Преп. Синклитикия Александрийска († IV век)
Четвъртият век е бележит не само с тържествуващото навлизане на християнството в духовния живот и социално-държавното преустройство на елино–римския свят, но и с класически разцвет на християнското подвижничество. Пустините на Египет, Палестина, Месопотамия се препълнили с отшелници, които се извисили до върховете на аскетическото съвършенство и създавали правилата и образците на монашеския подвиг. Изникнали и много женски обители. Християнките, които се проявили като апостолки, мъченички и изповедничики, не отстъпили на мъжете и в безкръвното мъченичество на иноческото поприще.
Сам св. Атанасий Велики (295-373 г.) оставил многосъдържателно житие за преподобна Синклитикия, която се проявила като началница на монашеско общежитие в ІV век. Той я изтъква като умна и задълбочена наставница в духовния живот. В този дух са и запазените под нейно има 18 апофтегми – сборник с мъдри мисли и нравоучителни изречения.
Преподобна Синклитикия произлизала от знатно и богато семейство, което се преселило от Македония в Александрия. Тя била надарена с красива външност и макар да израсла всред разкош, тя проявила влечение към скромен и богоугоден живот. Доброволни трудове, тайно постене, решително отказване от светски радости – това били началните стъпки на нейната подвижническа подготовка.
Когато родителите й умрели, св. Синклитикия раздала на бедните голямото си наследство и се заселила да живее заедно със сляпата си сестра в родителския мавзолей. В този самоволен затвор тя непрестанно се молила, изучавала Свещеното Писание и се учила да прогонва от себе си всяка лоша мисъл.
Нейният богоугоден живот и привлекателен пример скоро събрали около двете сестри много благочестиви жени, които силно желаели да се ръководят в духовните си стремежи от съветите на Синклитикия. Смирената девица считала себе си недостойна за отговорностите на духовна наставница и затова ги насочвала да се учат от Свещеното Писание като единствен извор на всяка спасителна мъдрост. Когато около нея се събрало цяло общество от девственици, тя се видяла принудена да се заеме с тяхното ръководство. Девиците се учили от нейните наставления – и още повече от нейнния убедителен пример – да обичат Бога и своите ближни, да понасят с търпение и благодарност всички трудове, неволи и страдания и никога да не се поддават и на най-слабото горделиво чувство, дори и при най-големите си подвизи.
Когато я посетила жестока болест – дълбоки рани по цялото тяло, преподобна Синклитикия получила благословената възможност да превърне в нагледен урок своите богомъдри съвети: никога не я чули да се оплаче или да възроптае при носенето на този тежък кръст. Тя дори се радвала, че Бог я удостоил с такова изпитание. Тя предсказала смъртния си ден, видяла дошлите за нея небожители и починала в дълбока старост – на 80 години.
©Жития на светиите.Синодално издателство, София, 1991 година,под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
Прочети повече: http://www.pravoslavieto.com/life/01.05_sv_Sinklitikia.htm