се отнасят почтително към нея. Затова и търговци, занаятчии и чиновници се надпреварвали да я канят по домовете си, и където тя скланяла да отиде, този дом бил отрупван с Божиите милости и щедрости. Продавачите забелязали, че когато света Ксения купувала нещо от тях – колкото и дребно и незначително да било то – целият ден, а и много дни след това им провървявало и те разпродавали спешно стоката си. Файтонджиите слизали от колите си, кланяли се на светата и молели да я повозят макар и 10-20 метра, което било сигурен залог, че през този ден ще имат много клиенти. Майки донасяли малките си деца при нея, защото били убедени, че едно помилване, едно докосване от нея ще даде здраве, сили и живот на рожбите им.
А Ксения откликвала на всички нуждаещи се. Защото макар и външно да изглеждат груби, юродивите заради Христа, всъщност носят най-нежните и любвеобилни сърца. Именно затова и Бог ги дарява с прозорливост и дар на чудотворство: за да виждат и най-скритите болки на ближните си, и като ги видят да ги излекуват. Техните очи виждат и в най-далечното, защото са очи на съвършената Христова любов.
Чудесата, които света Ксения извършила през време на земния си живот са неизброими. Чрез тях тя едни строго вразумявала, други предпазвала от опасности и беди, трети утешавала в скърбите им, лекувала болните, предсказвала бъдещи събития, свързани както с отделни лица, така за цялата държава.
Но ние знаем, че благодатта на светиите се усилва още повече, когато те се преселят при Господа в Небесното си Отечество, там за към където са се стремили през целия си земен живот. Така станало и със св. Ксения. Нейната чудна помощ, към отрудените и обременени хора, не само че не секнала, но дори многократно се увеличила. Затова и славата й прескочила границите на Русия и днес молитвено към светата се обръщат и в Гърция, Румъния, България и въобще в целия православен свят (особено почитана е като бърза помощница на безработните хора, които търсят работа).
Нека и ние винаги имаме в ума си подвига на св. Ксения, и като винаги търсим нейното застъпничество да я молим така: “Отхвърлила суетата на този земен свят, ти прие кръста на бездомния живот – странничеството. Ти не се уплаши от скърбите, лишенията и хорското осмиване, но позна Христовата любов, с която сега духом се услаждаш на Небето, блажена и богомъдра Ксение: моли се за спасението на нашите души!”
Източник: Св. Паисий Светогорец Facebook
Животът и подвигът на блажената Ксения Петербургска
От всички руски градове Петербург е най-неруският град. На политическата карта на света само в Африка множество страни имат граници, сякаш начертани с линия. Това е наследство от колониализма. По същия начин, като под линия, е построен и Петербург. Москва обраствала с предградия така, както търговката обраства с поли, както луковицата обраства с плът. С вековете градовете се разрастват органично. Но не и Петербург. Планиран под линия, той се създал за броени години, докато другите градове се разширявали, обраствали с квартали и предградия в продължение на цели векове. Построен под прав ъгъл, потопил хиляди души под мрамора, дал форма на Рим, Амстердам и Венеция взети заедно, той израснал върху гнили блата и се въоръжил с топове против враговете и с кръстове против демоните.
Един от първите и неофициални светии на младия град била една жена, която не се отличавала с нищо външно. Градът бил имперски, службашки, чиновнически. Стотици Акакиевци Акакиевичи сновели насам-натам с бумаги под мишница. Нищетата мръзнела на студа и протягала ръка за милостиня. Имало много църкви, но малко подвиг заради Христа и малко милосърдие.
И изведнъж се появява една жена, която е раздала всичко на всички и се молила за всички така сякаш са нейни родни деца. Като правило, бездетните жени са жестоки. Като затворниците, изпращащи приятелите си на свобода, които ги поздравяват, но в душата си таят и горчивината на обидата. Нали приятелите им си отиват, а те остават. Безкористно да измолваш за другите това, от което си лишен самият ти – това е висша степен на любов.
Ксения Григориевна много обичала своя мъж. Те не живели дълго в брак и не им се родили деца. Внезапната му смърт преобърнала с главата надолу целия живот на младата жена.
В брака мъжът и жената се съчетават в една плът. И ако едната половина премине границата между живота и смъртта преди другата, то и втората половина се стреми към тази граница, макар и времето й още да не е дошло. Тогава човек умира още преди смъртта. Някои умират за обществения живот и се пропиват. Други умират за греховния живот и започват подвиг заради Бога.
Ксения искала нейният мъж да бъде спасен за вечността. Лишавайки се от временно семейно щастие, тя искала двамата да бъдат заедно във вечността. Заради това си струвало да се потруди. И ето, младата вдовица започва да безумства, или, казано на църковнославянски език, да юродства. Тя се отзовава само на името на своя мъж, облича се само в неговите дрехи и във всичко се държи като умопобъркана. И оттогава половин век тя крие непрестанната молитва за своя мъж под маската на безумието.
Молещият се от молитвата за един конкретен човек винаги преминава към молитва за много хора. Сърцето се разгаря, разширява се в любовта и обхваща пътешестващите, боледуващите, страдащите, пленените, умиращите… Голямото започва от малкото. Струва си да обикнем един човек и невидимо да пролеем кръв в молитва за този един човек – и веднага ще се отворят бездни, и пред мисления ни взор ще се окажат хиляди скърбящи, треперещи, униващи, нуждаещи се от молитва.
Ксения намерила това, което не е търсела. Тя искала да измоли блажената вечност за душата на любимия мъж – Андрей Фьодорович. Но тази гореща молитва за един човек я направила молитвеница за целия свят. Така от малкото израства голямото. Така хората намират това, което не са очаквали.
Ксения Григориевна не родила деца от Андрей Фьодорович, когото обичала. Не се насладила на семейно щастие, не видяла внуци. Но тя измолва за хората решение на различни житейски проблеми: примиряване с тъщата и свекървата, намиране на работа, смяна на жилище, избавяне от безплодие…
Обикновено който не е имал нещо, той няма и да го измоли. Който не е воювал, няма да разбере този, който е бил на война. Която не е раждала, няма да разбере многодетната. И така нататък… Но ето, Ксения, която искала, но нямала земно щастие, без никаква завист измолва същото това щастие за всички, които се обръщат към нея.
Петербург е най-неруският град. Планиран като под линия, подобно на Африка, нарязана като пирог, той целият се родил от ума, а не от живота. Но го населили руски хора, и след половин столетие в него се родили руски светии.
Те преодолели и собствената си греховност, и неестествеността на средата, в която живеели, и ни показали тържеството на
Православиетто на продухваните от всички ветрове северни ширини на неизвестната на никого досега местност, наречена Санкт-
Петербург… I www.otrok-ua.ru.
Превод: Татяна Филева
Източник: https://www.pravoslavie.bg/