Св. Фотий, патриарх, Константинополски († 6 февруари, 810/820 - 891)
Свети Фотий се родил в Цариград около 820 г. от богат и знатен род. Баща му се казвал Сергий, а майка му – Ирина, чийто брат бил женен за сестрата на византийската императрица Теодора. Родителите на Фотий страдали изповеднически за своето открито иконопочитание по времето, когато византийските императори били иконоборци.
Фотий получил най-доброто образование на своето време и бил най-ученият представител на тогавашна Византия. Той бил преподавател в знаменитата Магнурска школа в Цариград, където се учел славянският равноапостол Константин – Кирил Философ и малко по-късно –българският цар Симеон Велики. Фотий заемал високи служби в държавата, на най-много обичал да се занимава с науките.
Заради изключителните си дарования и високото си образование той бил поставен през 858 г. за цариградски патриарх. Патриарх Фотий насърчил Константин Философ да стане християнски мисионер на славяните. Той написал до българския цар Борис І обширно послание върху християнската вяра и живот.
Патриарх Фотий се борил против изопачаванията на християнството и често влизал в разногласие с византийските императори. В зависимост от курса на тяхната политика той бил свалян и пак възстановяван на патриаршеския престол, докато най-после умира в заточение на 6 февруари 891 година.
Свети Фотий оставил богато книжовно наследство, благодарение на което узнаваме за съчинения на древни свети отци, които той имал под ръка, но до нас не са стигнали. Приснопаметният йеромонах Неофит Рилски е превел от гръцки житие и служба в чест на св. патриарх Фотий. Тази книга е напечатана в Цариград през 1849 година.
©Жития на светиите.Синодално издателство, София, 1991 година,под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).
В какво се състои работата на един княз
Из посланието на Светейшия Цариградски Патриарх Фотий до княза на България Михаил (Княз Борис I )
Едни добрини, пресветли и обични наш сине, малка и временна полза принасят на ония, на които те се правят. Но истински добрини са ония, които имат свойството да правят душата по-добра, като я очистват от заблуждения и страсти и я озаряват със сиянието и блясъка на добродетелите и на истината; защото те принасят на душата, която е нещо безсмъртно и богоподобно, големи и безсмъртни придобивки и неотемлимото и небесно богатство.
Вродено е у човеците съзнанието, че трябва искрено да обичат Бога и да му служат, а подобните си да обичат и любят като себе си. Но понеже волята не се съпътства от съзнанието, затова стана нужда всеобщото мнение да се предписва като повеление и закон. Но всичко това трябва да се пази с всички сили от всеки човек, управител и управляван, стар и млад, богат и беден. Защото природата на всички е еднаква, общи са и повеленията, та е необходимо всички да ги пазят прилежно.
Слухът и езикът да бъдат чисти от всяко сквернословие. Защото това, което човек слуша с удоволствие, той не се срамува и да го каже. А говори ли нещо, без да се срамува, това е голямо доказателство, че той няма да се засрами и да го извърши. Изобщо пази се да не ти се изплъзне езикът, защото много пъти като извърши грешка с някоя много къса дума, той причинява голяма вреда и излага самият живот на човека в опасност.
Дръж ушите си отворени за ония, които са онеправдани, а затворени за доносите и убедителните наглед доводи и на ония, които онеправдават.
Отвръщай се от злоречиви и клеветнически устни. Защото много пъти една само дума на клеветник е подлудявала деца срещу бащи, бащи срещу деца, разкъсвала е съпружески живот и повдигала роднини едни срещу други и – какво казвам - цели градове и домове е сривала.
Като оградиш така себе си с приятелство, бъди неумолим към ония, които пакостят на другите и на обществото, а много състрадателен към тия, които прегрешават към тебе.
Колкото човек превъзходства по власт, толкова е длъжен да бъде пръв и по добродетел. Който върши противното, прави три неща много лоши: себе си погубва, подбужда към зло ония, които го наблюдават, и кара да хулят Бога, че на такъв човек е дал толкова голяма власт. Затова всеки човек трябва да отбягва от злото, но най-много тия, които имат власт.
Източник: pravoslavieto.com