Годишнина от автомността на българската православна църква († 4 март)
На 4 март 870 г. официално се признава българската православна църква под върховенството на цариградския патриарх. На Осмия Вселенски събор в Константинопол на последното му извънредно заседание (4 март 870 г.) е призната автономността на българската православна църква.
За първи български архиепископ е ръкоположен Йосиф (Стефан). Решенията на този събор са победа за българската дипломация. България получава архиепископ и автокефална, независима църква, чрез съборно решение, на което присъстват представители на всички християнски църкви.
С покръстването на българите (приема се, че започва през 864 г.) християнството става официална религия в държавата. За изграждането на независима българска църква княз Борис I (852-889) води 3-годишни преговори с римския папа и цариградски патриарх, възползвайки се от острото съперничество помежду им.
Българската църква през Средновековието
Официалната история на Българската Православна църква започва с покръстването на българите от княз Борис (852889) през 864 година. През следващите пет години той предприема активни опити да устрои самостоятелна българска църква. На 4 март 870 г. източните патриаршии дават право на Българите да имат своя архиепископия. Пръв български архиепископ станал Йосиф (Стефан).
Появата на самостоятелна Българска църква минава през дългия път на повсеместно разпространение на християнската вяра сред Българите, строеж на храмове, създаване на епископски средища. Решаващо въздействие за укрепване позициите на Българската църква има нейната "национализация" след 885 г., когато учениците на св.св. Кирил и Методий въвеждат богослужение на старобългарски език. След провалилия се опит на княз Владимир (889893) да възстанови езичеството, църквата влиза в нов етап на възходящо развитие. Престолът на архиепископа се премества от Плиска в новата столица Преслав. При царете Симеон (893927) и Петър (927970) църквата има трайно въздействие върху всекидневния живот на Българина и върху политическото поведение на владетелите. Появяват се нови епископии, силно нараства броят на манастирите в градовете и извън тях. Укрепва вътрешната автономия на Българската православна църква и нейният международен авторитет. Белег на зрялост на християнската култура и църква е появата на първите български светци Йоан (архиепископ) и Йоан Рилски.
През 927 г. Византия признава царската титла на Петър. Не след дълго Българското царство има и своя автокефална църква начело с патриарх. Първи тази титла носи Дамян.
Новопоявилата се през Х в. в Европа Българска патриаршия е първата призната самостоятелна църква измежду църквите на редица новопокръстени през IХ Х в. народи. Нейното учредяване внася съществена корекция в многовековния принцип на църковна пентархия.
През ХIII и ХIV в. се активизират международните контакти на Българската църква с други европейски църкви. Засилва се ролята сред останалите източноправославни църкви, често за сметка на Константинополската патриаршия.
През април 1346 г. търновският патриарх Симеон участва в коронацията на Стефан Душан за сръбски цар. Неговият наследник Теодосий II ръкополага митрополита на Киев и цяла Русия.
Н. с. I ст. д-р Бистра Николова, БАН
Ст. н. с. д-р Божидар Димитров
Проф. Нели Чанева-Дечевска, БАН
Прочети повече:http://www.pravoslavieto.com/history/BPC_prez_srednovekovieto.htm